Извънредни новини. Министрите на финансите подписаха реформа на фискалните правила на ЕС, след като Германия и Франция намериха компромис

Икономическите и финансовите министри на Европейския съюз подписаха в сряда споразумение за реформиране на фискалните правила на блока, пробив, станал възможен само след като Германия и Франция намериха средно решение.

Берлин и Париж от месеци седяха на противоположните страни на масата, като първият настояваше за автоматични предпазни мерки за намаляване на нивата на дълга, а вторият се застъпваше за по-голяма гъвкавост, за да се създаде достатъчно пространство за разходи в стратегически сектори.

Техните финансови министри Кристиан Линднер и Бруно Льо Мер през последните седмици засилиха двустранните контакти в опит да излязат от задънената улица. Усилията се материализираха във вторник вечерта, когато двамата политици се срещнаха в Париж и обявиха компромис. След това Льо Мер разговаря с италианския си колега Джанкарло Джорджети, за да се увери, че трите най-големи държави в блока са включени.

„Намерихме правилния баланс“, каза Льо Мер, застанал до Линднер.

„Трябва да имаме устойчиви публични финанси навсякъде в Европа. И, от друга страна, има нужда и всички са наясно с това, от повече инвестиции за климатичния преход и защита.“

„Изминахме много дълъг път“, добави той. „Преди една година позициите ни бяха коренно различни. Благодарение на упоритата работа, която свършихме заедно, с подкрепата на много от държавите-членки, включително Италия (...) стигнахме до това споразумение.“

Линдер каза, че страната му, която е в разгара на бюджетна криза след шокиращо решение на Конституционния съд, никога не би се съгласила с „правила, които не са строги“.

„Строги в смисъл че (правилата) са надеждни, достатъчни и ефективни, за да доведат до по-ниски нива на дълга и надеждни пътища към по-ниски дефицити“, отбеляза Линдер. „Старите правила бяха строги на хартия, но не и при прилагане.“

Френско-германският компромис проправи пътя за 27-те държави-членки да подпишат предварителна сделка по време на видеоконференция в сряда вечерта, което доведе до основната промяна една стъпка по-близо до успешен край.

В очакване на виртуалната среща, Испания, настоящият ротационен председател на Съвета, беше подготвила изменен правен текст, който сведе до минимум броя на висящите въпроси . В резултат на това видеообаждането продължи едва два часа.

Само два елемента бяха оставени да бъдат решени: скоростта, с която страните трябва да изпълнят целта за дефицита, и максималното разрешено отклонение от техните фискални ангажименти.

Реформата все още трябва да бъде договорена с Европейския парламент, процес, който се очаква да бъде сравнително бърз, за ​​да се гарантира, че новата рамка е налице до момента, в който правителствата съставят следващите си бюджети.

Фискалните правила, които датират от края на 90-те години на миналия век, принуждават всички 27 държави-членки да поддържат бюджетните си дефицити под 3% от брутния вътрешен продукт (БВП) и публичния си дълг нива под 60% от БВП – прагове, които мнозина в момента надвишават след години на изпомпване на обилни пари за смекчаване на въздействието на последващите кризи.

Реформата, предложена от Европейската комисия, запазва недокоснати 3 % и 60% цели, които някои икономисти смятат за произволни и остарели, но прави значителни промени в начина, по който двете цифри трябва да бъдат постигнати на практика.

Всяка държава-членка ще бъде помолена да изготви средносрочен фискален бюджет планира да намали дефицита си с надеждни темпове и да постави дълга на „правдоподобна низходяща пътека“. Специфичните за всяка страна чертежи ще бъдат първо договорени между Комисията и столиците въз основа на „техническа траектория“, предоставена от Брюксел и по-късно одобрена от Съвета.

Фискалните корекции, необходими за постигане – или поне насочване към – маркировките от 3% и 60% ще бъдат извършени в продължение на четири години и може да бъдат удължени до седем години в замяна на допълнителни реформи и инвестиции.

По време на целия процес Германия, подпомагана от съмишленици " пестеливи" страни като Холандия, Австрия, Швеция и Дания, настояха, че корекциите трябва да бъдат съчетани с числени, хомогенни предпазни мерки, за да се гарантира годишно намаляване на прекомерния дълг и нивата на дефицит.

Но Франция, чийто дълг отдавна е над прага от 90%, се съпротивлява на този ястребов подход, като твърди, че автоматичните норми биха били контрапродуктивни, възпират инвестициите в стратегически сектори и задушават икономическия растеж.

Връзката между Париж и Берлин доминираше повече от над реформата до такава степен, че други държави-членки бяха оставени да чакат френско-германски пробив, преди да продължат напред.

Междувременно часовникът тиктакаше: основният ремонт трябваше да бъде съгласуван от края на годината, тъй като е планирано предишните правила да бъдат активирани отново на 1 януари, след като бяха спрени през март 2020 г., за да се справят с шока от пандемията COVID-19.

Предварителното споразумение, постигнато в сряда, включва много, ако не всички, от основните искания, изразени от Германия, която имаше по-голям брой съюзници от Франция и следователно по-силна ръка за преговори.

Реформираните правила ще бъдат подкрепени от две цифрови предпазни мерки, едната базирана на дълга и друг въз основа на дефицит.

Освен това държавите-членки, които надхвърлят обвързващите прагове и се отклоняват от ангажиментите, поети съгласно техните средносрочни планове, ще бъдат поставени под така наречената процедура при прекомерен дефицит (ПДД) от по подразбиране. Стартирането на EDP ще доведе до глоби, ако нарушението продължи. Глобите ще бъдат постепенни, за да станат по-надеждни и най-вече няма да бъдат ограничени, което е ключова отстъпка за пестеливата коалиция.

Франция обаче спечели разпоредба за установяване на „граница на устойчивост“ в предпазна мярка за дефицита, която ще позволи на страните, които нарушават целта от 3%, да създадат „фискални буфери“, за да се справят с икономически шокове. Този механизъм ще гарантира, че стратегическите разходи могат да продължат да текат по всяко време, дори при неблагоприятни условия.

Повишаването на лихвените проценти ще бъде взето под внимание, преди Комисията да започне процедура за прекомерен дефицит, още една победа за Париж.

От друга страна, Италия, която споделя опасенията на Франция, получи изрична препоръка да вземе предвид публичните разходи, които идват от проекти за отбрана и Механизма за възстановяване и устойчивост (RFF). Италия е най-големият бенефициент на RFF с общо 122,6 милиарда евро заеми и 71,8 милиарда евро безвъзмездни средства.

Последвайте ни в