Друга чуждестранна намеса няма да разреши кризата в Хаити
На 12 март министър-председателят на Хаити Ариел Хенри подаде оставка на фона на ескалиращото насилие в страната. Преди неговото изявление Карибската общност и общ пазар (CARICOM) се срещнаха при закрити врата, за да изработят план за преход, който включва създаването на президентски съвет и назначаването на временен министър-председател. Междувременно Съединените щати подкрепиха още една чуждестранна интервенция, обещавайки 100 милиона долара за сили на ООН, които да бъдат разположени в Хаити.
В началото на април бяха определени членове на президентския съвет и беше финализирано политическо споразумение за прехода. Това обаче не успокои хаитяните. Всъщност има нарастващи опасения относно доверието в членовете на съвета и тяхната политическа привързаност, особено с хаитянската партия Tèt Kale (PHTK), която е въвлечена в настоящата криза.
Хаитяните наистина се чудят как на замесените в сътресенията може да бъде поверено разрешаването им и как друга намеса, накърняваща суверенитета на Хаити, няма да се провали мизерно, както предишните интервенции.
Настоящата криза е чужда и може да бъде решена само ако чуждестранната намеса спре и на хаитяните бъде позволено да си възвърнат контрола над страната си.
Неуспешни решения
През своята история Хаити е претърпял поредица от външни намеси, които подкопаха суверенитета му и директно доведоха до настоящата криза. След революцията в Хаити от 1791 г., която донесе освобождение от френското господство, Франция успя да принуди хаитянските власти да изплатят обезщетение в замяна на признаването на независимостта на Хаити през 1825 г. Този огромен дълг заедно с лихвите трябваше да бъдат изплатени в продължение на 120 години и подкопаха икономическото развитие на страната за два века.
През 1915 г. САЩ нахлуха в страната, окупираха я до 1934 г. и положиха основата на устойчивата политика на САЩ за насилствена намеса във вътрешните работи на Хаити и подкопаване на демократизацията. През 90-те, 2000-те и 2010-те години интервенциите на така наречените „мирни мисии“ на ООН, както и прилагането на политики за структурно приспособяване от институции като Световната банка и Международния валутен фонд, допълнително подкопаха суверенитета на Хаити и задълбочиха кризата.
Последният преврат, подкрепен от западните сили, видя отстраняването на демократично избрания президент Жан-Бертран Аристид през 2004 г. След свалянето му с резолюция на Съвета за сигурност на ООН беше създадена Основната група, включваща представители на Бразилия, Канада, Европейския съюз, Франция, Германия, Испания, Съединените щати и Организацията на американските държави.
През последните две десетилетия тази група упражнява силно влияние върху политическите и икономическите дела на Хаити. То не само е диктувало кой трябва да управлява страната, но също така е улеснило нахлуването на чужди военни сили в Хаити и е подкопало възстановяването на национални въоръжени сили след разпускането на армията през 1995 г.
Правейки това, групата наблюдаваше задълбочаваща се политическа, социална и икономическа криза в Хаити, която сега доведе до разпадането на държавната власт и поглъщането от различни банди.
САЩ, по-специално, носят пряка отговорност за разпространението и овластяването на банди, като направиха малко за справяне с трафика на американски оръжия в страната.
В резултат на това днес хаитяните се борят не само с бедността и глада, но и с това, което прилича на „бавен геноцид“.
Престъпни банди контролират столицата Порт-о-Пренс и околните общини, където доминират над 90 процента от територията. Те действат безнаказано, тероризирайки населението чрез отвличания, изнасилвания, убийства и грабежи.
Между юли 2021 г. и април 2023 г. 2845 души, включително 84 полицаи, са били убити, според доклад от 2023 г. на хаитянската организация Fondasyon Je Klere (FJKL). Много повече са били убити през последната година. Около 360 000 души са били разселени, включително повече от 50 000, които са избягали от столицата през последните месеци.
Насилието доведе до затваряне на фирми, загуба на работа и икономически колапс. Дори преди настоящата ескалация на насилието, около 58 процента от населението вече живееше под прага на бедността, страдайки от инфлация до 50 процента. Училищата са затворени, което лишава младежта от правото им на образование; здравните заведения също трябваше да затворят врати, лишавайки мнозина от достъп до здравеопазване.
Хаити също се бори с криза на глада. Според Световната продоволствена програма 1,4 милиона хаитяни са на ръба на глада. Продължаващото насилие прекъсна сериозно каналите за разпространение на храна. Освен това недостигът на гориво, растящите разходи и прекомерните данъци, налагани от банди, повишават пазарните цени.
Основен фактор за недостига на храна е и опустошаването на селските общности, които са били гръбнакът на аграрната икономика на Хаити. Те отдавна се сблъскват с пренебрегване от страна на властимащите, получават малка подкрепа за селскостопанските си дейности и се борят с ограничени основни услуги – независимо дали става въпрос за вода и електричество или здравеопазване и образование.
Практиката за разпределяне на земя за свободни индустриални зони и отглеждането на стокови култури за износ, които облагодетелстват чуждестранни корпорации и подкрепяните от Запада корумпирани политически елити на Хаити, допълнително влоши недостига на храна.
