Иран, Израел и потенциалът за грешни изчисления
Близкият изток чакаше със затаен дъх отговора на Израел на атаката на Иран миналия уикенд, тъй като призракът на регионален конфликт изглежда по-близо от всякога.
Този призрак нарастваше и намаляваше, откакто войната в Газа започна през октомври със страха, че тя ще се превърне в регионална война, увличайки Иран и неговите съюзници, както и западни държави като Съединените щати.
През шестте месеца, които последваха, имаше насилие в широкия Близък изток с атаки между Израел и подкрепяните от Иран сили, предимно ливанската групировка Хизбула.
Тези атаки са следвали редовен модел, като всеки инцидент с насилие отбелязва бавно изкачване нагоре по стъпало на стълбата на ескалацията.
Ракетите и безпилотните самолети се изстрелват все по-дълбоко и по-дълбоко в Ливан и Израел, но всяка страна полага известна грижа, за да увеличава постепенно тези разстояния и внимателно избира целите.
Израел беше по-авантюристичен, като често беше страната, която разширяваше границите на „червените линии“, може би за да накара Хизбула да атакува по начин, който дава на Израел претекст за по-масово бомбардиране на Ливан.
>Досега, въпреки убийството на няколко висши командири на Хизбула, групировката се въздържа да използва своите ракети с голям обсег.
Но когато Иран видя един от неговите генерали убит в това, което се смята, че е било израелска атака срещу комплекса на иранското посолство в Дамаск, което само по себе си представлява безпрецедентен военен удар срещу дипломатическа мисия, Техеран повиши залозите с директна атака срещу Израел .
Атаката на Иран без съмнение повиши шансовете, като е първата атака на чужда държава срещу Израел от 1991 г. насам. Но иранците внимаваха да подчертаят, че атаката им е била „ограничена“, по-голямата част от снарядите са били безпилотни самолети, които са взели часа за пътуване от Иран и всички бяха свалени.
Ирански официални лица също така многократно са изяснили, че регионалните държави са били предупредени 72 часа преди атаката – а не действията на държава, планираща да причини сериозни материални щети.
Риск от война
Какво следва? Има голяма вероятност Израел да отговори военно в някакъв капацитет. Премиерът Бенямин Нетаняху, който отдавна се представя като ястреб в сигурността и човекът, който ще задържи Иран на мястото му, е малко вероятно да позволи пряка атака от Иран да остане без отговор.
Израел, особено десните като Нетаняху, се гордеят със схващането, че е основната военна сила в Близкия изток и възпирането е жизненоважно за поддържането на този имидж, особено след щетите, които Хамас нанесе по време на атаките си на 7 октомври Израел.
И все пак, докато Съединените щати и други съюзници първоначално бяха твърди в подкрепата на Израел във войната му срещу Газа, те отчаяно се опитват да убедят Нетаняху да не отговаря на Иран и рискуват да започнат война, която мнозина, особено Вашингтон, биха почувствали задължен да участва в.
„Победете“, твърди се, че президентът на САЩ Джо Байдън е казал на Нетаняху, нетърпелив да избегне това, което би било още една разрушителна война на САЩ в Близкия изток в година на избори, когато популярността му вече е поразена от подкрепата му за Израел като негови сили са убили близо 34 000 палестинци в Газа.
Администрацията на Байдън вероятно знае, че Израел ще атакува – външният министър на Обединеното кралство Дейвид Камерън вече призна това – но ще окаже натиск върху Нетаняху да ограничи отмъщението си и след това ще стиска палци Иран да не отговори и всички се връща към студената прокси война, в която Израел и Иран участват от години.
Звучи така, сякаш всички – с изключение може би на някои от по-месианските фигури в израелското правителство – искат да избегнат тотална война, която би била опустошителна за всички участници и за по-широкия регион.
Но това не означава, че всяка страна няма свои собствени желани резултати, всички от които потенциално биха могли да доведат до конфликт, който всички те очевидно искат да избегнат.
Израел иска да възстанови своето възпиране и иска да има последната дума.
Иран не иска да бъде разглеждан като слаб или да не отговаря на ескалиращите израелски атаки.
Възможност за грешно изчисляване
Дори ако всяка страна иска само това, а не пълноценен конфликт, се случват грешни изчисления и най-добре обмислените планове често могат да се провалят.
Може да е клише да се посочва Първата световна война, но начинът, по който едно убийство в Сараево предизвика верига от събития, които въвлякоха страните във война, понякога против тяхната по-добра преценка, и убиха милиони хора, е урок от историята, който не трябва да се забравя.
Но войната не е неизбежна и страните могат да се върнат от ръба. Предишна студена война, която заплашваше да стане гореща, е полезен пример. Кубинската ракетна криза от 1962 г. видя САЩ и бившия Съветски съюз опасно близо до това, което можеше да бъде катастрофална ядрена война.
В крайна сметка беше постигнато решение, което предотврати опасността, въпреки че двете страни останаха врагове десетилетия след това.
Това може да се случи и днес. Но всяко решение за предотвратяване на настоящата криза не може да бъде просто между Иран и Израел. Трябва да се стигне до корена на причината, поради която регионът се оказва на ръба на война днес: опустошителната война на Израел срещу Газа.
Докато продължава конфликтът и докато Израел продължава да убива цивилни, винаги ще има потенциални стимули, които могат да въвлекат целия регион в изтощителна война.
Отвъд това, неспособността на световните сили да разрешат израелско-палестинския конфликт, най-неразрешимият от проблемите в региона, ще продължи да бъде източник на нестабилност. Докато проблемът остава неразрешен и незаконната окупация на палестинска територия продължава, потенциалът регионът да изпадне във война ще остане в очакване каквато и да е последната искра.
