Как 2023 г. беше „годината на ръба“, а 2024 г. може да бъде по-лоша

Можеше да бъде неизмеримо по-лошо. Но въздържането от ръба през 2023 година просто отсрочи големите рецесии за 2024 година Светът след Covid е отпаднал, лишен от пари, само че в последна сметка е по-натоварен от десетилетия.

Всичко това ще бъде засенчена отслабваща хиперсила, в най-хубавия случай разсеяна от президентските избори, в най-лошия - разкъсваща се в разногласия за гласоподаване и политически екстремизъм.

Вероятността Съединените щати да бъдат заети от личните си контузии усилва всеки риск. Геополитическият отговор на Съединени американски щати ще отсъства, подхранвайки властнически упоритости или коренно превръщане на световния ред. 2024 може да направи 2023 да наподобява рационална и трезва.

Първо, значимо е да се успокоим, че бруталната офанзива на Хамас против Израел и бруталната офанзива на Израел против Газа в гонене на Хамас все още не е довела   до районния пожар, от който мнозина се опасяваха. Подкрепяното от Иран ислямистко придвижване Хизбула наподобява лимитира присъединяване си до момента до управляеми и предсказуеми дуели към границата сред Ливан и Израел.

Забележително е, че група, учредена на повърхността, с цел да се съпротивлява на израелската окупация, взема решение, че гибелта на съвсем 20 000 поданици на Газа – от които най-вече единствено една трета са били бойци, съгласно оценка на чиновник на IDF – не заслужава неговата намеса.

Хизбула към момента може да е изтощена, откакто употребява опитни бойци в Сирия и отвън нея през последното десетилетие и евентуално е видяла по-малко ирански пари през последните години. Нейното ръководство може да е пресметнало, че сблъсък с Израел ще докара до широкомащабни бомбардировки на Ливан, ще направи групата много по-малко известна в родината й и евентуално ще я отслаби още повече.

Или просто може да се окаже, че широкомащабният спор с Израел не е в полза на главния покровител на Хизбула, Иран. Повечето разбори сочат, че Техеран не е наредил, оценил или не е имал предупреждение за офанзивата на Хамас от 7 октомври. Иран към момента се тресе от вътрешно противоречие, невиждано от десетилетия, стопански разтърсвания и евентуално   също и от смъртта на неговата най-изтъкната военна фигура, началника на Корпуса на гвардейците на ислямската революция Касем Сюлеймани.

Иран обърна тил на нуклеарното споразумение бившият президент на САЩ Доналд Тръмп унищожи на части. Той обогатява уран с тревожни темпове – доколкото знаем обществено. Вероятно е в точка, в която времето за „ пробив “, с цел да обогати задоволително уран за нуклеарно оръжие – нещо, което признава, че не желае – може да бъде единствено 12 дни, правят оценка американски чиновници.

Може ли иранска ядрена бомба да бъде следващата рецесия, която ще удари района? Държи ли се Хизбула в запас, с цел да отговори, в случай че Израел и Съединени американски щати нападат нуклеарните запаси на Иран? Или властническите страни в Близкия изток са толкоз съсредоточени върху спокойствието, единството против Иран и икономическото съдействие, че палестинската идея е нещо, за което да се гневи, а не да се работи?

Първото съществено обезпокоително решение през 2024 година може да пристигна от най-дясното държавно управление на Израел до момента. Използва ли този миг на релативно вътрешно единение и обществена поддръжка от Съединени американски щати, с цел да избегне всевъзможни препоръки от своите съдружници и да се опита да нападна Хизбула?

Израелската общност може да бъде задоволително въодушевена до 7 октомври и може да поеме вероятните загуби, породени от неизбежните талази от ракети, които Хизбула ще изпрати в отговор. Съединени американски щати може да бъдат принудени да разположат военна помощ, като се има поради общественото й проявление на единството. Но вредите и за двете страни, както и жертвите измежду цивилните биха били астрономически. А израелските политици сега не демонстрират нерешителност. Този евентуален конфликт се построява след войната Израел-Хизбула от 2006 година, като ясното схващане нараства с всяка минала година, че ще бъде чудовищно, когато се появи, и може би е по-добре да се заобикаля. Но това пресмятане промени ли се за Израел?

