Как 2023 г. беше „годината на ръба“, а 2024 г. може да бъде по-лоша
Можеше да бъде неизмеримо по-лошо. Но въздържането от ръба през 2023 г. просто отложи огромните кризи за 2024 г. Светът след Covid е изтощен, лишен от пари, но в крайна сметка е по-натоварен от десетилетия.
Всичко това ще бъде засенчена отслабваща хиперсила, в най-добрия случай разсеяна от президентските избори, в най-лошия - разкъсваща се в спорове за гласуване и политически екстремизъм.
Вероятността Съединените щати да бъдат заети от собствените си травми увеличава всеки риск. Геополитическият отговор на САЩ ще отсъства, подхранвайки авторитарни амбиции или радикално обръщане на глобалния ред. 2024 може да направи 2023 да изглежда рационална и трезва.
Първо, важно е да се успокоим, че бруталната атака на Хамас срещу Израел и бруталната атака на Израел срещу Газа в преследване на Хамас все още не е довела до регионалния пожар, от който мнозина се страхуваха. Подкрепяното от Иран ислямистко движение Хизбула изглежда ограничава участието си досега до управляеми и предсказуеми двубои около границата между Ливан и Израел.
Забележително е, че група, основана на повърхността, за да се съпротивлява на израелската окупация, решава, че смъртта на почти 20 000 жители на Газа – от които най-много само една трета са били бойци, според оценка на служител на IDF – не заслужава неговата намеса.
Хизбула все още може да е изтощена, след като използва опитни бойци в Сирия и извън нея през последното десетилетие и вероятно е видяла по-малко ирански пари през последните години. Нейното ръководство може да е изчислило, че сблъсък с Израел ще доведе до широкомащабни бомбардировки на Ливан, ще направи групата много по-малко популярна в родината й и потенциално ще я отслаби още повече.
Или просто може да се окаже, че широкомащабният конфликт с Израел не е в интерес на основния поддръжник на Хизбула, Иран. Повечето анализи сочат, че Техеран не е наредил, оценил или не е имал предизвестие за атаката на Хамас от 7 октомври. Иран все още се тресе от вътрешно несъгласие, невиждано от десетилетия, икономически сътресения и вероятно също и от смъртта на неговата най-изтъкната военна фигура, началника на Корпуса на гвардейците на ислямската революция Касем Сюлеймани .
Иран обърна гръб на ядреното споразумение бившият президент на САЩ Доналд Тръмп разруши на парчета. Той обогатява уран с тревожни темпове – доколкото знаем публично. Вероятно е в точка, в която времето за „пробив“, за да обогати достатъчно уран за ядрено оръжие – нещо, което признава, че не желае – може да бъде само 12 дни, оценяват американски служители.
Може ли иранска ядрена бомба да бъде следващата криза, която ще удари региона? Държи ли се Хизбула в резерв, за да отговори, ако Израел и САЩ атакуват ядрените ресурси на Иран? Или авторитарните държави в Близкия изток са толкова съсредоточени върху спокойствието, единството срещу Иран и икономическото сътрудничество, че палестинската кауза е нещо, за което да се гневи, а не да се действа?
Първото сериозно тревожно решение през 2024 г. може да дойде от най-дясното правителство на Израел досега. Използва ли този момент на относително вътрешно единство и публична подкрепа от САЩ, за да избегне всякакви съвети от своите съюзници и да се опита да атакува Хизбула?
Израелската общественост може да бъде достатъчно въодушевена до 7 октомври и може да поеме вероятните загуби, причинени от неизбежните вълни от ракети, които Хизбула ще изпрати в отговор. САЩ може да бъдат принудени да разположат военна помощ, като се има предвид публичното й показване на единството. Но щетите и за двете страни, както и жертвите сред цивилните биха били астрономически. А израелските политици в момента не показват предпазливост. Този потенциален сблъсък се изгражда след войната Израел-Хизбула от 2006 г., като ясното разбиране нараства с всяка изминала година, че ще бъде чудовищно, когато се появи, и може би е по-добре да се избягва. Но това изчисление промени ли се за Израел?