Заграбването на земя се влоши през последните месеци, тъй като бандите започнаха насилствено да превземат селски земи и незаконно да ги продават на заинтересовани страни. Това влоши положението на селските общности.
По този начин хаитяните са потопени в отчаяние, техните общности са разбити и надеждите им се колебаят пред лицето на безмилостното насилие.
Пътят напред
В този контекст новият план за преход, предложен от CARICOM, изглежда одобрен от Основната група и включващ заинтересовани страни от PHTK, е малко вероятно да разреши кризата.
Подобни минали интервенции въведоха лидерство и политики, за които се предполага, че са насочени към облекчаване на кризата в Хаити, само за да я влошат. Бивши хаитянски лидери като Жерар Латортю, Мишел Мартели и Ариел Хенри – одобрени от същите субекти, които сега се застъпват за нова намеса – позволиха насилието на бандите да процъфтява; някои дори са установили близки връзки с тези групи.
Народът на Хаити си спомня миналите неуспехи и не се доверява на интервенциите на ООН, подкрепяни от Запада, последната от които доведе до епидемия от холера, която отне живота на около 10 000 души. Следователно населението на Хаити вероятно ще отхвърли нова чужда намеса.
Освен това, гражданското общество, селските общности и масовите политически движения се оказват встрани от настоящия план за преход, със само едно място в президентския съвет сред деветте, които са им предоставени. Така те почти няма да имат глас при съставянето на преходното правителство. Това едностранчиво представяне представлява сериозна заплаха за доверието във временната администрация.
В този контекст Масовият патриотичен фронт, връзка между различни социални движения в Хаити, включително нашите селски организации и политически партии, застъпващи се за истинска промяна и национален суверенитет, призовава за създаването на Национален комитет за наблюдение, който да управлява контрол върху изпълнителната власт по време на прехода. Комитетът ще има по-широко представителство на политическия, социалния и селския сектор и ще гарантира ефективни действия по належащи въпроси, като несигурността и икономическото съживяване, като същевременно ще полага основите за честни избори в рамките на предвидения двугодишен срок.
За да се справят ефективно с насилието, правоприлагащите органи трябва да преминат през подобрено обучение, да получат достатъчно ресурси и да бъдат обект на отчетност, всичко това под ръководството на преходното правителство и с бдителен надзор от предложения Национален комитет за наблюдение.
Въпреки че националните въоръжени сили могат да играят решаваща роля за възстановяването на националната сигурност, екстремните мерки рискуват да влошат хаоса. Ето защо планът за национална сигурност, разработен от хаитянски експерти и приложен от преходното правителство, предлагащ разнообразни стратегии за борба с организираната престъпност и незаконния трафик на оръжие, е от съществено значение за осигуряване на окончателно решение на предизвикателствата пред сигурността на Хаити.
Успоредно с това преходът трябва да се съсредоточи върху възстановяването на институциите на публичната администрация и съдебната система, които са жизненоважни за постигане на социален мир. Социалните движения като тези, ангажирани в Грасовия патриотичен фронт и подобни групи, трябва да играят ключова роля в това начинание, за да се гарантира, че се спазват стандартите за прозрачност и демократично управление. Този преход трябва да проправи пътя за установяването на нов социален договор и предефинирана държава, ангажирана да служи на националния интерес.
Кризата с недостига на храна може да бъде овладяна вътрешно чрез подпомагане на фермерите в Хаити и инвестиране в селското стопанство на Хаити. Страната има земя и ресурси, за да се изхранва. Вместо да правят бедните зависими от помощта, финансовите ресурси трябва да отиват за съживяване и защита на селските селски общности и насърчаване на редица производствени дейности, включително селско стопанство, агролесовъдство, животновъдство, риболов и занаяти.
Освен това разпределението на храна може да бъде осигурено чрез подкрепа на дребни доставчици, известни като madan sara, които изпълняват жизненоважна роля в доставката на храна до градските центрове. Дори в тези опасни времена те продължават да се подчиняват на опасни маршрути, за да осигурят на местните пазари стоки от първа необходимост.
Ако международната общност иска да види кризата в Хаити разрешена, тогава тя може да подкрепи тези местни усилия. Тя може да предостави помощ по въпрос, определен от самите хаитяни – било то чрез техническа подкрепа за справяне с ширещата се несигурност или хуманитарна помощ за борба с глада в непосредствена перспектива. Хаити също ще се нуждае от международна солидарност и подкрепа в търсенето на финансови репарации за несправедливо наложени минали обезщетения и отблъскването на по-нататъшни опити за нарушаване на суверенитета му.
Тежкото положение на народа на Хаити не може да бъде пренебрегнато или омаловажавано. Това налага незабавни и съгласувани действия, но отговорът не е поредната чуждестранна намеса. Западните сили трябва да зачитат суверенитета на Хаити и да подкрепят местни решения, вместо да налагат собствените си предпочитания. Волята на хората, които носят основната тежест на тази катастрофа, трябва да бъде спазена.
Възгледите, изразени в тази статия, са собствени на авторите и не отразяват непременно редакционната позиция на Al Jazeera.
