Газа ще бъде гробът на водения от Запада световен ред
Без значение по какъв начин ще приключи, делото на Южна Африка в Международния съд, твърдещо, че Израел е нарушил Конвенцията за геноцида, ще остане в историята. То или ще бъде запомнено като първата стъпка към най-сетне да се търси отговорност от държава-измамник за многократни, дългогодишни нарушавания на интернационалното право; или като последния, обречен на смърт мирис на нефункционираща, водена от Запада интернационална система.
Защото лицемерието на западните държавни управления (и западния политически хайлайф като цяло) най-сетне докара по този начин наречения „ международен ред, учреден на правила “, който те претендират да доведат до точката, от която няма връщане. Пълната западна поддръжка за геноцидното вилнение на Израел в Газа в действителност разкри двойните стандарти на Запада във връзка с човешките права и интернационалното право. Няма връщане обратно и Западът може да упреква единствено личната си надменност.
Литанията от военни закононарушения и закононарушения против човечеството, осъществени от Израел в Газа, е ясна като бял свят за всеки, който има достъп до смарт телефон. Емисиите в обществените медии преливат от видеоклипове на бомбардирани лечебни заведения и учебни заведения, татковци, които изваждат безжизнените тела на децата си отдолу под разрушените здания, майки, плачещи над труповете на бебетата си. И въпреки всичко реакцията на западните държавни управления – с изключение на видимо неограничената военна и политическа поддръжка – беше да дефинират всяка рецензия към Израел като антисемитизъм и да се опитат да забранят непосредствено всяка демонстрация на взаимност с палестинския народ.
Независимо от това подтисничество, десетки хиляди хора излизат по улиците ден след ден, изразявайки отвращението си от израелските зверства и западното съучастничество. Отчаяни да си възвърнат някакво сходство на доверие, западните държавни управления (включително САЩ) неотдавна започнаха да бъдат малко сериозни към израелските офанзиви. Въпреки това е прекомерно малко, прекомерно късно. Доверието в Запада е окончателно накъсано.
Разбира се, западното двуличие не е нещо ново. Според западните държавни управления светът би трябвало да е въоръжен за съветската експанзия, само че би трябвало да е изцяло удовлетворен от бруталността на Израел и пренебрегването на интернационалните правила. Украинците, които хвърлят коктейли Молотов по съветските окупационни сили, са герои и борци за независимост, до момента в който палестинците (и други), които се осмеляват да приказват против израелския апартейд, са терористи. Бежанците с бяла кожа от Украйна са повече от добре пристигнали, до момента в който бежанците с черна и кафява кожа от спорове в Близкия изток, Азия и Африка (повечето от които Западът стои зад) могат да потънат на дъното на Средиземно море. Западното отношение в действителност е било: правила за теб, не за мен.
Позицията на Запада по отношение на Китай демонстрира същата престореност. Китай на процедура е обграден от американски и съюзнически военни бази, въоръжени до дупка. И въпреки всичко Китай е отговорен за... какво? Неспособни да посочат каквото и да е съответно нарушаване, западните държавни управления и медии могат единствено да обвинят Китай в „ нараснала самонадеяност “, т.е. непознаване на отреденото му подчинено място в западния хегемонистичен ред.
Международното правораздаване се трансформира в болна смешка. Ако Международният углавен съд (МНС) функционираше дейно, израелските водачи щяха да бъдат съдени, до момента в който приказваме, и нямаше да има потребност Южна Африка да се обръща към Министерски съвет. В настоящия си тип обаче МНС повдигна обвинявания против африканци единствено до 2022 година, когато разгласи следствие на съветското навлизане в Украйна по-малко от седмица след началото му. МНС издаде обвинявания, в това число против президента на Русия Владимир Путин, за по-малко от година. Обратно, лиши повече от шест години на МНС да стартира следствие на обстановката в Палестина и даже в този момент, години по-късно, към момента не са подхванати значими дейности. Докато Израел продължаваше своята оргия от принуждение против народа на Газа, Карим Хан, английският основен прокурор на МНС, посети Израел и акцентира нуждата закононарушенията на Хамас да бъдат преследвани, като в същото време смекчи израелските закононарушения. Нищо чудно, че доста организации на гражданското общество приканват той да бъде уволнен.
