Илон Мъск не разбира шведските синдикати. Ако беше така, щеше да работи с тях
Герман Бендер
Ако изпълнителният директор на Tesla изучаваше скандинавското работническо движение, както изучава автомобилните акумулатори, той щеше да види, че колективното договаряне може да удовлетвори и работодателите
Илън Мъск, прочутият антисиндикален главен изпълнителен директор на гиганта за електрически автомобили Tesla, се озова на въжетата в спора си с шведските работници. След повече от два месеца стачки – първите срещу Tesla в света – 10 шведски профсъюза досега са започнали стачни действия срещу компанията и натискът нараства.
The проблемът в основата на първоначалния спор засяга Tesla и шведския индустриален синдикат IF Metall, които се стремят към колективен договор за осигуряване на по-добри заплати и обезщетения замеханиците в сервизите на Tesla. Членовете на синдиката в Швеция са в стачка от 27 октомври.
Tesla вече беше под натиск да се сформира в синдикати в САЩ и Германия, където има голяма част от почти 130 000 служители. Досега Мъск успява да отблъсне оплакванията им. Tesla не беше засегната, например, от шестседмична американска автомобилна стачка миналата година, тъй като работниците в САЩ (като тези в Обединеното кралство) нямат много правна защита, ако стачкуват срещу работодатели, които отказват да признаят синдикатите.
Но никъде по света натискът не е по-силен, отколкото в Швеция, която е синдикална крепост повече от 100 години.
Синдикати в Норвегия, Дания и Финландия вече се присъединиха към своите шведски партньори. Това се дължи на друга сила, която отличава скандинавските профсъюзи от техните англосаксонски другари: правото да предприемат солидарни индустриални действия, което беше премахнато в САЩ през 1947 г. и в Обединеното кралство през 1982 г.
Докато други шведски синдикати нямат дял в настоящия спор, те се обявиха в подкрепа на IF Metall. Така например профсъюзът на електрическите работници блокира поддръжката и ремонтите на сервизите на Tesla и 213 станции за зареждане в цялата страна. Синдикатът на пощенските служители спря доставките на поща до всички офиси на Tesla (включително регистрационни табели за нови превозни средства), синдикатът на транспорта ще спре изхвърлянето на отпадъци в сервизите на Tesla и блокира разтоварването на нови автомобили Tesla в приблизително 50-те пристанища на Швеция, а Профсъюзът за поддръжка на сгради блокира цялото почистване в сервизите и офисите на Tesla.
Съюзите, действащи в знак на солидарност, считат за особено важно да не позволяват на голяма корпорация да избегне един от стълбовете на скандинавският модел на пазара на труда: колективни споразумения между работодатели и синдикати. Ако гледат на другата страна с Tesla, според синдикатите, други работодатели може да последват примера им. Това би увеличило дела на работниците, които не са обхванати от колективни трудови договори, което би представлявало сериозна заплаха за шведския икономически модел.
Понастоящем почти 90% от работната сила в Швеция е обхваната чрез колективно договаряне. Този процент на покритие е от решаващо значение, тъй като шведският модел на защита на работниците се основава много повече на колективни споразумения, отколкото на законодателство. Например няма законово установена минимална работна заплата, а разпоредбите относно работното време, сигурността на заетостта, пенсиите и други обезщетения са изцяло или частично регламентирани в споразумения.
Както синдикатите, така и работодателите са доволни от статуквото. Това позволява на синдикатите да се пазарят за по-добри заплати и условия на труд, а работодателите могат да адаптират регулациите гъвкаво към своите сектори и бизнеси дори на ниво фирма, по начин, който приложимото национално законодателство може да не позволява.
Тази система обаче ще стане неустойчива, ако работодателите започнат да се отказват. Тогава алтернативите биха били да се разширят колективните трудови договори със закон, както в някои други европейски страни – или просто да се използва законодателство, което прехвърля въпросите на пазара на труда в сферата на партийната политика и обикновено определя стандарти далеч под разпоредбите на колективното договаряне.
Шведските политици обикновено поддържат свободен подход към трудовите спорове и както министър-председателят, така и министърът на заетостта направиха публични изявления, обещавайки да не се намесват в противопоставянето на Tesla. Съобщеното искане на лобист на Tesla за среща с последния е било отхвърлено от министерството.
Друга неортодоксална мярка е също толкова неуспешна: а именно съдебните дела на Tesla срещу пощенската служба PostNord и шведската транспортна агенция заради решенията си да спазват блокирането на доставките на регистрационни табели за нови Tesla от пощенския съюз. Блокадата беше частично потвърдена от шведските съдилища в предварителни решения.
Не само политическите и правни пътища вече са проблематични, но и обществените настроения се обърнаха срещу Tesla. Според скорошно проучване почти шест от 10 шведи подкрепят стачката и само двама от 10 са против нея. Повече от половината казват, че марката на Tesla е била ощетена от спора.
Междувременно натискът нараства и на финансовите пазари. Голям датски пенсионен фонд реши да продаде своите дялове на Tesla, а 16 скандинавски институционални инвеститори, включително пенсионни фондове и застрахователни компании, подписаха съвместно писмо, призоваващо Tesla да подпише колективен договор с IF Metall.
Илън Мъск изглежда нито го интересува, нито дори разбира шведския модел. Неговата позиция за синдикатите е идеологическа, но и дезинформирана. Ето защо може да има известна надежда за обрат. На неотдавнашен форум на New York Times Мъск направи някои широко рекламирани унизителни забележки относно синдикатите. Но той също така направи по-малко забележима забележка: „Не знам, може би ще бъдем профсъюзни“. Той каза още, че би го счел за провал – но важното е, че изглежда не го изключва.
Мъск трябва да вземе предвид особеностите на скандинавците страни със същия интерес, с който изучава автомобилни батерии или дизайн на ракети. Тогава той би осъзнал, че тези икономики са успели да бъдат не само социално приобщаващи и егалитарни, но и гъвкави, иновативни и международно конкурентни.
През последните 30 години Швеция е имала приблизително 60% ръст на реалните заплати за работници с всички нива на доходи и остава сред страните с най-малко неравенство в света. Междувременно страната постоянно се нарежда сред най-иновативните, конкурентоспособни и икономически свободни нации в света (с по-висок резултат от САЩ и Обединеното кралство по повечето показатели). И за да бъде ясно, това не идва с цената на трудовите вълнения. Всъщност стачките са изключително редки в Швеция и пазарът на труда е сред най-спокойните в Европа. Стачката на Тесла е рядко изключение. Казано просто, моделът е от полза за работниците и фирмите, поради което е широко подкрепен.
В текущия дебат за това как да се увеличи британската производителност, както и икономическото равенство, би бъдете разумни спрямо политиците, законодателите и асоциациите на работодателите в Обединеното кралство да насочат вниманието си към Швеция. Добро начало би било да се признаят ползите за цялата икономика от едно силно работническо движение.
Джерман Бендер е главен анализатор в прогресивния шведски мозъчен тръст Arena и бивш гостуващ научен сътрудник в Юридическия факултет на Харвард
