Америка все още има „вибецесия“
Ако Доналд Тръмп завоюва изборите, главната причина сигурно ще бъде, че болшинството от гласоподавателите имат вяра, че стопанската система на Америка е в неприятно положение. И колкото и да се страхувате от втора администрация на Тръмп, изборното проваляне за настоящ президент, който се счита за ръководещ неприятна стопанска система, е, най-малко в прочут смисъл, политика, както нормално.
По естествени ограничения обаче стопанската система на Съединени американски щати не е в неприятно положение. Всъщност се оправя сносно, по-добре от съвсем всички свои световни съперници.
Толкова, може да кажете, за формалната статистика: Ако хората усещат, че се оправят неприятно, добре, що се отнася до стопанската система, клиентът постоянно е прав.
Но ето го основната концепция: когато ги попитат, множеството американци не споделят, че са се оправя зле. Напротив, изследване след изследване открива, че множеството гласоподаватели се усещат позитивно по отношение на персоналното си финансово положение, макар че упорстват, че стопанската система като цяло е ужасна. Някои изследвания задават и промеждутъчен въпрос: Какво е положението на вашата локална стопанска система? А респондентите нормално са доста по-позитивни за стопанската система в личния си щат, в сравнение с за нацията като цяло.
Повече от две години и вие останахте с мен. Но почувствах, че с чиста съвест би трябвало да кажа нещо за две нови изследвания, които наподобява вършат парадокса на неприятните стопански усещания още по-впечатляващ.Преди да стигна до тези изследвания, позволете ми да кажа, че в прочут смисъл дебатът за аргументите за икономическия скептицизъм се раздвижи доста с времето. Когато за първи път написах, че има разминаване сред икономическите усещания и икономическата действителност, мисля, че доста хора отхвърлиха аргумента. В течение на 2023 година обаче, защото инфлацията спадна бързо, до момента в който стопанската система се опълчи на прогнозите за криза, наподобява имаше все по-малко стопански коментатори, които упорстваха, че нещата в действителност са неприятни, и от ден на ден признаваха, че се случва нещо необичайно – вибецесия.
Извън икономическите мнения обаче постоянно се усещам по този начин, като че ли си бутам главата в стената. Диалогът върви по следния метод:
Аз: „ Хората споделят, че стопанската система е ужасна, само че персоналното им финансово положение е положително. Това е необичайно. “
Критик: „ Казвате, че хората би трябвало да се усещат добре, тъй като формалната статистика е добра, игнорирайки живия им опит. Успех с това. “
Аз: „ Не, въобще не споделям това. Без значение формалната статистика. Въпросът е, че в случай че попитате хората за самите тях - т.е. за техния жив опит - те са много позитивни. Но те към момента споделят, че стопанската система, общата картина, е неприятна. “
годишно изследване на икономическото богатство на американските семейства. Резултатите от последното изследване, направено през октомври, преди малко бяха оповестени и макар че в отчета има доста информация – изключително фамилиите с деца наподобява са били мощно наранени от края на финансовата помощ от ерата на пандемията – ключът констатацията не се е трансформирала доста. Повечето американци не престават да споделят, че се оправят добре финансово, само че считат, че националната стопанска система се оправя зле — до момента в който са доста по-позитивни за локалната стопанска система.Не беше ли постоянно по този начин? Не. Както се отбелязва в отчета, „ пропастта сред усещанията на хората за личното им финансово благоденствие и усещанията им за националната стопанска система съвсем се е удвоила от 2019 година насам. “
И тези резултати съответстват с това, което ни споделят анкетьорите. Например, съгласно последното изследване на университета Quinnipiac в Уисконсин, 65 % от записаните гласоподаватели там споделят, че националната стопанска система не е толкоз добра или е неприятна, до момента в който същият % споделя, че личното им финансово положение е положително или чудесно.
След това има ново изследване на Harris Poll, извършено за The Guardian. Заглавието е, че 56 % от американците имат вяра, че нашата стопанска система - която прибавя работни места в стотици хиляди всеки месец - е в криза. Но „ рецесията “ може да не значи същото за множеството хора, както за икономистите. Това, което е по-трудно да се рационализира, е, че почти половината от интервюираните имат вяра, че безработицата, която остава покрай 50-годишно дъно, е на 50-годишен връх или, още по-стряскащо, че цените на акциите - които удрят върхове и се оповестяват на всички места, от самото начало – падаха.
мъчно е да се дефинира от кое място идват отрицателните възгледи за стопанската система. И ще запазя всевъзможни политически препоръки за по-късна колона.Засега дано просто кажем, че до момента в който негативните усещания за стопанската система явно са главен проблем за президента Байдън, това е необикновен тип проблем. Икономиката в действителност не е неприятна - в действителност тя е в удивително добра форма. Освен това множеството (макар и не всички) американци се усещат сносно за персоналните си финанси. И въпреки всичко по някакъв метод има необятно публикувано чувство, че стопанската система е неприятна и това чувство – не икономическа действителност или даже персонален опит – е това, което вреди на акцията на Байдън.
към редактора. Бихме желали да чуем какво мислите за тази или някоя от нашите публикации. Ето няколко. А ето и нашия имейл:.Следвайте раздела за мнение на New York Times по отношение на,,, и.
