Световни новини без цензура!
Боуен: Опасен момент, но САЩ и Израел виждат възможност, която не трябва да се пропуска
Снимка: bbc.com
BBC News | 2026-02-28 | 14:36:23

Боуен: Опасен момент, но САЩ и Израел виждат възможност, която не трябва да се пропуска

Решението на Съединените щати и Израел да се впуснат в нова война с Иран основава извънредно рисков миг с непредвидими последствия. Израел употребява думата „ превантивно “, с цел да оправдае офанзивата си.

Доказателството е, че това не е отговор на непосредствена опасност, която думата превантивна офанзива допуска. Вместо това, това е война по желание.

Израел и Съединените щати са пресметнали, че ислямският режим в Иран е уязвим; справяне с тежка икономическа рецесия, последствията от бруталното потушаване на протестиращите при започване на годината и със отбраната, която към момента е мощно развалена от войната предишното лято. Тяхното умозаключение наподобява е било, че това е опция, която не би трябвало да се пропилява.

Това също е още един удар върху разклащащата се система на интернационалното право.

В изказванията си както президентът Доналд Тръмп, по този начин и министър-председателят Бенямин Нетаняху споделиха, че Иран е заплаха за техните страни – Тръмп сподели, че това е световна заплаха. Ислямският режим сигурно е техният пикантен зложелател. Но е мъчно да се разбере по какъв начин се ползва правното опрощение на самоотбраната, като се има поради голямата разлика във властта сред Съединени американски щати и Израел от една страна и Иран от друга.

Войната е политически акт. Въоръженият спор по своята същина е сложен за управление, откакто стартира. Лидерите се нуждаят от ясни цели.

Бенямин Нетаняху е виждал Иран като най-опасния зложелател на Израел от десетилетия. За него това е късмет да нанесе колкото се може повече вреди на режима в Техеран и на военния потенциал на Иран. Нетаняху също е изправен пред общи избори по-късно през годината. Доказателството от двете години на война с Хамас е, че той има вяра, че политическата му позиция се ускорява, когато Израел е във война.

Целите на Доналд Тръмп са се трансформирали и особено. Още през януари той сподели на протестиращи в Иран, че помощта е на път. Голяма част от военноморските сили на Съединени американски щати бяха заети с отстраняването на водача на Венецуела по това време, тъй че му липсваха военни благоприятни условия.

Докато Съединени американски щати разположиха две ударни групи от самолетоносачи в района, както и забележителна наземна огнева мощност, Тръмп приказва доста за заплахите от нуклеарните упоритости на Иран, макар че след войната предишното лято Тръмп разгласи, че иранската нуклеарна стратегия е била „ заличена “.

Иранският режим постоянно е отричал, че желае нуклеарно оръжие, само че е обогатил уран до равнище, което няма гражданска приложимост в нуклеарна енергийна стратегия. Най-малкото наподобява, че желае опцията за създаване на бомба. Досега Израел и Съединени американски щати не са разгласили доказателства, че това е било на път да се случи.

В своето видео Тръмп сподели на иранския народ, че " часът на свободата " е близо. Нетаняху имаше сходно обръщение, че войната ще даде на хората в Иран шанса да смъкват режима. Това въобще не е несъмнено.

Няма казус промяна на режима единствено поради въздушни удари. Саддам Хюсеин от Ирак беше свален от власт през 2003 година от голяма ръководена от Съединени американски щати мощ за навлизане. Муамар Кадафи от Либия беше свален от власт през 2011 година от размирен сили, които бяха снабдени с военновъздушни сили от НАТО и някои арабски страни. И в двата случая резултатът е разпад на страната, революция и хиляди убийства. Либия към момента е провалена страна. Ирак към момента се оправя с следствията от нашествието и кръвопролитието, което последва.

Дори това да стане първият случай, когато въздушната мощност сама срине режим, ислямският режим няма да бъде сменен от демократична народна власт, която пази човешките права. Няма надеждно различно държавно управление в заточение, което чака да се появи.

В продължение на съвсем половин век иранският режим сътвори комплицирана политическа система, която е подкрепена от комбинация от идеология, корупция и, когато е належащо, безмилостно потребление на мощ. Режимът в Техеран показва през януари, че е подготвен да убива протестиращи. Има сили за сигурност, които се подчиняват на заповеди да стрелят и убиват хиляди съграждани за това, че провокират системата по улиците и желаят независимост.

Може би Съединени американски щати и Израел се пробват да убият висшия водач, аятолах Али Хаменей. Израел има вяра в силата на убийството като тактика. През последните две години той умъртви водачите на Хамас в Газа и Хизбула в Ливан, както и доста от техните лейтенанти.

Ислямският режим в Иран е друг въпрос. Той управлява страна, а не въоръжено придвижване. Това не е моноспектакъл. Ако висшият водач бъде погубен, той ще бъде сменен, най-вероятно от различен свещеник, подкрепян от Корпуса на гвардейците на ислямската гражданска война (IRGC) на Иран, който съществува дружно с стандартните въоръжени сили с експлицитната задача да пази режима против закани в страната и чужбина.

Тръмп им предложи имунитет, в случай че се откажат оръжията им или сигурна гибел. IRGC надали ще се изкуши от предлагането му. Мъченичеството е непрекъснат претекст в идеологията на Ислямската република и в шиитския ислям.

Тръмп има вяра, че главната мотивираща мощ в политиката и живота е транзакция – както се споделя в книгата му, изкуството на договорката. Но оправянето с Иран изисква взимане под внимание на силата на идеологията и вярата. Това е доста по-трудно за премерване.

Тъй като тази рецесия се задълбочи от началото на годината и Америка събра своята армада, има от ден на ден признаци, че управлението в Техеран счита войната за неизбежна. Те започнаха договаряния, съзнавайки, че договарянията се водят предишното лято, когато Израел атакува и Съединени американски щати се причислиха към тях.

Те не имат вяра на Съединени американски щати или израелците. През първия си мандат Тръмп се отдръпна от нуклеарната договорка с Иран, JCPOA, която ограничаваше иранската нуклеарна стратегия и беше забележителното външнополитическо достижение на администрацията на Обама.

Има признаци, че Иран може да е бил подготвен да одобри договорка от второ равнище на JCPOA, най-малкото, с цел да завоюва време. Но наподобява, че Съединени американски щати също са упорствали за строги ограничавания върху своята ракетна стратегия и поддръжката си за районните съдружници, които се опълчват на Израел и Съединени американски щати.

Това беше недопустимо за тях, еднакво на капитулация. Отказването от ракети и съдружници може даже в съзнанието на управлението да го направи доста по-уязвим за промяна на режима, в сравнение с опасността – и към този момент действителност – от нахлуване.

Лидерите на Иран в този момент ще пресмятат по какъв начин да излязат от войната, по какъв начин да оцелеят и по какъв начин да ръководят следствията от нея. Техните съседи, отпред със Саудитска Арабия, ще бъдат ужасени от голямата неустановеност и евентуалните последствия от днешните събития.

Като се има поради способността на Близкия изток да изнася неприятности, експлоадирането на възобновена и засилена война задълбочава неустойчивостта на района и по-широкия свят, който към този момент е плевел, изпълнен с принуждение и рисков.

Близък Изток ИзраелИранДоналд Тръмп преди 9 часа

Източник: bbc.com


Свързани новини

Коментари

Топ новини

WorldNews

© Всички права запазени!