Испанска поговорка на деня: „Скаридата, която заспи, бива пометена...“; смисъл и защо все още има значение днес
Животът се движи бързо и в случай че откъснете очи от кормилото даже за миг, може да се окажете надалеч от мястото, където сте възнамерявали да кацнете.
Това е яркото предизвестие зад една от най-известните поговорки в испаноезичния свят: „ Camarón que se duerme, se lo lleva la corriente “ — или „ Скаридата, която заспи, бива пометена надалеч от течението. “
Това е шедьовър на морските изображения, употребен за даване на остро, прагматично пробуждане за заплахите от самодоволството.
Прочетете също | Цитат на деня от Айшвария Рай: „ Елегантността е вродена; самостоятелен... безконечен...’Какво значи това
В основата си тази сентенция е безусловно отменяне на пасивността. Скаридата е малко създание, съвършено способно да се движи в крайбрежните води, стига да е нащрек и да плува интензивно. Но океанът е безмилостен; неговите течения в никакъв случай не стопират да се движат. В момента, в който скаридите се провиснал прекалено много, изгубят фокус или „ заспиват “, те губят надзор върху околната среда и са безпомощно повлечени от прилива.
Когато се ползва към човешкия живот, поговорката служи като метафора за непростима инерция. „ Текущият “ съставлява течението на времето, икономическите промени, обществените промени или просто спортния темперамент на ежедневния живот. Поговорката ни предизвестява, че стоенето на едно място изисква старания. Ако спрете да учите, спрете да обръщате внимание или станете прекомерно комфортни в кариерата, взаимоотношенията или персоналните си привички, вие няма просто да стоите на едно място – вие интензивно ще се отклоните обратно.
Откъде идва
Въпреки че поговорката е надълбоко вплетена в културната тъкан на Испания, тя откри най-жизнената си ежедневна приложимост в крайбрежната Латинска Америка и Карибите, където рибарските общности живял на милостта на изменящите се приливи и отливи. За един риболовец наблюдението на държанието на морските жители не е занятие за свободното време; това беше умеене за оцеляване. Те следиха какъв брой бързо ненадейно течение може да почисти дадена зона, отнасяйки всичко, което не е закотвено или не се бори интензивно с привличането.
Фразата в последна сметка надвиши своите дословни риболовни корени, с цел да се трансформира в универсална културна мантра за сръчност и оцеляване. Той даже навлезе в актуалната поп просвета, увековечен в текстовете на салса митове и фолклорни музиканти в цяла Америка, затвърждавайки статута си на най-хубавия химн за опазване на острието.
Прочетете също | Ирландска сентенция на деня: „ Възрастта е честна, а младостта е благородна “Защо има значение през днешния ден
В 21-ви век „ течението “ се трансформира в ревяща цифрова гражданска война. Живеем в епоха, дефинирана от бърза софтуерна еволюция, изменящи се стопански пейзажи и непрекъснат поток от информация.
Помислете за измененията в промишлеността: експертите, които „ заспаха “ с проучването на цифрови принадлежности през последното десетилетие, бързо се оказаха изоставени. На персонално равнище това се отнася за нашето психологично здраве и взаимоотношения; в случай че пренебрегнем връзките си или благополучието си от блаженство, се оказваме потънали в изолираност или прегаряне. Поговорката е належащо разклащане за актуалния свят, което ни припомня, че осъзнаването е ежедневна дисциплинираност.
Прочетете също | Цитат на деня от Стивън Колбърт: „ Цинизмът се маскира като мъдрост, само че... “Противоположната сентенция
За да оспори този мощен стрес мандат за непрекъсната блъсканица, испанската просвета предлага красиво успокояваща различна вероятност. Ако спящата скарида ни предизвестява в никакъв случай да не стопираме да се движим, тази класическа испанска контрапоговорка ни поучава да се доверим на времето на живота:
„ No por mucho madrugar amanece más temprano. “ — „ Колкото и рано да се разсъните, слънцето няма да изгрее по-рано. “
Докато поговорката за скаридите изисква безмилостна зоркост, тази противоположна испанска сентенция работи като инспекция на токсичната работливост и безпокойствие. Напомня ни, че в живота има макросили — сходно на изгряващото слънце — които са изцяло отвън нашия надзор.
Да се движите раздразнени, да се събуждате призори или да се стресирате за всеки един подробност няма да ускорите естествената времева линия на събитията. Предлага по-нежна, по-фаталистична истина: направете своята част, само че приемете, че някои неща просто изискват време, с цел да узреят. Докато скаридите ни споделят да се борим с течението, изгревът ни споделя да научим по кое време да се движим по брега.
