Израел тласка Хизбула до предела на възможностите. Как ще отговори ще определи бъдещето на тази война
Амал Саад
С убийството на служителя на Хамас Салех ал Арури в Ливан Израел рискува тревожна ескалация
При тревожен обрат на събитията, точно когато Израел разкри плана си да изтегли хиляди войници от Северна Газа за следващата фаза на продължаващата война, високопоставеният служител на Хамас Салех ал Арури беше убит при целенасочено убийство в Бейрут. Въпреки че Израел не пое отговорност, Хизбула го държа пряко отговорен за убийството. Инцидентът бележи значителна ескалация, тъй като представлява най-дълбокото нахлуване на Израел в ливанска територия от 8 октомври насам и най-значимата му атака от юли 2006 г. Освен това той нарушава установените червени линии и правила за участие, като разширява бойния театър до Бейрут, пренебрегвайки предупреждение издаден от лидера на Хизбула Хасан Насрала през август, когато той предупреди Израел да не участва в убийства на ливанска земя.
Исторически погледнато, Хизбула е предпочитала постепенно да изгражда своите военни способности в продължение на дълго време срок, вместо незабавен отговор на атаки в натура. Но настоящата война и този неотдавнашен акт на ескалация ще принудят движението да действа бързо, за да възпре по-нататъшната израелска агресия. В нейните очи ясният отговор ще бъде единственият начин за възстановяване на равновесието.
Арури беше ценна цел и убийството му е огромен удар за Хамас предвид дългогодишната му роля като преговарящ, включително участието му в текущите преговори за обмен на затворници с Израел и в продължаващите усилия за сътрудничество между Хамас и съперничещото движение Фатах. Той беше и един от архитектите на сближаването между Хамас, от една страна, и Иран, Хизбула и Сирия, от друга, след като връзките се влошиха след войната в Сирия. В този смисъл неговото убийство е голяма загуба и за Хизбула. Унищожавайки такава ценна цел, Израел се надява да представи това като символична победа на своята общественост, след като не успя да залови или убие нито един висш служител в Газа.
Едно от основните притеснения на Хизбула е по-нататъшното атакуване на палестински служители в Ливан. Промяната на стратегията на Израел към „фаза 3“ с по-нисък интензитет – подтикната от натиска на САЩ – доведе до пренасочване на някои от усилията му към операции, които неутрализират старши агенти на Хамас и Ислямски джихад в чужбина. Според изтеклите записи ръководителят на Шин Бет декларира намерението на Израел да убие лидерите на Хамас „на всяко място“, без значение колко години са необходими. Американски служители подкрепиха тази политика, а говорителят на Съвета за национална сигурност на САЩ Джон Кърби придаде легитимност на стратегията, като я сравни със собствената война на САЩ срещу тероризма и кампанията за екстериториално правоприлагане. По всяка вероятност Хизбула е загрижена, че липсата на решителен отговор ще подтикне Израел към извънсъдебно убийство в Бейрут – не само срещу Хамас, но в крайна сметка и срещу собствените си служители. Още по-голямо безпокойство е, че Израел се стреми да провокира Хизбула в пълномащабна война, която би включила САЩ като съвоюваща страна.
Това, което е ясно засега е, че една от целите на атаката на Израел беше да изпрати на Хизбула съобщение, че Ливан вече няма да бъде безопасно убежище за Хамас. По всяка вероятност отговорът на Хизбула ще се опита да гарантира, че балансът на възпирането ще бъде възстановен, без да провокира или смущава Израел. Това би изисквало внимателно премерено отмъщение, което едновременно означава ескалация по отношение на обхвата и интензивността, но не достига до тотална война. Точно преди да обяви, че убийството на Арури няма да остане ненаказано, Насрала заплаши Израел, че „войната с нас ще струва много, много, много скъпо“. Това предполага, че движението подготвя голямо отмъщение, което може да накара Израел да ескалира още повече, ако тълкува погрешно намеренията на Хизбула. Но също така съществува опасност за ливанската паравоенна групировка Израел да изтълкува погрешно подпрагов отговор като знак, че иска да избегне война на всяка цена. Хизбула се стреми да избегне тотална война – но е готова за такава.
Хизбула не би поела инициативата на 8 октомври и не би започнала своята „солидарност с Палестина ” военна кампания, ако не беше готова за възможността нейният умерен конфликт с Израел да метастазира в конвенционален с висока интензивност. По подобен начин то натисна носа на израелските заплахи да атакува Ливан, ако Хизбула не изтегли силите си от граничната зона и не прекрати своите трансгранични удари.
Движението е уверено не само, че може да устои на израелската агресия, независимо от цената на жертвите и инфраструктурата на Ливан, но също така, че може да причини същото унищожение на Израел. Като се има предвид, че Хизбула е по-близо до конвенционална армия, отколкото до партизанска група, тя притежава способности, които биха й позволили да нанесе безпрецедентна вреда на Израел. За разлика от Хамас, огромният арсенал от сложни оръжия на Хизбула, включително далекобойни и управляеми ракети, може да парализира цивилния живот в Израел и да причини много опустошения в предстояща война. Освен това Хизбула сега е регионална сила сама по себе си и основата на „оста на съпротивата“, съюз, воден от Иран, който включва Сирия и йеменската Ансарула, както и палестински групи като Хамас и Ислямската съпротива в Ирак. Всички тези участници вече са въвлечени в този етап от конфликта. През 2017 г. Насрала заплаши, че „стотици хиляди“ бойци от тези съюзнически страни ще разширят и задълбочат участието си в „голямата война“ срещу Израел, ако бъде отворен втори фронт с Ливан.
Идеалният сценарий на Хизбула е да се върне към правилата за ангажиране след 8 октомври, период, дефиниран от схватки между израел и Ливан, което ще изисква Израел да поеме отговора си и да намали ескалацията . Освен това крайната му цел е прекратяването на огъня да се утвърди. И двете цели зависят от това дали Израел, който не е в състояние сам да се изправи срещу Хизбула, се стреми да въвлече САЩ в пълномащабна регионална война. Ако случаят е такъв, САЩ остават водещата опора, която ще определи дали и как тази война ще ескалира.
Амал Саад е преподавател по политика и международни отношения в Кардифския университет