Независимо от Близкия изток, най-тежката глобална криза в сигурността остава инвазията на Русия в Украйна. Забавянето на помощта от страна на САЩ и Европейския съюз вече е навредило на морала на украинците и вероятно на тяхната оценка от това, което могат да се надяват да постигнат през зимата и пролетта. Милиардите, похарчени от НАТО за лятната контраофанзива на Украйна, не постигнаха крайно необходимите резултати за противодействие на вероятните въздействия от изборния смут в САЩ през 2024 г.
Сега Украйна си играе с мобилизирането на още 500 000 войници, за да увеличи загубите си на фронтовата линия, докато Русия изпраща добре обучени, добре оборудвани назначени затворници – някои от тях дрогирани, според украинците – на вълни на самоубийствени мисии. Толерантността на Москва към болката – почти нулевата стойност, която придава на човешкия живот – се комбинира с нейното търпение и еднополюсно вземане на решения, за да я възроди на бойното поле. Малко вероятно е изведнъж да се превърне в руската армия, от която се опасява НАТО през 2021 г. Но тя може да изтощи Украйна, да си върне украинската земя, която е била освободена, и брутално да упорства там, където западните съюзници се уморят.
След като прекара две седмици на фронтовата линия, става ясно, че Киев е изправен пред екзистенциална криза през идващата зима. Няма да оцелее без западна помощ. Тя не може да признае мащаба на предизвикателствата, пред които е изправена, без да бъде наречена от някои американски републиканци губещ, недостоен за финансиране от САЩ.
На неотдавнашна пресконференция президентът Володимир Зеленски беше попитан за отношенията му с началника на военния щаб Валери Залужни. Той каза, че е „работещ“. Но въпросът, който дори се задава, разкрива дълбочината на разривите в администрацията, тъй като вината се търгува за проваленото лято, а парите изглежда скоро ще свършат.
2023 г. в Русия и Украйна също беше година, в която най-лошото все още не се е материализирало. Украйна многократно атакува континенталната част на Русия с ракети, дронове и пехотинци и установи, че Москва не е в състояние да предизвика апокалиптичното отмъщение, което отдавна заплашваше ако суверенитетът ѝ бъде нарушен. Предизвикателството пред Запада е да има предвид тази руска слабост, но да не отхвърля безразсъдно Кремъл като книжен тигър.
През 2023 г. Владимир Путин също се изправи пред най-сериозното предизвикателство пред управлението си досега. 48-часовият бунт воден от шефа на Вагнер Евгений Пригожин, който започна като спор между висшето военно ръководство и диво ескалира в марш на наемници към Москва, не е оставил очевидна пробив в силата на Кремъл. Но неговият елит сега със сигурност разбира мита за непобедимостта на Путин и също знае, че предателите и цялото им обкръжение могат да завършат в удобни самолетни катастрофи.
Удивително е, че Путин оцеля след тази заплаха за управлението си толкова спокойно, с малко трайни обществени смущения. Но фактът, че опитът за преврат изобщо се е случил, трябва да е променил природата на неговата някога неоспорима „вертикална“ власт.
Кризите на войната са отложени за 2024 г. Ще научим през следващата година дали възраждането на руснаците на фронтовата линия предвещава стратегия, която ще ги спечели, или просто временно скок в богатството. Ще научим също дали западната помощ пресъхва и колко бързо това се превръща в колапс на Украйна. И също така ще научим дали елитът на Киев – впечатляващо солиден досега въпреки разрива между Зеленски и Залужни – може да постави страната пред междуличностните снайперски нападки и да си върне инициативата.
Залозите за европейската сигурност са огромни. Печалбите за Русия в Украйна оставят Москва по-близо до границите на НАТО и склонността на Запада към разединение и провал става болезнено разкрита. Основният показател за реакцията на Запада на тази криза винаги е била неговата упоритост и това се сви за по-малко от две години. Това е наистина отчаян момент.
