Иран провежда първите парламентарни избори след масовите протести през 2022 г., на фона на призиви за бойкот
Иран проведе първите си парламентарни избори в петък след масовите протести през 2022 г. срещу законите за задължителното носене на хиджаб след смъртта на Махса Амини, очевидно привличайки ниска избирателна активност на фона на призивите за бойкот.
Не беше веднага ясно дали апатията на гласоподавателите или активното желание да се изпрати съобщение до иранската теокрация е намалило броя на гласоподавателите, идващи в избирателните секции в цялата Ислямска република. Докато контролираната от държавата телевизия излъчваше изображения на опашки от избиратели, други в столицата на Техеран видяха почти празни избирателни секции.
Длъжностни лица, включително върховният лидер аятолах Али Хаменей, се опитаха да свържат избирателната активност директно със заемането на позиция срещу враговете на Иран . Други, включително лишеният от свобода лауреат на Нобелова награда за мир Наргес Мохамади, призоваха за бойкот на гласуване, което те осмиваха като "измама".
Някои от гласоподавателите признаха предизвикателствата, пред които е изправена Ислямската република.
„Има много проблеми; твърде много проблеми“, каза един гласоподавател, който само даде фамилното си име Саджад. „Тъжни сме, наскърбени сме и изразяваме критиките си, доколкото можем. Дай Боже, отговорните ще започнат да мислят за нас и вероятно на много от тях им пука.“
Хаменей, 84, даде един от първите гласове в избори, които ще изберат и нови членове на Асамблеята на експертите в страната. Панелът от духовници, които имат осемгодишен мандат, има мандат да избере нов върховен лидер, ако Хаменей се оттегли или умре, подчертавайки нарастващото му значение предвид възрастта на Хаменей.
Хаменей гласува пред тълпа от журналисти в Техеран, лявата му ръка леко трепереше, докато вземаше бюлетината си от дясната, парализиран от бомбардировка през 1981 г. Държавната телевизия показа жена наблизо да плаче, докато снима Хаменей с мобилния си телефон.
Той призова хората да гласуват в кратките си забележки.
"Обърнете внимание на това, зарадвайте приятелите и разочаровайте зложелателите", каза той.
Протежето на Хаменей, твърдолинейният президент Ебрахим Раиси, повтори този призив и призова обществеността да го превърне в „славен ден за иранската нация“.
Но избирателната активност изглеждаше ниска в Техеран, където държавният избирателен център ISPA изчисли избирателна активност от 23,5%. ISPA не беше публикувала данни за изборите преди гласуването до четвъртък, нещо изключително необичайно, тъй като данните им обикновено се публикуват много по-рано.
Проучването на ISPA, базирано на проучване на 5121 души с право на глас, прогнозира избирателна активност от 38,5% в национален мащаб. В него се казва, че допустимата грешка в анкетата е 2%.
Това може да доведе до най-ниската избирателна активност досега. Най-ниската предишна беше на последните парламентарни избори през 2020 г., които отбелязаха 42% избирателна активност.
Призивите за бойкот поставиха правителството под нов натиск – след Ислямската революция от 1979 г. иранската теокрация основа легитимността си в част от активността на изборите.
В един избирателен пункт в петък в Техеран влязоха млада жена без хиджаб и майка й, носеща такъв. Нямаше коментар от официални лица или полиция.
„Придружавах майка си, която искаше да гласува само за да напомни на властите за миналогодишните репресии“, каза дъщерята, която даде малкото си име Зохре. Майка й гласува за сравнително умерено кандидатстване в техния район, докато Zohreh отказа да гласува, каза тя.
Студент в Техеран, който се казва Али, каза пред CBS News, че няма да гласува тъй като не смяташе, че ще има някаква разлика. Той каза, че според него изборите са просто шоу, което режимът е организирал, за да се опита да убеди международната общност в своята легитимност.
В Иран няма независими професионални институции за социологическо проучване, така че няма начин да се определи точно какъв процент от хората подкрепят или не одобряват администрацията.
Междувременно в столицата можеше да се забележи засилено присъствие на силите за сигурност, като обикновени полицейски служители и служители на полицията за борба с безредиците се виждаха на главните площади и кръстовища. Около 200 000 служители на силите за сигурност бяха разположени в цялата страна, когато бяха отворени над 59 000 избирателни секции. Съобщава се, че други 1 милион души участват в изборите, където живеят около 85 милиона души.
Оценките сочат, че населението на възраст за гласуване е 61 милиона.
Парламентът продължава четири години и пет места са запазени за религиозните малцинства в Иран. Съгласно закона парламентът има надзор върху изпълнителната власт, гласува договори и се занимава с други въпроси. На практика абсолютната власт в Иран принадлежи на неговия върховен водач.
Твърдолинейните привърженици контролираха парламента през последните две десетилетия – със скандирания „Смърт на Америка“ често се чуват от залата.
По време на председателя на парламента Мохамад Багер Калибаф, бивш генерал от Революционната гвардия, който подкрепи насилственото потушаване на иранските студенти през 1999 г., законодателната власт прокара законопроект през 2020 г., който силно ограничи сътрудничеството на Техеран с ядрения надзорен орган на ООН, International Агенция за атомна енергия.
Това последва едностранното оттегляне на Америка от тогавашния президент Доналд Тръмп от ядрената сделка на Иран със световните сили през 2018 г. – акт, който предизвика години на напрежение в Близкия изток и видя, че Иран обогати достатъчно уран в рекордна чистота, за да има достатъчно гориво за „няколко“ ядрени оръжия, ако реши.
Съвсем наскоро парламентът се съсредоточи върху проблемите около задължителното покриване на главата на Иран или хиджаб за жените след смъртта на 2022 г. 22-годишният Амини в полицейски арест, което предизвика протести в цялата страна.
Протестите бързо прераснаха в призиви за сваляне на духовните управници на Иран. Последвала акция за сигурност уби над 500 души, като над 22 000 бяха задържани.
Властите удължиха времето за гласуване с шест часа, затваряйки избирателните секции в полунощ местно време. Първите резултати от изборите се очакват още в събота.
