Световни новини без цензура!
Екстремните горещини тласкат Индия към ръба на „оцеляването“. Едно очевидно решение също е голяма част от проблема
Снимка: cnn.com
CNN News | 2024-01-07 | 02:40:30

Екстремните горещини тласкат Индия към ръба на „оцеляването“. Едно очевидно решение също е голяма част от проблема

Когато силната жега обхвана индийската столица това лято, Рамеш казва, че се е почувствал отпаднал, но не е имал друг избор освен да продължи да се труди под палещото слънце, за да осигури семейството си.

„Жегата става непоносима“, каза 34-годишният зидар пред CNN. „Но ние нямаме избор, трябва да работим.

Рамеш живее с родителите си, трима братя, снаха си и три деца в задръстено предградие в западен Делхи, град, който нашумя през последните години, тъй като нивата на живак редовно се покачват до опасни нива.

И тъй като температурите надхвърлиха 40 градуса по Целзий (104 по Фаренхайт) този юни – затваряйки училища, увреждайки посевите и оказвайки натиск върху енергийните доставки – жегата разболяваше и семейството му.

Рамеш, който се нарича само с едно име, казва, че е взел назаем 35 долара – почти половината от месечната си заплата – от роднини, за да купи употребяван климатик за дома си.

„Издава шум, понякога изпуска прах“, каза той. Но той не може без него.

До 2050 г. Индия ще бъде сред първите места, където температурите ще преминат границите за оцеляване, според експерти по климата. И в рамките на този период от време търсенето на климатици (AC) в страната също се очаква да нарасне девет пъти, изпреварвайки всички останали уреди, според скорошен доклад на Международната агенция по енергетика (IEA).

Затрудненото положение на Рамеш капсулира парадокса, пред който е изправена най-населената страна в света с 1,4 милиарда жители: колкото по-гореща и по-богата става Индия, толкова повече индийци ще използват климатик. И колкото повече използват климатик, толкова по-гореща ще става страната.

Индия отделя близо 2,4 милиарда тона въглероден диоксид (CO2) годишно въз основа на данни, събрани от Европейския съюз – допринасяйки за около 7% от глобалните емисии. Съединените щати, за сравнение, причиняват 13% от емисиите на CO2, въпреки че имат една четвърт от населението на Индия.

Това повдига въпрос за справедливост, който учените по климата често задават: трябва ли хората в развиващия се свят да поемат разходите за намаляване на емисиите, въпреки че са сред най-малко отговорните за нарастващите парникови газове?

На преговорите за климата COP28 в Дубай, които приключиха по-рано този месец, Индия не беше сред списъка на страните, подписали ангажимент да намалят своите емисии от охладителните системи. Обръщайки се към откриващата сесия на срещата на върха, министър-председателят Нарендра Моди каза, че всички развиващи се страни трябва да получат „справедлив дял в глобалния въглероден бюджет“.

Въпреки това Индия, една от най-бързо развиващите се икономики в света, е на предната линия на климатичната криза. И се оказва в трудна позиция. Как може да балансира развитието си, като същевременно гарантира опазване на околната среда?

Покачваща се топлина

Огромни части от населението на Индия продължават да разчитат на променлив ток за тяхното физическо и психическо благополучие. А по-тропическите южни региони на страната остават горещи през цялата година.

През последните пет десетилетия страната е преживяла повече от 700 горещи вълни, отнели повече от 17 000 живота, според проучване на екстремното време от 2021 г. в списание Weather and Climate Extremes. Само този юни температурите в някои части на страната скочиха до 47 градуса по Целзий (116 по Фаренхайт), убивайки най-малко 44 души и разболявайки стотици от заболявания, свързани с горещината.

И до 2030 г. Индия може да представлява 34 милиона от прогнозираните 80 милиона глобални загуби на работа поради топлинен стрес, според доклад на Световната банка от декември 2022 г.

Това излага на риск милиони хора в страна, в която повече от 50% от работната сила е заета в селското стопанство. И тъй като доходите непрекъснато нарастват, докато градското население експлодира, притежаването на климатик нараства със забележителна скорост.

Потреблението на електроенергия в Индия от охлаждане – което включва климатици и хладилници – се е увеличило с 21% между 2019 г. и 2022 г., според IEA. До 2050 г. общото търсене на електричество в Индия от жилищни климатици ще надхвърли общото потребление на електричество в цяла Африка днес, добави той.

Но това търсене също изостря глобалната климатична криза.

Подобно на хладилниците, много климатици днес използват клас охлаждащи течности, наречени хидрофлуоровъглероди или HFC, които са вредни парникови газове. И още по-проблемно е, че климатиците са склонни да използват големи количества електроенергия, генерирана от изгарянето на изкопаеми горива.

Световният икономически форум (WEF) изчислява, че – ако не бъдат овладени – свързаните с климатичните инсталации емисии на парникови газове могат да доведат до покачване на глобалните температури с до 0,5 градуса по Целзий до края на века.

Дилемата на Индия

Индия все още се бори с широко разпространената бедност, като същевременно харчи милиарди за подобряване на транспортната и градската си инфраструктура, докато е изправена пред дългогодишни предизвикателства за подобряване на жизнения стандарт.

А ограничаването на емисиите, свързани с охлаждането, може да се разглежда като възможна пречка пред икономическия растеж на страната, казват експерти.

По време на неотдавнашната среща на върха на COP 63 страни – включително САЩ, Кения и Канада – подписаха обещание да намалят своите емисии от охладителните системи с 68%, заедно с няколко други цели до 2050 г. Индия не беше сред групата.

Въпреки това Брайън Дийн, ръководител на отдела за енергийна ефективност и охлаждане в Sustainable Energy for All, който помогна за разработването на споразумението, каза, че Индия е показала „важно международно лидерство в охлаждането“.

„Въпреки че все още не се е присъединила към Global Cooling Pledge, важен напредък в устойчивото охлаждане е постигнат в страната и международните партньори се надяват Индия да обмисли присъединяване в бъдеще“, каза той.

Съгласно поправката от Кигали на Обединените нации от 2016 г., много страни, включително Индия, постепенно премахват HFC и ги заменят с по-благоприятни за климата опции, като хидрофлуоролефини или HFO.

Подобни ходове са работили в миналото. Поправката от Кигали е актуализация на

Източник: cnn.com


Свързани новини

Коментари

Топ новини

WorldNews

© Всички права запазени!