Как Тръмп е преценил погрешно Иран
Вижте всички тематики Връзката е копирана! Следвайте
На 16 юни президентът Доналд Тръмп назова водачите на Иран „ доста рационални хора “, с които е „ прелестно да се работи “. Той даже увери, че те „ не са радикализирани “.
В сряда Тръмп предложи съвсем противоположна позиция. Той назова водачите на Иран „ кукувици “, „ зли “ и „ заболели “, „ мръсни играчи “ и „ сган “.
„ Те нарушават съглашението всеки ден “, сподели Тръмп на среща на върха на НАТО в Турция. " Те лъжат. Те мамят. "
Президентът предложи своя внезапно преразгледан обзор на водачите на Иран, защото слабото преустановяване на огъня сред Съединени американски щати и Техеран наподобява по-застрашено от всеки път, откакто Иран нападна три кораба в Ормузкия проток и Съединени американски щати нанесоха удари в отговор. В сряда Тръмп даже разгласи прекратяването на огъня за „ завършено “, макар че различен път е предполагал, че се надява за спокойно съглашение.
Един от методите да погледнем на розовите думи на Тръмп в средата на юни беше, че той просто ласкае хората, с които е взел участие в договаряния с високи залози. Това не е нечувано.
Но опитът на Тръмп във войната с Иран допуска напълно друго пояснение: той е решил зле желанията на съперника си и личното си въздействие и неведнъж е разрешавал на Техеран да го притегля.
Тази позиция забави решението с три месеца (откакто Тръмп разгласи първичното преустановяване на огъня на 7 април) и приближи обстановката рисково покрай междинните мандати за 2026 година за Републиканската партия. А идните избори вършат политически мъчно Тръмп да разбие Иран и да се върне към пълномащабна война.
Това не значи, че Тръмп е вярвал, че водачите на Иран в действителност са се смекчили. Запитан в сряда да вземем за пример какво се е трансформирало в оценката му за водачите на Иран, той сподели: „ Опознах ги “.
Но той наподобява неведнъж е залагал, че Иран е задоволително покрай договорка, с цел да може да избута техните водачи над финалната линия с някои скромни реторични отстъпки и малко повече време - единствено с цел да се окаже, че бърка още веднъж и още веднъж.
В този миг има безчет признаци за неверна преценка на Тръмп.
Може би най-поразителното е, че той неведнъж заплашваше Иран с крах, в случай че не извърши настояванията му. Но съвсем всякога се оказваше, че тези закани са блъф. Тръмп постоянно твърдеше, че се отдръпва, тъй като договорката е близо, само че тази договорка към момента не се е материализирала в някаква трайна форма.
Не е мъчно да се разбере по какъв начин Иран можеше да заключи, че Тръмп просто не е имал смелостта да извърши заканите си - и че може просто да го изчака.
Тръмп също неведнъж е твърдял освен, че договорката е близо - което може би може да се отхвърли като безпочвен оптимизъм - само че и за договорка. Тръмп сподели, че Техеран „ моли за договорка “ още на 31 март, преди повече от три месеца.
Но в случай че Иран обезверено търси договорка, сигурно има занимателен метод да го покаже.
Почти незабавно след оповестяването на първичното преустановяване на огъня избухнаха разногласия по отношение на това какво тъкмо е било контрактувано и Иран наподобява неведнъж нарушава изискванията, както ги разказа Тръмп.
При оповестяването на прекратяването на огъня през април Тръмп сподели, че то е „ предмет на... ПЪЛНОТО, НЕЗАБАВНО и БЕЗОПАСНО ОТВАРЯНЕ на Ормузкия проток “. Но макар че това в никакъв случай не се случи, Тръмп настоя напред в опит да резервира примирието.
Освен това Иран хвърли серия от провокации, които наподобява имаха за цел да тестват решимостта на администрацията на Тръмп. Многократно администрацията омаловажаваше провокациите и се напрягаше да аргументира по какъв начин те механически не нарушават примирието.
Това включва и през май, когато Техеран стреля по американски кораби, които се опитваха да насочат кораби през Ормузкия проток, за който Пентагонът сподели, че не е минал „ прага “ за нарушение на примирието. Министърът на защитата Пийт Хегсет даже самоуверено допусна, че офанзивите не са част от войната, тъй като дейностите на Съединени американски щати в пролива са обособена интервенция.
Бързо напред до през днешния ден и провокациите продължиха даже откакто предишния месец беше контрактувано по-съществено преустановяване на огъня - този път с текст, изложен в меморандум за съгласие.
Може би най-поразителното е, че Меморандумът за съгласие към този момент беше накривен към настояванията на Иран - толкоз доста, че доста републиканци го подлагаха на критика, а администрацията на Тръмп се опита да омаловажи неговите писмени условия като неотразяващи цялостната поредност от съглашения. (Също по този начин имаше разногласия по отношение на това какво в действителност значи езикът в МР.)
И въпреки всичко Иран наподобява по-заинтересован от управлението на Ормузкия проток, в сравнение с от приемането на това, което наподобява като много удобно краткотрайно съглашение. (Меморандумът за съгласие прикани Съединени американски щати да стартират да отстраняват блокадата си, само че дълготрайният надзор върху сериозния воден път не беше посочен.)
Нищо от това не значи, че примирията през последните три месеца са били изцяло напразни от позиция на Съединени американски щати. Дейвид Голдман от CNN означи във вторник по какъв начин внезапният спад на цените на петрола през последните седмици дава на Тръмп прочут лост, като се има поради какъв брой огромно е това над вътрешната политическа картина. А анализаторът по световните въпроси на CNN Брет М. Макгърк, който е заемал висши длъжности в националната сигурност при президентите на двете партии, твърди предходната седмица, че печеленето на време от Съединени американски щати може да окаже напън върху Иран по доста способи.
Но в този миг администрацията на Тръмп също работи. Свързаните примирия приближиха спора три месеца по-близо до изборите през ноември, които изглеждаха като евентуално проваляне на партията на Тръмп от демократите, най-малко в Камарата на представителите.
Източник: cnn.com