Авторът на Rom-com Емили Хенри знае тайната за поддържане на здрава връзка с любовта
НЮ ЙОРК (AP) — „Нищо не ви принуждава да се изправите пред демоните си така, както влюбването.“
И почти винаги си заслужава, казва Емили Хенри по време на скорошно интервю преди излизането във вторник на най-новия й роман „Забавна история“. Тя щеше да знае, след като извади нов романтичен бестселър, който се чете всяка година от 2020 г. насам.
„Откриваш толкова много за себе си по това как реагираш на сложните чувства на влюбването и това може да доведе до нещо много токсично и изтощително. Но също така може да доведе до нещо толкова красиво и променящо живота“, казва тя.
Хенри говори с Асошиейтед прес за нейния път към това да стане писател, защо хората не трябва да се срамуват да четат романтика и как нейното лично пътешествие в психичното здраве влияе на нейните герои. Тя също така се впуска в това дали книгите са по-добри от филмите, с няколко прозрения за филмовите адаптации на нейните книги в процес на разработка.
Това интервю е редактирано за яснота и дължина.
AP: Преди да започнете да пишете книгите, които станаха бестселъри, вие бяхте в някаква житейска коловоз, с която всеки може да се свърже. Какъв съвет имаш за хората, които също са закъсали?
ХЕНРИ: Можеш да опиташ да напишеш книга. Това е само наполовина шега, защото наистина чувствам, че „Плажно четене“ е най-мета нещото, което съм правил.
Има причина повечето ми книги да завършват с единия или и двамата герои към терапията. За да се запази щастливият край, за да продължи една връзка да расте и да се променя, вероятно имате нужда от помощ.
Също така приемането на медицина беше огромно за мен. Мислех, че се справям повече или по-малко добре, докато не разбрах какво е да си добре.
АП: Пишеш много за сложността и уязвимостта на любовта. Кой е любимият ви етап от една връзка?
ХЕНРИ: Тъй като съм в постоянна, стабилна връзка, наистина е лесно да романтизирам тези ранни фази. Но тогава, когато говоря с моите необвързани приятели, си казвам: „О, да, това е ад.“ Имам чувството, че изпитвам такава привързаност към тази фаза, когато не знаеш със сигурност как се чувства другият човек. Това е като чувство, което не получавате от много други неща в живота.
AP: Имаше много различни неща, които се случваха в любовните романи, които вече не се случват толкова често, или автори ги обръщат. Какво мислите за това къде сме сега?
ХЕНРИ: Съвременната романтика се опита да се насочи към нещо, което е малко по-обосновано и по-реалистично с фокус върху здравето на една връзка и положителността от нея .
Интересно е, че толкова дълго време е било третирано като чувство на вина. Има голямо разнообразие от романтика и еротика, което оставя място на хората да имат своите фантазии и това е отделено от реалния свят.
AP: За хора, които не са наясно с всички тънкости на издателската индустрия , какво според вас е нещо, което хората може да разберат погрешно за него?
ХЕНРИ: Опитайте се да се насладите на писането, преди да публикувате, защото е наистина странно колко много се променя, след като стане част от света.
Това е нещо като, че трябва да оцените дните си на сам, ако се опитвате да завършите в сериозно партньорство. Може да е ужасно и ужасно, но когато е забавно, опитайте се да изживеете това, защото това също е преживяване, което някой ден вероятно няма да имате отново.
AP: Говорейки за опитване на нови неща, три от вашите романи се адаптират. Доколко участвате в този процес?
ХЕНРИ: Много съм близък с двама от режисьорите, които бяха официално обявени за „Хората, които срещаме на почивка“ и „Плажно четене“. Чувствам се наистина щастлив, че те искат да знаят от какво се интересуват читателите.
AP: Някакви кастинг неща, които можете да изтечете или споделите?
HENRY: Не, знаете как е. Всички те все още са в ранни фази на развитие. Така че се надяваме скоро да стане по-скоро.
AP: Според мен книгите почти винаги са по-добри от адаптациите. Защо мислиш, че е така и как се чувстваш да дадеш работата си на този свят?
ХЕНРИ: Това, което е готино във филма, е точното нещо, което също го прави труден за адаптация, което вече не е читателят и писателят си сътрудничат.
Книгите винаги ще бъдат книги. Започнах да мисля за адаптациите по-скоро като шоу на Бродуей или франчайз на „Батман“. Батман си е Батман, но има много различни Батмани.
Всички филми ще бъдат нещо много специално. И мисля, че те ще имат сърцето на книгите, да се надяваме.
АП: Има поговорка „Не съдете книга по корицата“, но какво искате хората да вземат от твоя?
ХЕНРИ: Предимно радост. Винаги се опитвам да балансирам между радостта и болката от живота. Искам да усещам, че това е книгата, която искате да купите на летището и да прочетете в самолета или на плажа.
AP: Мисля, че е успешна в това отношение. Преди да прочета „Плажно четене“, един от приятелите ми каза: „Хей, задействай предупреждение. Фокусира се върху герой, чийто баща умря”, а моят баща току-що беше починал. Оценявах предупреждението и също се почувствах много забелязан от нюансирания възприятие на разказа в книгата.
ХЕНРИ: Всяка книга, която правя, взема най-трудните части от живота и не се опитва да ги оправдае, а се опитва да ги балансира спрямо най-добрите части от живота и да остави читателя с усещането, че трудните неща, които през което преминаваш, си струва заради опита да обичаш и да бъдеш обичан. Не непременно романтично – всякакъв вид любов.
Не можете да обичате никого, без да приемете, че има реален шанс за скръб, независимо дали това е раздяла или загуба. Те вървят ръка за ръка.
