Анди Бърнам ще бъде седмият лидер на Великобритания за десетилетие. Може ли да се противопостави на тенденцията?

Връзката е копирана!

Анди Бърнам беше доказан като нов водач на ръководещата Лейбъристка партия във Англия и ще стане седмият министър-председател на страната за десетилетие на изключителна политическа неустойчивост, когато наследи Кийр Стармър в понеделник.

В своята благодарствена тирада Бърнам даде обещание да върне „ вярата “ на хората и да провокира политическа просвета и стопански модел, който съгласно него „ просто не работи задоволително добре за елементарните хора “.

Въпреки че формалното удостоверение за възкачването на Бърнам пристигна едвам в петък, той в реалност беше водачът на партията в очакване, откогато завоюва решаващи междинни избори предишния месец, което му разреши да се върне в Народното събрание и да провокира Стармър.

Катастрофалните резултати на лейбъристите от локалните избори през май бяха възприети като индикация за това какво може да се случи, в случай че Стармър – който е доста неизвестен, макар че завоюва съкрушителна изборна победа преди две години – поведе партията на идващия народен избор. Бърнам, тогава кмет на Голям Манчестър, се обрисува като най-хубавата жизнеспособна опция в конкуренцията за нов водач.

Бяха проведени междинни избори, неговият съдружник Джош Саймънс подаде оставка от мястото си в Мейкърфийлд – в историческото сърце на лейбъристите в Северна Англия, където твърдо дясната популистка партия Reform UK се разраства – и Бърнам излезе победител от деликатно следената конкуренция.

Въпреки че даде обещание да остане на поста си, Стармър разгласи желанието си да подаде оставка дни по-късно. Спечелвайки в Мейкърфийлд, Бърнам сподели на депутатите от Лейбъристката партия, внимателни да не изгубят местата си на идващите общи избори, че може да се бори с Реформаторите, които водеха национални изследвания на публичното мнение от месеци. Изборите за водачество бързо се трансфораха в коронация, защото безапелационно болшинство от 403 депутати на партията поддържаха Бърнам.

Той ще влезе на Даунинг стрийт 10 в понеделник, поставяйки завършек на дълга кариера в политиката. По време на първия си престой в Уестминстър от 2001-2017 година той е служил както в кабинетите на Тони Блеър, по този начин и на Гордън Браун, като в последна сметка става министър на опазването на здравето и два пъти несполучливо се кандидатира за управлението на лейбъристите.

Малко след втория си опит той се завърна в северозападната част на Англия, откъдето е, и се кандидатира за новосъздадения кмет на Манчестър през 2017 година

Там той си построи позиция като противотежест на Уестминстър, демонстрирайки надълбоко вкорененото разделяне на страната север-юг, спечелвайки си прозвището „ Кралят на Севера “. Икономиката на Манчестър и мрежата на публичния превоз процъфтяват по време на неговото ръководство.

За разлика от Стармър, Бърнам има явен роман – прекачване на властта от Лондон – преминаващ през неговите политики.

Но клопките, които повалиха Стармър, се крият в множеството проблеми, с които Бърнам би трябвало да се оправи. Обещанията, които той изложи в тирада през юни – като усилване на строителството на обществени жилища, реиндустриализация и слагане на съществени комунални услуги под по-голям публичен надзор – би трябвало по някакъв метод да бъдат финансирани на фона на същите ограничавания на разноските, които попречиха Стармър.

„ Хората имат това главно чувство, че страната не работи доста добре сега “, сподели Саймън Кей, шеф по политиката в мозъчния концерн Re:State, акцентирайки затруднената стопанска система, Националната здравна работа (NHS) и системата за обществени грижи.

Ключов обзор на възходящите разноски за обществено обезпечаване е плануван да бъде докладван през есента, което евентуално ще наложи сложни решения, изключително за новия лявоцентристки министър-председател, който е внимателен от политическите разноски, които неговият предходник направи, пробвайки се да понижи разноските за обществени помощи. И, заради чудноватост на времето, Бърнам поема длъжността тъкмо когато обилни имиграционни промени минават през Народното събрание, принуждавайки го неотложно да изрази позиция по този най-противоречив въпрос.

И въпреки всичко, до момента в който Бърнам работи в същата среда като Стармър, той се счита за по-добър комуникатор от своя технократичен предходник.

„ Това в действителност е опит онлайн за това какъв брой значим е месинджърът “, сподели Кей пред CNN. " Нещата с децентрализацията, които към този момент са в ход под Стармър. Бърнам ще го упорства по-силно, говорете за това доста повече. "

„ Фискалните ограничавания ще бъдат същите... И по този начин, какъв брой значимо е за парламентарната Лейбъристка партия, за националното въодушевление, в случай че пратеникът е малко по-харизматичен? “

Икономическите насрещни ветрове – в това число последствията от Брекзит, пандемията от Covid и енергийната рецесия, породена от пълномащабното навлизане на Русия в Украйна – остават толкоз отвън контрола на Бърнам, колкото бяха и за Стармър. Години на строги икономии, които последваха финансовия срив от 2008 година, значат, че икономическият напредък – и приходите на семействата – значително са в застой от този момент.

А интернационалната среда е толкоз непредсказуема, че опитите за икономическо възкръсване могат бързо да се провалят. Докато Обединеното кралство се предвижда да бъде третата най-бързо разрастваща се стопанска система в Г-7 тази година, високите цени на силата, отприщени от войната в Иран, елементарно биха могли да повлияят на това.

В доста връзки Англия към момента се помирява със статута си на междинна мощ, неспособна да направи доста, с цел да повлияе на световните каузи. Неотдавнашните бюджетни борби за увеличение на разноските за защита, които не съумяха да обвържат Обединеното кралство с задачите за разноски на НАТО в миг, когато войните в Украйна и Близкия изток не престават, служат единствено за илюстрация на това.

Дори двете най-важни дипломатически връзки на страната – със Съединените щати и Европа – станаха сложни за ръководство на министър-председателите посредством двойните сили на Брекзит и администрацията на Тръмп.

Не единствено в геополитиката Бърнам ще би трябвало да се ориентира в евентуално сложни връзки с администрацията на Тръмп, за която той беше критикуван