Изчислена ескалация: високорисковата стратегия на Иран срещу САЩ и Израел

Военната позиция на Иран в разрастващ се спор с Израел и Съединени американски щати допуска, че той не се бори за победа в никакъв стандартен смисъл. Тя се бори за оцеляване и то за оцеляване съгласно личните си условия.

Лидерите и командирите на Ислямската република се приготвят за този миг от години.

Те схванаха, че техните районни упоритости в последна сметка могат да провокират директна борба с Израел или Съединени американски щати и че война с единия съвсем несъмнено ще притегли другия. Този модел беше явен в 12-дневната война предишното лято, когато Израел удари първи, а Съединени американски щати се причислиха дни по-късно.

В сегашния кръг от борби те нанесоха удари против Иран по едно и също време.

Като се има поради софтуерното предимство, Разузнавателни качества и напреднала военна техника на Съединени американски щати и Израел, би било наивно да се мисли, че иранските стратези са възнамерявали директна победа на бойното поле.

Вместо това наподобява, че Иран е построил тактика към въздържане и устойчивост. През последното десетилетие тя влага съществено в качества за многослойни балистични ракети, дронове с огромен обхват и мрежа от съюзнически въоръжени групировки в района.

Тя схваща личните си ограничавания: континенталната територия на Съединени американски щати е отвън обсега, само че американските бази в района – изключително в прилежащите арабски страни – не са. Израел също се намира в обсега на иранските ракети и дронове и скорошни обмени демонстрираха, че неговите системи за противовъздушна защита могат да бъдат пробити. Всеки снаряд, който минава през тези системи, носи освен военна, само че и психическа тежест.

Иранското пресмятане почива частично на стопанската система на войната. Прехващачите, употребявани от Израел и Съединени американски щати, са доста по-скъпи от доста от еднопосочните дронове и ракети, ситуирани от Иран. Продължителният спор принуждава Съединени американски щати и Израел да употребяват активи с висока стойност за прихващане на относително евтини закани.

Енергията е различен лост във военната стопанска система.

Ормузкият пролив остава един от най-критичните в света въздушни точки за доставки на петрол и газ. Иран не се нуждае от цялостно затваряне на тесния воден път в Персийския залив – даже достоверни закани и лимитирани разстройства към този момент покачиха цените и, в случай че продължат, могат да усилят интернационалния напън за деескалация.

В този смисъл ескалацията се трансформира в инструмент не безусловно за военно проваляне на съперниците на Иран, а вместо това за увеличение на разноските за продължение на война.

Това ни води до офанзиви против прилежащи страни.

Ударите с ракети и дронове върху страни като Катар, Обединените арабски емирства, Кувейт, Оман и Ирак наподобява са предопределени да алармират, че приемащите американски сили носят опасности.

Техеран може да се надява, че тези държавни управления ще притиснат Вашингтон да ограничи или спре интервенциите - само че това е рисков риск. По-нататъшното разширение на офанзивите рискува да затвърди враждебността им и да тласне тези страни по-твърдо в лагера на Съединени американски щати и Израел.

Дългосрочните последствия могат да надживеят самата война, прекроявайки районните групировки по способи, които оставят Иран по-изолиран.

Ако оцеляването е главната цел, тогава разширението на кръга от врагове е ход с високи залози. И въпреки всичко от позиция на Техеран сдържаността може да наподобява също толкоз рискова, в случай че алармира за уязвимост.

Съобщенията, че локалните командири може да избират цели или да изстрелват ракети с относителна самостоятелност, повдигат спомагателни въпроси.

Ако е тъкмо, това няма да е безусловно демонстрират разпадането на командните структури. Военната теория на Иран, изключително в границите на Корпуса на гвардейците на ислямската гражданска война (IRGC), от дълго време включва децентрализирани детайли, с цел да обезпечи непрекъснатост при тежки офанзиви.

Комуникационните мрежи са уязвими на прихващане и заглушаване. На прицел са били висши командири. Въздушното предимство на Съединени американски щати и Израел лимитира централния надзор. При такива условия авансово позволените описи с цели и делегираните пълномощия за изстрелване могат да бъдат умишлени защитни ограничения против обезглавяване.

Тази конструкция може да изясни по какъв начин иранските сили са траяли да работят след убийството на високопоставени фигури на IRGC и даже след убийството на Али Хаменей, висшият водач и главнокомандващ на Иран, първоначално Американско-израелски удари в събота.

Но децентрализацията носи опасности. Местните командири, настоящи с непълна информация, могат да ударят непреднамерени цели, в това число прилежащи страни, които са търсили неутралитет.

Липсата на единна оперативна картина усилва вероятността от неверни калкулации. Ако това продължи дълго, може също да докара до загуба на командване и надзор.

В последна сметка методът на Иран наподобява се основава на вярата, че може да поеме наказването по-дълго, в сравнение с неговите съперници са подготвени да понесат болежка и разноски.

Ако това е казусът, тогава това е форма на пресметната ескалация: изтърпете, отмъстите, избегнете цялостен колапс и изчакайте политическите фрактури да се появят от другата страна.

И въпреки всичко издръжливостта има граници. Запасите от ракети са лимитирани и индустриалните линии са непрекъснато атакувани. Мобилните пускови установки са ориентирани в придвижване и замяната им лишава време.

Същата логичност важи и за съперниците на Иран.

Израел не съумя да разчита изцяло на своите системи за противовъздушна защита. Всяко нарушаване ускорява публичното безпокойствие. Съединени американски щати би трябвало да претеглят районната ескалация, неустойчивостта на енергийния пазар и финансовото задължение на продължителните интервенции.

Изглежда и двете страни одобряват, че времето е в интерес на тях. И двамата не могат да бъдат прави.

В тази война Ислямската република не се нуждае от успех. Тя би трябвало да остане неподвижна.

Дали тази цел е постижима и без трайно отчуждаване на нейните съседи, остава въпрос без отговор.