Финансовите министри от Г-20 се споразумяха да работят за ефективно данъчно облагане на супербогатите
РИО ДЕ ЖАНЕЙРО (AP) — Финансовите министри от водещи богати и развиващи се нации се споразумяха в петък да се стремят към ефективно данъчно облагане на супербогатите, съвместна министерска декларация каза.
„При пълно зачитане на данъчния суверенитет, ние ще се стремим да се ангажираме в сътрудничество, за да гарантираме, че хората със свръхвисока нетна стойност се облагат ефективно“, се казва в декларацията след двудневната среща в Рио де Жанейро .
Бразилия направи предложение за налагане на минимален данък от 2% на милиардерите като основен приоритет на нейното председателство на Групата на 20-те преди срещата на върха на 18-19 ноември в Рио.
Въпреки че в окончателната декларация не е постигнато съгласие за конкретен глобален данък, бразилският министър на финансите Фернандо Хадад все пак го нарече „значителна стъпка напред“.
„Винаги сме били оптимисти за този резултат, но той наистина надмина първоначалните ни очаквания“, каза Хадад пред репортери.
Предложението на Бразилия за данъчно облагане на милиардерите раздели държавите от Г-20. Франция, Испания и Южна Африка изразиха подкрепа, докато САЩ са против.
„Данъчната политика е много трудна за координиране в световен мащаб и ние не виждаме нужда или наистина смятаме, че е желателно да се опитваме да преговаряме глобално споразумение за това“, каза министърът на финансите на САЩ Джанет Йелън пред журналисти в четвъртък.
Правителствата се страхуват, че свръхбогатите ще прехвърлят парите си в данъчни убежища, ако дадена страна индивидуално приеме такъв данък, каза икономистът Рожерио Стударт, старши сътрудник в мозъчния тръст Бразилския център за международни отношения.
„Когато действието се извършва колективно, всички печелят. Когато има фрагментация, мнозина губят“, каза Стюдарт.
Най-богатият 1% е натрупал 42 трилиона долара ново богатство през последното десетилетие, близо 36 пъти повече от всичките най-долни 50% от населението на света, според анализ на Oxfam, публикуван в четвъртък преди срещата на финансовите министри.
Милиардерите в момента плащат еквивалента на 0,3% от богатството си под формата на данъци, според доклад на Габриел Зукман, поръчан от Бразилия. Данък от 2% ще събере 200 до 250 милиарда долара годишно в световен мащаб от около 3000 лица, пари, които биха могли да финансират обществени услуги като образование и здравеопазване, както и борбата с изменението на климата, се казва в доклада.
Зукман, който е директор-основател на базираната в Париж Данъчна обсерватория на ЕС, отпразнува резултата от срещата на финансовите министри.
„За първи път в историята вече има консенсус сред страните от Г-20, че начинът, по който облагаме свръхбогатите, трябва да бъде фиксиран, както и ангажимент да работим заедно за това. Това е важна стъпка в правилната посока“, каза той в изявление.
НПО също приветстваха декларацията, като същевременно насърчиха по-нататъшни действия на срещата на върха на Г-20 през ноември.
Екстремните метеорологични явления, които са по-вероятни от изменението на климата, се очаква да струват „трилиони долари всяка година и е възмутително да се очаква, че редовният данъкоплатец трябва да плаща за това“, Камила Жардим, специалист по международна политика с Грийнпийс Бразилия, се казва в изявление.
Бразилия постави неравенството, бедността и глада в центъра на своето председателство на Г-20. Президентът Луис Инасио Лула да Силва защити необходимостта от повишено данъчно облагане на най-богатите в света в Рио в сряда, когато разкри планове за глобален съюз срещу глада и бедността.
Бразилия също настоява за промени в институциите за глобално управление и се застъпва за устойчив енергиен преход.
В кулоарите на дискусиите около данъчното облагане Хадад и Йелън обявиха в петък стартирането на партньорство за климата между Министерството на финансите на Бразилия и Министерството на финансите на САЩ.
Той ще се стреми „да се справи с най-належащите днешни екологични предизвикателства и да укрепи зелената икономика на региона“, каза Йелън, цитирайки усилията за укрепване на веригите за доставка на чиста енергия и подобряване на целостта и ефективността на доброволния въглероден пазар.