Борбата за контрол върху централната банка заплашва неспокойния мир на Либия
Либия съвсем не познава мир или непоклатимост, откогато бунтовниците смъкнаха нейния дълготраен деспот по време на въстанията от Арабската пролет през 2011 година След революция, която завърши през 2020 година, Либия остава разграничена сред съперничещи си, взаимно враждебни държавни управления, едно на запад и едно на изток.
Тази неспокойна невъзможност наподобява върви към дестабилизиращо разлюляване след поредност от ходове на политически играчи, в това число битка за надзор над централната банка, каналът за Огромното петролно благосъстояние на Либия и затова основна премия във вътрешните битки сред политически фракции.
В понеделник президентският съвет на страната се опита да уволни ръководителя на банката Садик ал-Кабир посредством декрет. Той отхвърли да отиде и анализаторите споделиха, че указът е правно беззъб, само че водачът на западното либийско държавно управление утвърди хода и президентският съвет разгласи, че ще назначи нов ръб на шефовете на централната банка, започвайки от сряда.
Ето какво би трябвало да знаете за нестабилния мир и шерването на власт в страната разплитане.
Какво е ситуацията на нещата в Либия?
Организация на обединените нации -признатото държавно управление, ръководено от министър-председателя Абдул Хамид Дбейба, управлява единствено западните Либия. В източната част на страната се обитава Народното събрание на страната и има собствен личен министър-председател, само че се ръководи от военачалник Халифа Хифтер, пълководец.
които се сблъскаха предходната година, когато шефът на централната банка стартира да упреква министър-председателя в корупция и преразход. разгласи, че господин Муслам е освободен и банката е възобновила активността си. Неговото изказване подцени указа на президентския съвет.
Във вторник президентският съвет изпрати делегация от чиновници, в това число член на милицията, в банката, с цел да каже на господин ал-Кабир да отстъпя настрани. Той отговори в изказване, че дава отговор не пред старите си съдружници в западна Либия, а пред Народното събрание в източна Либия.
Г-н. Дейба, одобрявайки уволнението, инструктира либийските посолства по света да осведомят задграничните чиновници, че мандатът на господин ал-Кабир е изминал.
Какво значи това за неустойчивост в Либия?
Централната банка не е единствената сцена, където напрежението сред Изтока и Запада още веднъж се е нараснало. Миналата седмица господин Хифтер, източният държател, блокира най-голямото петролно находище в Либия и реалокира част от силите си на запад. Източният парламент разгласи държавното управление на господин Дбейба за нелегитимно.
Либия може да се насочи към още принуждение, споделят анализатори, до момента в който политически фракции и милиции се състезават за власт и петролни благосъстояния. Те споделят, че е малко евентуално източните и западните либийски сили скоро да се върнат към тотална война, само че нежната политическа конструкция, която предотврати спора, ерозира. Той предизвести, че опитът да бъде свалено управлението на банката може да прекъсне достъпа на Либия до интернационалните финансови пазари.
Г-н. ал-Кабир, централния банкер, блокира разноските на западното държавно управление на господин Дбейба, което го потопи във финансови проблеми.
Ще промени ли статукво?
Липсата широкомащабните борби през последните няколко години не означаваше, че Либия се оправя добре. Неуспешното осъществяване на избори остави властта в ръцете на хора, които всеобщо се считат за корумпирани и нямат огромен тласък да трансформират нещата. Въоръжени групи и задгранични бойци, в това число от Русия, са надълбоко вкоренени. Инфраструктурата и стопанската система на Либия са изгнили или са в застой.
Има дребен консенсус измежду интернационалните играчи, участващи в Либия – в това число Турция, Русия, Обединените арабски емирства и Египет – за това по какъв начин да извади Либия от нейното тресавище.
„ The договореностите се скапват, те стават все по-нефункционални “, сподели Волфрам Лахер, специалист по Либия в Германския институт за интернационалните въпроси и въпроси на сигурността в Берлин. „ Тъй като някои стават прекомерно алчни, договореностите се скапват. Но мисля, че това е по-скоро развой на предоговаряне на договорености по доста под напрежение метод, а не въведения към нова война. “