Изправете се пред реалността, „защитник на демокрацията“ Байдън: Тайван вече е независим
Възползвайки се от разграничената съпротива, ръководещата Демократична прогресивна партия на Тайван завоюва невиждана трета поредна президентска победа на изборите в събота.
Новоизбраният президент Уилям Лай и неговият вицепрезидент Би-ким Хсиао са проницателни и опитни, способни да водят Тайван през евентуално рискови времена, които предстоят.
По вътрешни въпроси ДПП нормално е вляво от най-големия си конкурент, Куоминдан, в миналото воден от Чан Кайши, който докара държавното управление на Република Китай в Тайван през 1949 година след многократни провали от комунистите на Мао Цзедун.
В интернационален проект обаче гледната точка на DPP за мястото на Тайпе в света е комфортна за републиканизма в жанр Рейгън.
Предвид заканите, пред които ще се изправи бъдещата администрация на Лай, тя се нуждае от цялостна поддръжка от своите американски другари и от целия световен Запад.
Китайският президент Си Дзинпин безспорно е засегнат, че последното изпитание на Пекин да подкопае свободните избори се провали още един път, евентуално още веднъж с противоположен резултат и увеличение на поддръжката на ДПП.
Чрез политически и военни закани и заплашване, интервенции за въздействие върху медиите и откровени старания за подривна активност и корупция, Китай работи интензивно, с цел да предотврати още една президентска победа на DPP.
Обезпокоен от гласоподавателите, Си безспорно ще се обърне към доста по-опасни способи, с цел да получи надзор над Тайван.
Той към този момент акцентира пред президента Байдън, че това е неговата цел.
Той е сериозен.
И защото опозицията държи малко болшинство в идния законодателен юан на Тайван, администрацията на Лай ще се сблъска с политически ограничавания, които президентът на DPP Цай Инг-уен, който напуща, не беше.
Пекин и неговите западни симпатизанти безпределно спорят – те не престават и след акцията – че Лай и ДПП са безразсъдни, рискувайки война през Тайванския пролив, и във всеки случай Америка от дълго време се съгласи, че Тайван е част от Китай.
Това е изцяло неправилно, само че даже доста американци, в това число администрацията на Байдън, одобряват това неискрено показване на политиката на „ Един Китай “.
вижте също
Гласоподавателите в Тайван преизбират антикитайска ръководеща партия, подклаждайки напрежението
В официалното съобщение от Шанхай от 1972 година президентът Ричард Никсън се съгласи, че Америка „ признава, че всички китайци от двете страни на Тайванския пролив настояват, че има единствено един Китай и че Тайван е част от Китай “.
Преведено от квалифициран език, това значи, че сме разпознали действителността, че през 1972 година Чан и Мао към момента са вярвали, че в последна сметка ще надделеят над другия в гражданската война в Китай.
Тези дни отминаха. Също по този начин изчезнаха всевъзможни хрумвания за това какво имат вяра „ всички китайци “ в Тайван.
Нейните жители започнаха да се възприемат като разнообразни хора, не по-различно от американците, които се трансформираха от възприемането си като англичани, явно през 1776 година
След повече от 30 години изследвания на публичното мнение в Тайван, последните резултати са, че единствено 2,5% се считат за китайци; 62,8% тайванци; и 30,5% тайванско-китайски.
Тайван дава отговор на основните проби за статут на интернационална „ страна “: избрана територия и население и изцяло функциониращо държавно управление.
Тази действителност съставлява де факто тайванската самостоятелност, без значение дали Китай го харесва или не.
Избраният президент Лай не би трябвало да афишира самостоятелност, защото Тайван към този момент я има. Само в случай че Китай успее да завладее това ще се промени.
Твърдото отстояване на свободите на Тайван е провокативно единствено за комунистическите авторитаристи в Пекин, които се опасяват от разпространяването на хрумвания, изцяло противоположни на автокрацията, която обезверено се надяват да запазят.
Правилната политика за Америка тук е да признае действителността: Тайван е самостоятелен.
Препоръчах още през 2000 година Вашингтон да разшири цялостните си дипломатически връзки с Тайпе, безрезултатно до момента.
За страдание, към този момент имаме реакцията на Байдън на колене към изборите в събота: „ Ние не поддържаме независимостта “.
Оправи деня на Си, този Байдън, същински бранител на демокрацията!
Какъвто и нереален политически статус да има Тайван, той е от решаващо значение за американската национална сигурност по доста аргументи, от геополитиката („ непотопяемият самолетоносач “ по думите на Дъглас Макартър) до стопанската система, като основен американски търговски сътрудник, изключително в жизненоважни полупроводникови чипове.
Тези национални ползи на Съединени американски щати са поредно потвърждавани още от гаранциите, въплътени в Закона за връзките с Тайван от 1979 година
Днес Тайван е по-заплашен от Китай от всеки път.
След непровокираното нахлуване на Русия против Украйна през февруари 2022 година мнозина с право видяха нарасналата неустановеност на Тайван.
С подкрепяната от Иран експанзия в Близкия изток, която в този момент гълтам вземащите решения във Вашингтон, Пекин може да бъде неустоимо изкушен да се възползва от идното държавно управление на Тайпе.
Това, което Байдън би трябвало да направи със съдружници като Япония, Южна Корея и Австралия, е да обясни, че чакаме Китай да държи ръцете си настрани, точка.
Изборите в Америка през ноември също са проблематични, тъй като Тайван може да бъде изложен на по-голям риск при втори мандат на Тръмп.
Доналд Тръмп в никакъв случай не е казвал, че се е влюбил в Си, както направи с Ким Чен Ун, само че е близо.
Възгледът на Тръмп за националната сигурност непроменяемо се концентрира върху това, което притегля най-голямо внимание към него самия, а не върху националните ползи на Съединени американски щати.
Това няма да е лесна година за новото държавно управление на Тайван.
Джон Болтън беше консултант по националната сигурност на президента Доналд Тръмп, 2018-19 година, и дипломат на Съединени американски щати в Организация на обединените нации, 2005-06 година