Извънредни новини. Министрите на финансите подписаха реформа на фискалните правила на ЕС, след като Германия и Франция намериха компромис

Икономическите и финансовите министри на Европейския съюз подписаха в сряда съглашение за реформиране на фискалните правила на блока, пробив, станал вероятен единствено откакто Германия и Франция откриха приблизително решение.

Берлин и Париж от месеци седяха на противоположните страни на масата, като първият настояваше за автоматизирани защитни ограничения за понижаване на равнищата на дълга, а вторият се застъпваше за по-голяма еластичност, с цел да се сътвори задоволително пространство за разноски в стратегически браншове.

Техните финансови министри Кристиан Линднер и Бруно Льо Мер през последните седмици ускориха двустранните контакти в опит да излязат от задънената улица. Усилията се материализираха във вторник вечерта, когато двамата политици се срещнаха в Париж и оповестиха компромис. След това Льо Мер беседва с италианския си сътрудник Джанкарло Джорджети, с цел да се увери, че трите най-големи страни в блока са включени.

„ Намерихме верния баланс “, сподели Льо Мер, застанал до Линднер.

„ Трябва да имаме устойчиви обществени финанси на всички места в Европа. И, въпреки това, има потребност и всички са наясно с това, от повече вложения за климатичния преход и отбрана. “

„ Изминахме доста дълъг път “, добави той. „ Преди една година позициите ни бяха радикално разнообразни. Благодарение на упоритата работа, която свършихме дружно, с поддръжката на доста от държавите-членки, в това число Италия (...) стигнахме до това съглашение. “

Линдер сподели, че страната му, която е в разгара на бюджетна рецесия след шокиращо решение на Конституционния съд, в никакъв случай не би се съгласила с „ правила, които не са строги “.

„ Строги в смисъл че (правилата) са надеждни, задоволителни и ефикасни, с цел да доведат до по-ниски равнища на дълга и надеждни пътища към по-ниски дефицити “, отбеляза Линдер. „ Старите правила бяха строги на хартия, само че не и при използване. “

Френско-германският компромис проправи пътя за 27-те държави-членки да подпишат предварителна договорка по време на видеоконференция в сряда вечерта, което докара до главната смяна една стъпка по-близо до сполучлив край.

В очакване на виртуалната среща, Испания, актуалният ротационен ръководител на Съвета, беше подготвила променен юридически текст, който сведе до най-малко броя на висящите въпроси. В резултат на това видеообаждането продължи едвам два часа.

Само два детайла бяха оставени да бъдат решени: скоростта, с която страните би трябвало да изпълнят задачата за недостига, и оптималното позволено отклоняване от техните фискални задължения.

Реформата към момента би трябвало да бъде контрактувана с Европейския парламент, развой, който се чака да бъде относително бърз, за ​​да се подсигурява, че новата рамка е налице досега, в който държавните управления сформират идващите си бюджети.

Фискалните правила, които датират от края на 90-те години на предишния век, принуждават всички 27 държави-членки да поддържат бюджетните си дефицити под 3% от брутния вътрешен артикул (БВП) и обществения си дълг равнища под 60% от Брутният вътрешен продукт – прагове, които мнозина сега надвишават след години на изпомпване на значителни пари за намаляване на въздействието на последващите рецесии.

Реформата, препоръчана от Европейската комисия, запазва недокоснати 3 % и 60% цели, които някои икономисти считат за случайни и остарели, само че прави обилни промени в метода, по който двете числа би трябвало да бъдат реализирани на процедура.

Всяка държава-членка ще бъде помолена да изготви средносрочен фискален бюджет възнамерява да понижи недостига си с надеждни темпове и да сложи дълга на „ правдоподобна низходяща пътека “. Специфичните за всяка страна чертежи ще бъдат първо контрактувани сред Комисията и столиците въз основа на „ техническа траектория “, предоставена от Брюксел и по-късно утвърдена от Съвета.

Фискалните корекции, нужни за реализиране – или най-малко ориентиране към – маркировките от 3% и 60% ще бъдат осъществени в продължение на четири години и може да бъдат удължени до седем години в подмяна на спомагателни промени и вложения.

По време на целия развой Германия, подпомагана от съидейници " спестовни " страни като Холандия, Австрия, Швеция и Дания, настояха, че корекциите би трябвало да бъдат съчетани с числени, хомогенни защитни ограничения, с цел да се подсигурява годишно понижаване на несъразмерния дълг и равнищата на недостиг.

Но Франция, чийто дълг от дълго време е над прага от 90%, се съпротивлява на този ястребов метод, като твърди, че автоматизираните правила биха били контрапродуктивни, възпират вложенията в стратегически браншове и задушават икономическия напредък.

Връзката сред Париж и Берлин доминираше повече от над промяната дотам, че други държави-членки бяха оставени да чакат френско-германски пробив, преди да продължат напред.

Междувременно часовникът тиктакаше: главният ремонт трябваше да бъде координиран от края на годината, защото е планувано предходните правила да бъдат задействани още веднъж на 1 януари, откакто бяха спрени през март 2020 година, с цел да се оправят с шока от пандемията COVID-19.

Предварителното съглашение, реализирано в сряда, включва доста, в случай че не всички, от главните претенции, изразени от Германия, която имаше по-голям брой съдружници от Франция и затова по-силна ръка за договаряния.

Реформираните правила ще бъдат подкрепени от две цифрови защитни ограничения, едната основана на дълга и различен въз основа на недостиг.

Освен това държавите-членки, които надвишават обвързващите прагове и се отклоняват от уговорките, поети според техните средносрочни проекти, ще бъдат сложени под по този начин наречената процедура при несъразмерен недостиг (ПДД) от по дифолт. Стартирането на EDP ще докара до санкции, в случай че нарушаването продължи. Глобите ще бъдат постепенни, с цел да станат по-надеждни и най-много няма да бъдат лимитирани, което е основна отстъпка за спестовната коалиция.

Франция обаче завоюва наредба за определяне на „ граница на резистентност “ в защитна мярка за недостига, която ще разреши на страните, които нарушават задачата от 3%, да основат „ фискални буфери “, с цел да се оправят с стопански шокове. Този механизъм ще подсигурява, че стратегическите разноски могат да продължат да текат когато и да е, даже при неподходящи условия.

Повишаването на лихвените проценти ще бъде взето под внимание, преди Комисията да стартира процедура за несъразмерен недостиг, още една победа за Париж.

От друга страна, Италия, която споделя опасенията на Франция, получи експлицитна рекомендация да вземе поради обществените разноски, които идват от планове за защита и Механизма за възобновяване и резистентност (RFF). Италия е най-големият бенефициент на RFF с общо 122,6 милиарда евро заеми и 71,8 милиарда евро безплатни средства.