Разбира се, западното двуличие не е нещо ново. От самото начало интернационалните правни правила бяха предопределени да се ползват единствено за по този начин наречените „ цивилизовани “ – чети бели – нации. Диваците не се броят и мощните западни страни можеха – и правеха – да вършат с тях каквото си желаят. Местните сигурно не са „ имали “ земя или естествени запаси и колониалните сили са били свободни да ги крадат и експлоатират както пожелаят. Ционизмът също се основава на такива расистки настройки – настройки, които остават в основата на израелската политика и до през днешния ден.
Тези двойни стандарти са явни във връзка с правото на национално самоопределяне – главното право на всички нации да избират своя лична политическа система и да управляват личните си естествени запаси. След Първата международна война президентът на Съединени американски щати Удроу Уилсън настоя, че самоопределението е водещият принцип на новия международен ред – само че, несъмнено, единствено за европейците. Палестинците и другите арабски нации схванаха по сложния метод, че колониализмът е жив и здрав: те бяха подчинени на мандатите на Обществото на нациите, които оправдаваха колониалното ръководство за „ нации, които към момента не могат да стоят сами “. Уставът на Обединените народи също включваше разпореждания за настойничество, всъщност в сходна линия като мандатите на Лигата.
Войните за самостоятелност в Азия и Африка сложиха завършек на това. Новите самостоятелни страни сполучливо желаеха самоопределението да бъде издигнато до право за всички. И двата интернационалните пакта за правата на индивида, признати през 1966 година, дефинират правото на всички нации на самоопределяне в техния общ член 1, изяснявайки, че единствено с политическо и икономическо самоопределяне всяко друго човешко право може да има смисъл.
Дискусията за правото на самоопределяне отиде по-далеч, за огорчението на западните държавни управления. Общото заседание на Организация на обединените нации неведнъж е заявявало, че въоръжената битка (включително тази на палестинския народ) против колониалното ръководство е законна. И Допълнителният протокол от 1977 година към Женевските конвенции по отношение на законите на войната също декларира, че битките против колониалните и расистките режими са годни. Международното право несъмнено се разви в вярната посока.
Все отново системите за използване на интернационалното право остават слаби. Това е замислено и разрешава на мощни страни да работят безнаказано и да пазят своите протежета – както виждаме със Съединени американски щати и Израел. Дори в случай че Международният съд издаде краткотрайна заповед на Израел да спре насилието си и даже години по-късно да откри Израел за отговорен в геноцид, без никакво осъществяване, Израел може (и евентуално ще) просто пренебрегва тези решения. Това сигурно ще бъде краят на сегашния международен ред, защото всяка фасада на правдивост ще рухне.
Прилагането на интернационалното право е в ръцете на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, само че със своите права на несъгласие за петте страни, които се оказаха на печелившата страна през 1945 година, този орган още веднъж и още веднъж потвърди самата тя не е в положение да извърши мандата си. Общото заседание няма никакви пълномощия за използване. А Организация на обединените нации, МНС и множеството други интернационалните организации са непрекъснато недофинансирани, което значи, че разчитат в огромна степен на доброволни дарения от страните. Това ги прави уязвими за непозволено въздействие от страна на богатите и могъщите: с други думи, богатите западни страни.
На по-фундаментално равнище тези интернационалните институции не са представителни. Въпреки че организациите на гражданското общество могат да допринесат за множеството от дебатите, единствено държавните управления имат думата в процеса на взимане на решения – макар обстоятелството, че, както виждаме в тази ситуация с Газа, даже държавните управления на привидните демокрации не съставляват безусловно волята на техните хора.
Израелската експанзия и колонизация би трябвало да спрат и нарушителите на човешките права в Палестина би трябвало да бъдат подведени под отговорност – в това число западните водачи, които са съучастници в геноцида. Не би трябвало обаче да стопираме дотук. Трябва да желаяме революционна промяна на интернационалните институции. Те би трябвало да бъдат направени в действителност демократични и егалитарни. Те би трябвало да отразяват гласа на хората посредством организации на гражданското общество и други демократични форми на посланичество – не държавни управления, които прекомерно постоянно са в джоба на богати и могъщи ползи.
Създаването на международен ред, който ще подсигурява правдивост и равни права за всички, няма да е елементарно. Това ще изисква непрекъснати старания от страна на световното поданство посредством оказване на напън за смяна върху държавните управления и интернационалните организации. Това обаче е единственият метод да се подсигурява, че „ в никакъв случай повече “ ще стане действителност.
Възгледите, изразени в тази публикация, са лични на създателя и не отразяват безусловно публицистичната позиция на Al Jazeera.
