Близо до Сфакс бежанци се блъскат след жестоки сблъсъци с тунизийската полиция
Сфакс, Тунис – В покрайнините на втория по големина град в Тунис и дестинация за хиляди бежанци от Субсахарска Африка, които се надяват за да стигне до Европа, 15-годишният Осман Бах от Гвинея посочва квартирата си за спане.
Мястото е трудно да се различи сред сивия пясък и найлоновите торбички, разпръснати из пустошта, но то е там, казва той, в подветрената част на някаква натрупана пръст и камъни.
Освен приклекналия подслон с форма на юрта, съчетан с палети и пластмаса, тук няма нищо освен далечните очертания на фосфатни купчини, от време на време преминаващ влак и бял кон, вързан за дърво и стоящ предизвикателно срещу мрачността на заобикалящата го среда.
Все пак тук и до маслиновите горички на Ал Амра, на около 25 км (15,5 мили), хиляди чернокожи бежанци и мигранти бяха транспортирани с автобуси или избягаха, след като тунизийските служби за сигурност започнаха операция за изгонване от центъра на град Сфакс през септември.
Оттогава ситуацията се влоши още повече. В момента полетата около Ал Амра са блокирани от полицията и националната гвардия, тъй като звената за сигурност претърсват района за пистолет и боеприпаси, за които се съобщава, че са изгубени по време на сблъсъци с бежанците и мигрантите, спящи грубо там. Ситуация, която хората, живеещи в шубраците, наричат „проблемът“.
Изборът на Ал Амра като място, където властите ги преместиха, е важен.
Дълго преди изселването, Ал Амра и малките, непочистени селца около него, като Ел Хамазия, вече бяха установени отправни точки за онези, които искат да избягат от живота си в Африка на юг от Сахара към нови в Европа. Там лодки от необработен метал ще бъдат сглобявани от местни рибари и техните семейства, казват бежанците, преди да бъдат закупени и наети за Европа от самите бежанци.
Решението регионът да бъде наводнен с още пристигащи от Субсахарска Африка не е обяснено. Някои обаче казват, че не е без значение фактът, че този ход дойде на фона на нарастващото напрежение между Тунис и Европейската комисия около „пакта за миграцията“, който двете страни подписаха през юли.
Потокът от бежанци, бягащи от войната в Судан, която бушува от април, вече постави на сериозно изпитание ресурсите на Тунис и постави отношенията му с Европа под все по-голямо напрежение.
Насилието срещу чернокожи избухна в Тунис през февруари, когато президентът Каис Сайед обвини бежанците, че са донесли „насилие, престъпност и неприемливи практики“ в страната като част от по-широк заговор за промяна на демографския състав на преобладаващо арабската страна.
„Полицията пусна сълзотворен газ, много сълзотворен газ“
На 24 ноември ситуацията в Ал Амра отново ескалира. „Много полицаи пристигнаха“, казва Омар Джие, 18-годишен гамбиец, на Осман, който превежда грубо. „Те изкопаха лодките [да се използват за превоз на хора до Европа], заровени под пясъка.
„Момчетата много се ядосаха и хвърляха камъни, така че полицията пусна сълзотворен газ, много сълзотворен газ.“
Съобщава се, че в последвалото меле са ранени четирима национални гвардейци. Видео, широко разпространено в социалните медии, привидно показва ударен гвардеец, който лежи на земята, неподвижен и кървящ.
Хората, лагерували там, твърдят, че трима от тях също са загубили живота си по време на насилието. Единият, Мохамед Сисей, беше добре познат на онези, които спяха грубо.
Двадесет души бяха арестувани непосредствено след сблъсъка. Съобщенията за повече задържани и експулсирани в Либия и Алжир също нарастват, което би било акт в противоречие с международното право и е акт, който Тунис отрече да поема.
Омар настоява, че не е играл никаква роля в насилието, като казва, че само е бил свидетел. Но като човек, който вече беше платил 500 евро ($545) за място на една от лодките, събрани чрез случайна работа, бране на маслини и пари, изпратени по телеграф от семейството му в Гамбия, той нямаше друг избор, освен да гледа как лодката му е открит и унищожен от полицията.
Сега той седи отпуснат пред кафене в далечния край на пустошта, обратно в покрайнините на Сфакс, около него се е събрала малка тълпа, питайки дали това, което приятелите в Ал Амра са им казали за събитията в социалните медии, е вярно.
„Вървях [тук] по задния път“, казва той, превключвайки на английски. „Вървях пеша от 19 км“, казва той, използвайки стенографията, разпространена сред мнозина тук, заменяйки маркерите за пътно разстояние за имена на места. „Не искам полицията да ме види. Има толкова много полиция там. Те търсят пистолета.”
Заключено
От 24 ноември звената за сигурност по същество блокираха региона. Френският вестник Le Monde съобщи за нарастващ брой специални части от националната гвардия, които са разположени, както и полицейски служители от Националната бригада за бърза намеса.
Местният член на парламента, Фатма Мседди, говори по местното радио, обвинявайки бежанците, че „тероризират“ местните жители и че са членове на Боко Харам, въпреки че мнозинството идва от Судан, което не е място, което обикновено се свързва с въоръжената групировка.
„Полицията е ядосана и губи един пистолет и шест патрона“, казва Ибрахим Ние от Гвинея, докато стои пред близката джамия, основата й е покрита с развалини и изолирани храсти. „Приятелят ми казва, че полицията е дошла и ги е заловила. Те казват: „Ако върнете пистолета, ще ви пуснем да си отидете.“
Един млад мъж, който се казва просто като Мохамед, добавя: „Ако [полицията] те хване тук, те отнемат телефона и парите ти. Понякога те отвеждат в Либия или Тебеса [град в Алжир близо до границата с Тунис]. Много от моите приятели са отвлечени.“
„Шест автобуса идват тук“, казва той, показвайки пустите шубраци.
Според Мохамед и други, два дни след сблъсъка в Ал Амра, двама чернокожи бежанци са починали, след като са паднали от покрив, докато са се опитвали да избягат от полицията.
Осман вярва, че в крайна сметка ще стигне до Европа, независимо от обстоятелствата, казва той.
Той изпраща текстови съобщения от телефона на приятел по-късно през деня. Току-що беше говорил със сестра си в Гамбия.
Минаха месеци, откакто за последен път разговаря с тях. Поне за Осман все още има надежда.