Независимо от Близкия изток,   най-тежката световна рецесия в сигурността остава нашествието на Русия в Украйна. Забавянето на помощта от страна на Съединени американски щати и Европейския съюз към този момент е навредило на морала на украинците и евентуално на тяхната оценка от това, което могат да се надяват да реализират през зимата и пролетта. Милиардите, изхарчени от НАТО за   лятната контраофанзива на Украйна, не реализираха извънредно нужните резултати за противопоставяне на вероятните въздействия от изборния ужас в Съединени американски щати през 2024 година

Сега Украйна си играе с активизирането на още 500 000 бойци, с цел да усили загубите си на фронтовата линия, до момента в който Русия изпраща добре подготвени, добре оборудвани назначени пандизчии – някои от тях дрогирани, съгласно украинците – на талази на самоубийствени задачи. Толерантността на Москва към болката – съвсем нулевата стойност, която придава на човешкия живот – се комбинира с нейното самообладание и еднополюсно взимане на решения, с цел да я възроди на бойното поле. Малко евентуално е внезапно да се трансформира в съветската войска, от която се притеснява НАТО през 2021 година Но тя може да изтощи Украйна, да си върне украинската земя, която е била освободена, и брутално да упорства там, където западните съдружници се уморят.

След като прекара две седмици на фронтовата линия, излиза наяве, че Киев е изправен пред екзистенциална рецесия през идващата зима. Няма да оцелее без западна помощ. Тя не може да признае мащаба на провокациите, пред които е изправена, без да бъде наречена от някои американски републиканци губещ, неподобаващ за финансиране от Съединени американски щати.

На неотдавнашна конференция президентът Володимир Зеленски беше запитан за връзките му с началника на военния щаб Валери Залужни. Той сподели, че е „ работещ “. Но въпросът, който даже се задава, разкрива дълбочината на разривите в администрацията, защото виновността се търгува за проваленото лято, а парите наподобява скоро ще свършат.

2023 година в Русия и Украйна също беше година, в която най-лошото към момента не се е материализирало. Украйна неведнъж нападна континенталната част на Русия с ракети, дронове и пехотинци и откри, че Москва не е в положение да провокира апокалиптичното възмездие, което отдавна заплашваше ако суверенитетът ѝ бъде нарушен. Предизвикателството пред Запада е да има поради тази съветска уязвимост, само че да не отхвърля неразумно Кремъл като хартиен тигър.

През 2023 година Владимир Путин също се изправи пред най-сериозното предизвикателство пред ръководството си до момента. 48-часовият бунт воден от шефа на Вагнер Евгений Пригожин, който стартира като спор сред висшето военно управление и диво ескалира в марш на наемници към Москва, не е оставил явна пробив в силата на Кремъл. Но неговият хайлайф в този момент сигурно схваща мита за непобедимостта на Путин и също знае, че предателите и цялото им обкръжение могат да завършат в комфортни самолетни произшествия.

Удивително е, че Путин оцеля след тази опасност за ръководството си толкоз умерено, с малко трайни публични разстройства. Но фактът, че опитът за прелом въобще се е случил, би трябвало да е трансформирал природата на неговата в миналото неоспорима „ отвесна “ власт.

Кризите на войната са отсрочени за 2024 година Ще научим през идната година дали възраждането на руснаците на фронтовата линия предвещава тактика, която ще ги завоюва, или просто краткотрайно скок в благосъстоянието. Ще научим също дали западната помощ пресъхва и какъв брой бързо това се трансформира в колапс на Украйна. И също по този начин ще научим дали елитът на Киев – впечатляващо стабилен досега въпреки разрива сред Зеленски и Залужни – може да сложи страната пред междуличностните снайперски нападки и да си върне самодейността.

Залозите за европейската сигурност са големи. Печалбите за Русия в Украйна оставят Москва по-близо до границите на НАТО и склонността на Запада към разцепление и неуспех става мъчително разкрита. Основният индикатор за реакцията на Запада на тази рецесия постоянно е била неговата непримиримост и това се сви за по-малко от две години. Това е в действителност обезверен миг.