Европа се опитва да запълни дупка с формата на САЩ във финансирането за Украйна
Може ли Европа да запълни празнината, оставена от Съединените щати в Украйна?
Това е в съзнанието на европейски служители от дълго време, докато гледат отвъд Атлантика и виждат блокирани средства и потенциалното завръщане на Доналд Тръмп.
Това е въпрос, на който Европейският съюз се опитва да отговори. На срещата на върха на Европейския съвет тази седмица блокът се съгласи да проучи нови начини за набиране на средства за Украйна - включително чрез набиране на дълг на финансовите пазари и, противоречиво, използване на печалби от замразени руски активи.
Белгийският премиер Александър Де Кроо каза, че има „отвореност, поне от наша страна“ към нови начини за финансиране и многозначително добави, че Европа не може „да чака САЩ да вземат решение“.
Лидерите обаче не успяха да договорят нови пари за оръжия. Това може да е проблем.
Неотложността на нуждата на Украйна от оръжия става все по-остра. Украинският президент Володимир Зеленски многократно е казвал на западните си съюзници, че най-голямото предизвикателство, пред което е изправена страната в момента, е дефицитът на оръжия, който е позволил на Русия да се възползва.
Би било несправедливо да се обвинява ЕС, че не оказва влияние върху Украйна. Въпреки публичните разногласия между 27-те държави-членки относно неща като изпращането на танкове и дали парите трябва да идват директно от бюджета на ЕС, блокът като цяло е изпратил повече пари на Киев, отколкото на САЩ, според инструмента за проследяване на поддръжката на Украйна на Kiel Institute.
Същият инструмент за проследяване обаче показва също, че само 5,6 милиарда долара от общо 85 милиарда долара на ЕС са специално разпределени за военна помощ, в сравнение с 2,2 милиарда долара за хуманитарна помощ и 77,1 милиарда долара за финансова помощ.
И с 60 милиарда долара американска военна помощ за Украйна, заседнали в Конгреса в обозримо бъдеще, не е ясно кой би могъл да запълни този недостиг на финансиране.
Това е мястото, където основният въпрос, може ли Европа наистина да замени САЩ, се усложнява.
Някои европейски служители обичат да формулират това като чисто икономически въпрос. Последните данни на Световната банка определят БВП на Русия на 2,24 трилиона долара в сравнение с 16,75 трилиона долара на ЕС.
На хартия това означава, че Европа може хипотетично да надживее Русия, ако войната се превърне във война на икономическо изтощение. Или по-грубо: да, Европа наистина има парите да запълни американската пропаст.
Трудността е в това как това работи политически. ЕС се състои от 27 суверенни държави, всяка от които има независима външна политика. Някои са членове на НАТО, други не са и са официално неутрални. Някои се чувстват удобно да купуват американски оръжия и да ги изпращат в Украйна с конкретната цел да убиват руски войници, други не. Някои са географски близо до Русия и се притесняват, че войната ще се прехвърли до техните граници, други са защитени от километри земя между тях и Москва и се радват на десетилетия на добри икономически отношения с Русия.
В хода на войната европейското мислене се развива. Дипломати и официални лица казват, че по-рано в конфликта ролята на Брюксел се е разбирала като предоставяне на финансова помощ за неща като поддържане на основните функции на държавата и приемане на бежанци, докато САЩ ще сортират оръжията.
Безспорно е, че ЕС приема отбраната по-сериозно. Наскоро разкри план за най-накрая изграждане на европейска отбранителна индустрия, която може да съперничи на тази на САЩ в бъдеще. Но дори този дългосрочен план, който все още е далеч от това да стане реалност, задава неудобни въпроси на държавите-членки. Трябва ли парите на ЕС да се харчат извън блока? Къде трябва да се строят заводи? Каква връзка трябва да имат плановете за обществени поръчки с инициативите, които НАТО вече има?
Това е всичко в дългосрочен план: в краткосрочен план Украйна спешно се нуждае от оръжие. Си Ен Ен съобщи миналата седмица, че Русия произвежда три пъти повече артилерийски снаряди от САЩ и Европа взети заедно за употреба в Украйна.
Инициатива, водена от Чешката република - подкрепена от още 17 държави-членки на ЕС - беше събрана извън структурите на ЕС за закупуване на боеприпаси на международните пазари, които ще бъдат изпратени в Украйна.
Добродетелта да не са официален план на ЕС означава, че те могат да се движат много по-бързо и не е нужно да се притесняват за своите сънародни държави-членки – главно Унгария, която има по-близки отношения с Русия, отколкото останалата част от ЕС – да налагат вето или да разводнят планове.
Чешката инициатива вече е закупила 300 000 артилерийски снаряда и се очаква те да пристигнат в Украйна през юни. Украинците, разбира се, са възхитени от инициативата, но също така признават, че тя няма да запуши дупката във формата на САЩ.
По-рано този месец министърът на външните работи на Украйна каза: „Чешката инициатива е страхотна, но далеч не е достатъчна… Ако освен чешката инициатива, тази година бъдат изпълнени още две инициативи… руските войски в Украйна ще се изправят пред по-сериозни проблеми на фронтовата линия .” Това беше възприето от някои като препратка към блокирания американски пакет.
И така, може ли Европа да запълни празнината във финансирането в Украйна, оставена от Вашингтон?
Отговорът е да, Европа има средствата. Дали има воля е по-голямото неизвестно.
Длъжностни лица от източноевропейските страни подчертават колко е важно да убедят своите колеги, че украинската сигурност е същото като европейската сигурност. Докато бившите съветски държави често са рисувани като ястреби в Западна Европа, те правят донякъде разумното мнение, че ако Русия нахлуе на територията на НАТО, бомбите най-вероятно ще паднат върху тях, а не в Атина или Рим, например.
Но това ще засегне всички европейски страни, особено тези в НАТО. И онези страни, които споделят граници с Русия, почти навсякъде споделят мнението, че единственият начин да се гарантира, че Русия няма да разшири своята агресия, е като направи НАТО толкова силен, че атака би била немислима, дори за президента Владимир Путин.
Достатъчно трудно е да се направи това твърдение за драстични увеличения на разходите за отбрана дори докато има война по европейските граници. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг приветства новината миналия месец, че 18 от съюзниците ще харчат 2% от БВП за отбрана. Това беше драматично подобрение в сравнение с преди десетилетие, когато само три страни от НАТО покриха минималния праг. Но това все още означава, че дори по време на криза като тази в Украйна, повече от една трета не постигат тази цел.
Колкото по-дълго се проточи войната, толкова по-вероятно е да настъпи умора. Колкото по-голям е натискът върху вътрешните бюджети за неща като обществени услуги и пенсии, толкова по-трудно става
