Факли, пожари и барикади: Защо опозиционната партия на Албания обича да протестира в парламента

Пламъците разпалват недоволството, до момента в който опозицията се бори против обвиняванията в корупция, рискувайки политическото бъдеще на нацията в конфликт с високи залози с ръководещите социалисти.

През последните месеци албанските опозиционни партии прибягнаха до разрушителни тактики, в това число сигнални ракети и звук, с цел да стачкуват против това, което възприемат като властническо ръководство на ръководещата Социалистическа партия.

В четвъртък, макар изказванията на опозицията за спънка от страна на левите социалисти, депутатите сполучливо одобриха годишния бюджет и други проектозакони.

Размириците водят началото си от октомври, съвпадайки с с прокурори, обвиняващи 79-годишния Сали Бериша, някогашен министър-председател и президент и сегашен водач на дясноцентристката Демократическа партия, в корупция, обвързвана със скица за закупуване на земя, която е разследвана в столицата Тирана.

В Народното събрание членовете на опозицията рутинно употребяват тактики като трупане на столове, потребление на факли, запалване на дребни пожари и физическо изземване на микрофони, когато сътрудниците социалисти приказват.

Управляващите социалисти на премиера Еди Рама, притежаващи 74 от 140 места, елементарно одобриха бюджета за 2024 година с осемминутно гласоподаване и след това закриха сесията.

Опозицията, водена от Бериша се зарича да ескалира съпротивата си, до момента в който си обезпечат правото да основат следствени комисии.

Този срив в Народното събрание съставлява евентуална спънка за основни промени, изключително откакто Европейският съюз стартира процеса на привеждане на албанските закони в сходство със стандартите на Европейски Съюз, след решението на блока да стартира договаряния за участие с Албания и Северна Македония.

Албания, която е член на НАТО от 2009 година, е изправена пред сериозен миг в своя политически пейзаж.

Защо опозицията стачкува?

Опозицията възразява против потреблението от държавното управление на планове за публично-частно партньорство (ПЧП), инициирани от кабинета на Рама.

Тези планове включват финансови предприятия, предоставени на търг на частни компании заради липса на средства от страна на държавното управление. В подмяна тези компании получават годишна такса в продължение на няколко години.

Твърдейки за корист с обществени средства за персонално облагодетелстване, опозицията упорства парламентарните проверяващи комисии да ревизират хипотетичните случаи на корупция, включващи Рама и други високопоставени държавни чиновници.

Неотдавнашни присъди, в това число тази на някогашен албански министър на околната среда за рушвет за контракт за инсинератор, подхранват изказванията на опозицията.

Въпреки че държавното управление твърди, че настояванията на опозицията са противоконституционни, цитирайки Решение на Конституционния съд, което не разрешава основаването на парламентарна комисия по време на настоящо правосъдно произвеждане, опозицията упорства в настояванията си.

Протестите не дават резултат за разграничена съпротива

След десетилетие в съпротива, дясноцентристката Демократическа партия, водена от най-дълго служилия политик в посткомунистическа Албания, Сали Бериша, се оказва отслабена и фрагментирана.

Бериша и членовете на фамилията му бяха изправени пред ограничавания за пътешестване, наложени от Съединените щати и Обединеното кралство заради хипотетично присъединяване в корупция.

Премиерът Рама твърди, че Бериша експлоатира останките от едно време -доминираща Демократическа партия за персонална полза в правосъдни борби.

Докато Бериша преди беше в положение да събере забележителна поддръжка на манифестации, в този момент той прибягва до спиране на парламентарните сесии.

Вижда ли се някакво решение?

Опозиционни депутати, без уточнявайки проектите си, дадоха обещание да засилят митингите. Бериша прикани към „ гражданско непокорство “, само че разстройствата бяха лимитирани до Народното събрание и апелите за манифестации не се материализираха.

Междувременно ръководещите социалисти не престават с постоянните си действия, наблягайки утвърждението на Народното събрание за най-мащабния до момента бюджет, два пъти по-голям от 2013 година, когато демократите се отхвърлиха от властта.

Политическото опълчване продължава, като и двете страни резервират позициите си, без да оставят индикация за идна резолюция, модел, който е в сходство с посткомунистическа Албания, където решенията постоянно изискват намесата на интернационалните медиатори.