Където поетите в центъра отиват на църква, за да посрещнат Нова година

Сутринта на Нова година, по заспалите улици на Ийст Вилидж в Манхатън, тълпи с шалове се стекоха Църквата Св. Марко в Бауъри, за да присъства на 12-часово четене на поезия, което е духовно прочистваща традиция в центъра на града от 1970 г. насам. За своите поклонници, хипнотично продължителното програмиране на четения и авангардни изпълнения на събирането осигурява надеждно радикално начало в новата година.

Домакин от Poetry Project, организацията с нестопанска цел който работи от историческата църква от 60-те години на миналия век, маратонът служи като най-голямото годишно събиране на средства. Около 150 писатели, художници и танцьори се редуват на сцената до полунощ. Сред изпълнителите му са Уилям С. Бъроуз, Грегъри Корсо, Йоко Оно, Амири Барака и Пати Смит. Преди години поетът Джон Джорно можеше да предостави на участниците купа пунш с LSD; тези дни младите посетители се отправят към църквата веднага след купонясване на рейвове през цялата нощ.

Слънчевата светлина се излива през прозорците с цветни стъкла, докато гостите се настаняват за дългия път напред. Под олющения от боя таван на църквата мнозина седяха с кръстосани крака в ъглите и ъглите, разопаковайки одеялата и меките корици с кучешки уши, които бяха донесли със себе си. Няколко родители с шапки седяха на столове с бебетата си, а една жена разхождаше своя териер по претъпкана пътека.

Четенето беше едно от първите неща, които исках да видя“, каза г-н Раналдо. „Колкото и да е странно, много нюйоркчани все още не знаят за това. Винаги е имало периферен и маргинален аспект. Тук получавате Алън Гинсбърг, а не Робърт Фрост.“

„Спомням си, че Йонас Мекас веднъж донесе кутия на четене“, добави г-н Раналдо. „Той съдържаше изрезки от брадата на Гинсбърг. Все още става странно тук и днес.“

Поздрав към стари приятели и колеги поети беше Айлийн Майлс, която живее в близък апартамент със стабилизирани наеми от 70-те години на миналия век и някога беше директор на Поетичния проект.

Сложете моята къща.“ И тази вечер я давам на Палестина.“

Повече от хиляда души преминаха през църква през деня. Някои се задържаха само за няколко сета, докато други се ангажираха с часове, изваждайки кълба прежда и игли за плетене, за да прекарат времето. Маратонът постепенно заприлича на един епичен, колективен авангарден спектакъл, а съставът му се замъгли в категориите на жанра и експеримента.

Сесилия Викуня, чилийската художничка, рецитира минималистична политическа поема „Ga За.” Памела Снийд, носеща огърлица с парче кварц, представи нова творба „Барби“, вдъхновена от нейната неприязън към летния филм на Грета Геруиг.

Челси Манинг, бившият разузнавателен анализатор, извършил най-голямото изтичане на разузнавателна информация в САЩ. история, стоя на сцената в мълчание няколко минути. Сега църквата беше препълнена и знойна и хората затвориха очи в медитация.

Конрад Тао изпълни импровизация на записа на Арт Тейтъм от 1950 г. „Over the Rainbow“.

Дейвид Веласко, който беше уволнен през октомври като редактор на Artforum след публикуване на отворено писмо, призоваващо за палестинско освобождение и прекратяване на огъня, рецитира лично есе за събитията, довели до неговото прекратяване.

„Онази сутрин се събудих и открих неподвижна птица на пода на апартамента, след като беше внесена вътре от котката“, каза г-н Веласко. „Цял ден беше напрегнато, докато различни хора решават какво да ме правят с мен.“ Той продължи: „Един адвокат смята, че трябва да напиша имейл, за да си спечеля време. Един приятел смята, че трябва да подготвя изявление. Свит съм в комина, опитвайки се да позиционирам тялото си между птицата и котката, когато глас в мен започва да казва: „Не правете нищо.“

Финалът на нощта reading принадлежеше на Кайл Дакуян, напускащия директор на проекта за поезия, и неговият екип го изненада след това извън сцената с шампанско и торта с канела и ядки. Отвън, в гробището на старата църква, група се мотаеше, пушейки цигари на студа, говорейки поезия над гробовете на мъртвите.