Болката и печалбата в афганистанската игра на бузкаши

Афганистанският ездач Сарвар Пахлаван премигна, за да избегне болката от новите шевове между очите си, докато отборът му на бузкаши преследваше победата в турнира. Древният спорт все още е потопен в риск, но сега предлага съвременни награди.

Играван от векове в северната степ на страната, националният спорт, който стои в основата на афганистанската идентичност, е еволюирал от грубо селско забавление до професионализиран феномен, пълен с пари.

„Играта се промени напълно“, каза конникът, който скоро ще навърши 40 години, след като се завърна у дома с победител от финала на турнира в северния град Мазар-и-Шариф по-рано този месец.

След 20 години като ездач на бузкаши или „чапандаз“, Сарвар приветства промените в играта, която се играе в цяла Централна Азия и включва елементи, подобни на поло и ръгби.

„Преди ни плащаха с ориз, масло, килим или крава“, каза той, но днес chapandaz имат професионални договори.

Най-добрите играчи вече могат да печелят $10 000 на година, като печелившите съотборници споделят $35 000, три камили и кола, предложени от спонсори, след като спечелят титлата.

Традиционно бузкаши се играе с обезглавено тяло на коза.

Днес по-често кожен чувал от 30 кг (66 паунда) заменя трупа, който ездачите се опитват да извадят от сблъсък с коне и да го пуснат в „кръг на справедливостта“, очертан на земята, след като направят обиколка на арената на пълен галоп със състезатели в преследване.

Тренировките също се промениха с еволюцията на най-добрите отбори в националната лига.

Здравите конници вече не висят на дървета или цепят дърва, за да изграждат мускули – те вдигат тежести във фитнес залите.

„Преди, когато се връщахме от турнир, студена вода се изливаше на раменете ни, сега имаме хамами [бани] и сауни“, каза Сарвар, известен като „лъвът“ заради силата си.

Това, че е един от най-добрите играчи в лигата, също напълни хазната на Sarwar.

„Дори нямах колело, а сега имам кола. Почти нямах овце, а сега имам много. Нямах къща, а сега имам две.”

Но той казва, че си остава „обикновен човек“. Между турнирите той обработва земята си и отглежда овцете си.

Петролният магнат Саид Карим, който разделя времето си между Мазар-и-Шариф, Дубай и Истанбул, е най-големият финансист на новия buzkashi.

Афганистанският бизнесмен създаде отбора победител, който носи името на неговата компания, Yama Petroleum, преди пет месеца.

Карим придоби най-добрите чапандази в страната, включително Сарвар, и около 40 състезателни коня, които могат да струват до $100 000 всеки.

„В този екип инвестирахме около милион долара в коне, ездачи, конюшни и друго оборудване“, каза Карим.

„Просто искам да служа на моя народ“, каза той. „Когато моят отбор спечели, за мен е чест.“

Грижата за жребците на отбора, хранени с ечемик, фурми, моркови и рибено масло, както и за 15 ездачи и 20 коняри, може да струва около 300 000 долара на година.

За комфорта на своите хора – които обикновено страдат от счупени ребра, пръсти и крака – Карим построи ранчо от 4 хектара (10 акра) за възстановяване.

Докато родината на Карим в Северен Афганистан остава центърът на бузкаши в страната, спортът наскоро навлезе на юг – родното място на талибанските власти, които забраниха спорта между 1996 и 2001 г., но го разрешиха след завръщането си в мощност преди три години.

„Бузкаши е страстта на тази нация“, каза президентът на Федерацията на Бузкаши Гулам Сарвар Джалал пред АФП. „Талибаните знаят, че това прави хората щастливи, затова го разрешават.“

Те също така събират данъци от професионалната лига, стартирала през 2020 г., която включва 13 отбора от 10 провинции.

По същия начин е въведен ред в бруталните състезания и валят жълти или червени картони в случай на фал.

Последвайте ни в