Иран, Израел и потенциалът за грешни изчисления

Близкият изток чакаше със спотаен мирис отговора на Израел на офанзивата на Иран предишния уикенд, защото призракът на районен спор наподобява по-близо от всеки път.

Този фантом нарастваше и намаляваше, откогато войната в Газа стартира през октомври със страха, че тя ще се трансформира в районна война, увличайки Иран и неговите съдружници, както и западни страни като Съединените щати.

През шестте месеца, които последваха, имаше принуждение в необятния Близък изток с офанзиви сред Израел и подкрепяните от Иран сили, най-вече ливанската формация Хизбула.

Тези офанзиви са следвали постоянен модел, като всеки случай с принуждение отбелязва постепенно нанагорнище нагоре по ходило на стълбата на ескалацията.

Ракетите и безпилотните самолети се изстрелват все по-дълбоко и по-дълбоко в Ливан и Израел, само че всяка страна поставя известна грижа, с цел да усилва последователно тези дистанции и деликатно избира задачите.

Израел беше по-авантюристичен, като постоянно беше страната, която разширяваше границите на „ алените линии “, може би с цел да накара Хизбула да нападна по метод, който дава на Израел предлог за по-масово бомбардиране на Ливан.

Досега, макар убийството на няколко висши командири на Хизбула, групировката се въздържа да употребява своите ракети с огромен обхват.

Но когато Иран видя един от неговите генерали погубен в това, което се счита, че е било израелска офанзива против комплекса на иранското посолство в Дамаск, което единствено по себе си съставлява невиждан боен удар против дипломатическа задача, Техеран увеличи залозите с директна офанзива против Израел.

Атаката на Иран без подозрение увеличи възможностите, като е първата офанзива на непозната страна против Израел от 1991 година насам. Но иранците внимаваха да подчертаят, че офанзивата им е била „ лимитирана “, по-голямата част от снарядите са били безпилотни самолети, които са взели часа за пътешестване от Иран и всички бяха свалени.

Ирански публични лица също по този начин неведнъж са изяснили, че районните страни са били предизвестени 72 часа преди офанзивата – а не дейностите на страна, планираща да аргументи съществени материални вреди.

Риск от война

Какво следва? Има огромна възможност Израел да отговори военно в някакъв потенциал. Премиерът Бенямин Нетаняху, който от дълго време се показва като ястреб в сигурността и индивидът, който ще задържи Иран на мястото му, е малко евентуално да разреши директна офанзива от Иран да остане без отговор.

Израел, изключително десните като Нетаняху, се гордеят със схващането, че е главната военна мощ в Близкия изток и възпирането е жизненоважно за поддържането на този имидж, изключително след вредите, които Хамас нанесе по време на офанзивите си на 7 октомври Израел.

И въпреки всичко, до момента в който Съединените щати и други съдружници в началото бяха твърди в поддръжката на Израел във войната му против Газа, те обезверено се пробват да убедят Нетаняху да не дава отговор на Иран и рискуват да стартират война, която мнозина, изключително Вашингтон, биха почувствали длъжен да взе участие в.

„ Победете “, твърди се, че президентът на Съединени американски щати Джо Байдън е споделил на Нетаняху, припрян да избегне това, което би било още една разрушителна война на Съединени американски щати в Близкия изток в година на избори, когато известността му към този момент е изумена от поддръжката му за Израел като негови сили са умъртвили близо 34 000 палестинци в Газа.

Администрацията на Байдън евентуално знае, че Израел ще нападна – външният министър на Обединеното кралство Дейвид Камерън към този момент призна това – само че ще окаже напън върху Нетаняху да ограничи отмъщението си и по-късно ще стиска палци Иран да не отговори и всички се връща към студената прокси война, в която Израел и Иран вземат участие от години.

Звучи по този начин, като че ли всички – с изключение може би на някои от по-месианските фигури в израелското държавно управление – желаят да избегнат тотална война, която би била опустошителна за всички участници и за по-широкия район.

Но това не значи, че всяка страна няма свои лични мечтани резултати, всички от които евентуално биха могли да доведат до спор, който всички те явно желаят да избегнат.

Израел желае да възвърне своето въздържане и желае да има последната дума.

Иран не желае да бъде обсъждан като слаб или да не дава отговор на ескалиращите израелски офанзиви.

Възможност за неверно пресмятане

Дори в случай че всяка страна желае единствено това, а не пълностоен спор, се случват неверни калкулации и най-добре премислените проекти постоянно могат да се провалят.

Може да е факсимиле да се показва Първата международна война, само че методът, по който едно ликвидиране в Сараево провокира верига от събития, които въвлякоха страните във война, от време на време срещу тяхната по-добра преценка, и убиха милиони хора, е урок от историята, който не би трябвало да се не помни.

Но войната не е неизбежна и страните могат да се върнат от ръба. Предишна студена война, която заплашваше да стане гореща, е потребен образец. Кубинската ракетна рецесия от 1962 година видя Съединени американски щати и някогашния Съветски съюз рисково покрай това, което можеше да бъде пагубна нуклеарна война.

В последна сметка беше реализирано решение, което предотврати заплахата, макар че двете страни останаха врагове десетилетия по-късно.

Това може да се случи и през днешния ден. Но всяко решение за попречване на актуалната рецесия не може да бъде просто сред Иран и Израел. Трябва да се стигне до корена на повода, заради която районът се оказва на ръба на война през днешния ден: опустошителната война на Израел против Газа.

Докато продължава спорът и до момента в който Израел продължава да убива цивилни, постоянно ще има евентуални тласъци, които могат да въвлекат целия район в изтощителна война.

Отвъд това, неспособността на международните сили да разрешат израелско-палестинския спор, най-неразрешимият от проблемите в района, ще продължи да бъде източник на неустойчивост. Докато казусът остава забранен и противозаконната окупация на палестинска територия продължава, капацитетът районът да изпадне във война ще остане в очакване каквато и да е последната искра.