Америка току-що получи майсторски клас по тема, много по-важна от политиката на идентичността

Америка преди малко получи двуседмичен урок по нещо, което беше подценено от мнозина вляво в предишното няколко години. Току-що получихме майсторски клас по заслуги. И ето за какво това е толкоз значимо за мен и би трябвало за всички нас, изключително за децата, които порастват в моя квартал.

Откакто Олимпийските игри в Париж завършиха, аз бях мислейки за многото уроци, които младежите в моята общественост в южната част на Чикаго научиха от събитието. Няма нищо по-вдъхновяващо от това да гледаш души от цялостен ​​свят да дават всичко от себе си и мисля, че най-важният урок, теоретичен през последните две седмици, е урокът по заслугите.

Вярвам, че заслугите са нещо, което ние загубихме или сме разрешили да бъдем затъмнени от днешната политика на еднаквост, където тя прекомерно постоянно остава на назад във времето пред нашите неизменими характерности. Но на тези олимпийски игри за нас нямаше значение цветът или националността на състезателя — когато видяхме необикновено достижение, всичко, за което можехме да мислим, беше какъв брой труд е вложил този човек в своя спорт.

Чистотата, заслугите, стремежът, разочарованията и успехите - това е животът.

Казвам на децата си, че няма значение какво вършат в живот — от построяването до построяването на ан империя - те не могат да излъжат пътя си към достиженията. Те би трябвало да вложат работата в своята пристрастеност и би трябвало да заслужат заслугите си. Така те стават най-хубавите във всичко, което вършат. 

Куинси Хол от тима на Съединените щати се състезава във финала на 400 метра за мъже на дванадесетия ден от Олимпийските игри Париж 2024 на Стад дьо Франс на 07 август 2024 година в Париж, Франция. (Lintao Zhang/Getty Images)

Когато знаех, че Олимпийските игри идват, насърчих доста млади мозъци да ги гледат, не тъй като желая да станат олимпийци, само че с цел да могат да видят чистите заслуги в деяние. Те могат да видят по какъв начин на картата на Олимпиадата постоянно се залага цялостен живот. Исках да схванат главния урок, че тези моменти не се случват с магия, те не са дадени, а са извоювани посредством пристрастеност, пот и възобновяване от неуспех след неуспех.

Казвам на децата си, че няма значение какво вършат в живота - от строителство до създаване на империя - те не могат да мамят пътя си към достиженията. Те би трябвало да вложат работата в своята пристрастеност и би трябвало да заслужат своите заслуги. Така те стават най-хубавите във всичко, което вършат. 

Докато наблюдавахме тези събития, изключително лека атлетика, имаше доста уроци, които трябваше да научим, които можеха да се пренесат в всекидневието. Младежите бяха изключително въодушевени от поредицата от американски победи на пистата.

Първата, която плени въображението им, беше успеха на Ноа Лайлс в бягането на 100 метра. Как е допустимо човек да завоюва с пет хиляди от секундата? Това е по-бързо от едно мигване. Стартът на Лайлс от блоковете не беше страховит, само че децата и аз забелязахме по какъв начин той резервира формата си и се вкопчи. Той направи всеки сантиметър от пистата да се брои, в това число кракът му докосна лентата на финалната линия. Казах на децата да помислят за всичките часове, които Лайлс вложиха в тялото и мозъка му за съревнование, траяло по-малко от 10 секунди. Най-вече им споделих да помислят по какъв начин Лайлс е усъвършенствал техниката си на тичане и това в последна сметка му донесе успеха.

Следващият бегач, който гледахме, беше невероятната Габи Томас на 200 метра. Показах на децата си фрагменти на Габи в нейния всекидневен живот, които демонстрират по какъв начин тя се отдава на общността, като доброволства в клиника след часове за образование. 

Забелязах по какъв начин тя отиде в Харвард и приключи просвета, което й даде цялостен живот отвън леката атлетика. Едно от децата означи, че е постоянно усмихната и щастлива. Бинго. 

След това им споделих да следят по какъв начин се трансформира, когато стъпва на пистата - заключен фокус, задвижване, чист свиреп режим. И най-хубавото беше, че тя доминираше в надпреварата от началото до финала, деморализирайки останалата част от групата. Неукротимата Габи се направи толкоз добра, толкоз преобладаваща и тя е доказателство за това по какъв начин преследването на заслуги води до резистентност, убеденост и вътрешно благополучие.

След това видяхме Коул Хокър и Куинси Хол означават съвсем невъзможни победи откъм гърба — Хокър на 1500М и Хол на 400М. Посочих на децата какъв брой замърсен наподобява Хокър. Другите бегачи изглеждаха по-статуерни и приличаха повече на прототипа, който бихме очаквали от 1500M бегач. Едва се виждаха мускулите на Хокър. И въпреки всичко той остана там през цялото съревнование и най-важният миг беше, че когато стартира да прави предизвикването си, водещият бегач от Норвегия се изпречи на пътя му, блокирайки го. 

Куинси Уилсън, 16, от Съединените щати, бягайки в първия стадий от щафетата 4 x 400 м за мъже, кръг 1, серия 1 по време на надпреварата по лека атлетика на Stade de France по време на Летните олимпийски игри в Париж 2024 година на 9 август, 2024 година, в Париж, Франция. (Тим Клейтън/Корбис посредством Getty Images)

Едно от децата ми означиха по какъв начин Хокър не се паникьоса и остана толерантен. Това той направи и по-късно лентата се отвори, позволявайки на Хокер да направи своя исторически ход против любимците. Както сподели едно от децата, от време на време търпението е по-бързо. Амин.

Хол беше толкоз обратно, когато полето навлезе в последните 100 метра, че признавам, че не обърнахме доста внимание. Той погледна без газ. Изглеждаше отпаднал. Ако беше останал там, щеше да има достойнството да взе участие в Олимпиадата, монументално достижение единствено по себе си. Но Хол не искаше това. Той се върна назад в полезрението ни и децата започнаха да крещят. 

Бронзовият медалист Яред Нугусе от тима на Съединените щати, сребърният медалист Джош Кер от тима на Англия, златният медалист Коул Хокър от тима на Съединените щати и Якоб Ингебригцен от тима на Норвегия пресичат финалната линия по време на финала на 1500 метра за мъже в деня единадесет от Олимпийските игри Париж 2024 на Стад дьо Франс на 6 август 2024 година в Париж, Франция. (Кристиян Petersen/Getty Images)

По някакъв метод Хол откри нещо в празния си контейнер и се занесе към финалната линия. Казах на децата, че гледат какво значи да дадеш всичко от себе си. Буквално. Да оставя всяко едно нещо на пистата. Сега той има златния орден и ще мисли за този миг всеки ден до края на живота си.

Всички тези моменти са повода да обичам Олимпиадата и посланието, което изпращат за заслуги.

Пастор Кори Брукс, прочут като „ пасторът на покрива “, е създател и старши свещеник на църквата New Beginnings в Чикаго и основен изпълнителен шеф на Project H.O.O.D. (Да помогнем на другите да получат съдба), локалната задача на църквата. Той завоюва националното внимание със своите 94-дневни и 343-дневни бдения на покрива, с цел да трансформира прословутия „ O-Block “, в миналото прочут като най-опасния блок в Чикаго, в #OpportunityBlock. Научете повече на ProjectHOOD.org.