Кенийски фермери се борят с токсичното наследство на чумата от скакалци три години по-късно
Гариса, Кения – През януари 2020 г. една от най-големите епидемии от скакалци, ударила Африканския рог от 70 години насам, достигна Гариса , отдалечен град в североизточна Кения близо до границата със Сомалия. Регионът е изпъстрен с дребномащабни обработваеми площи, отглеждащи предимно царевица и редица продукти – домати, дини, банани, лимони – принадлежащи на фермери като Мохамед Адан.
Докато милиони скакалци се спуснаха, поглъщайки цялата жива флора пред очите, Адан и неговите колеги фермери бяха ужасени. Този регион не е непознат за скакалците – Организацията на Обединените нации по прехрана и земеделие (FAO) дори има определен Комитет за борба с пустинните скакалци (DLCC), за да смекчава периодичните щети от скакалци. Все пак хаосът настъпи по време на чумата.
ФАО оглави кампания „Пустинен скакалец“ с бюджет над 230 милиона долара в партньорство със Световната банка и Световната програма за прехрана. Заедно те помогнаха на Министерството на земеделието на Кения при пръскането на коктейл от пестициди върху 100 000 хектара (250 000 акра) земя, където живеят 26 650 домакинства.
Адан, отговорен за 11-членно семейство, изпита облекчение да получи такава подкрепа, както и неговите съседи. След бърз, импровизиран семинар, организиран от държавен служител по разширяването на селското стопанство, където те се научиха как да смесват пестицидите с вода, за да напълнят гръбните пръскачки, фермерите тръгнаха да спасяват това, което е останало от реколтата им. Но фермерите казват, че не са били информирани какви химикали са им дадени, нито са им били предоставени предпазни средства.
Посред лудостта, Адан плисна малко от сместа върху торса си. Тогава той не мислеше много за това. Минаха часове, преди да се изплакне с вода, и седмици, преди да започне да се чувства наистина зле с болки в корема, гадене и невъзможност за уриниране. Така започна дългото пътуване на влизане и излизане от болници. Сега, три години по-късно, той е изправен пред възможността за шеста операция.
„Трудно е да се изчисли колко възлизат щетите“, казва 28-годишният Абубакар Мохамед (Абу), един от синовете на Адан, пред Ал Джазира. „Много от тях не могат да бъдат [количествено определени].“
Бюрократични последствия
Министерството на земеделието отрече да издава пестициди на фермерите; Бен Гачури, комуникационен служител в Гариса, каза пред Ал Джазира по телефона, че е „невъзможно фермерите да са били инструктирани сами да пръскат [пестициди]“ и че през „трите години от последното пръскане никой никога не е излязъл с оплаквания за страдание от въздействието на пестицидите”.
Представители на ФАО отказаха да публикуват публично доклади за документирани потребителски грешки и точна информация за състава на пестицидите или тяхната процедура за възлагане на обществена поръчка. Регионалният офис на Източна Африка изпрати по имейл изявление, в което се омаловажава ролята на FAO при избора на продукти – разрешени или не. Те също така отрекоха възможността за участие на необучени членове на общността, настоявайки, че само „добре обучени/правилно оборудвани екипи предприемат контрол, а не общности или фермери“.
През март 2023 г. DLCC беше домакин на среща в Найроби, за да рекламира своя успех в спасяването на продоволствената сигурност на Северна Кения. Срещата, според Кристиан Пантениус, бивш член на персонала на ФАО, който присъства, не успя да адресира множество грешки, вътрешно допуснати от ФАО като част от тяхната кампания за пръскане през 2020 г. в Кения и Етиопия.
„Бях толкова, толкова разочарован“, каза Пантений, който работеше като независим консултант, координиращ кампанията, пред Ал Джазира. „Това беше огромна пропусната възможност.“
От 193 600 литра (51 000 галона) пестициди, предоставени от FAO за правителството на Кения, 155 600 литра бяха органофосфати като фенитротион и хлорпирифос. Тези химикали са забранени за употреба върху хранителни или фуражни култури в повечето западни страни поради тяхната доказана неврологична токсичност за хората и екологично опустошение.
Все пак FAO ги набави и раздаде на необучени членове на общността срещу съвета на собствения си независим консултативен орган, Locust Pesticide Referee Group (LPRG).
В доклад от 2021 г. LPRG изрази безпокойство относно избора на FAO на остарели химикали: „С оглед на нарастващите опасения относно използването на синтетични инсектициди и липсата на нови продукти, оценени за контрол на скакалци, трябва да се наблегне на най-малко токсичните съединения, които вече са оценени във връзка с човешкото здраве и въздействието върху околната среда.“
„Ако страни решат да използват пестициди, които не се поддържат от FAO, като например карбофуран, те са в рамките на своите права. ФАО просто няма да ги използва в кампании, които сама провежда“, каза Джеймс Евъртс, екотоксиколог от LPRG, в интервю по имейл за Al Jazeera. „Съединение като фипронил – забранено в Обединеното кралство, одобрено в САЩ, Австралия, Белгия и Холандия – е изключително ефективно срещу скакалци. Въпреки това, широкомащабни, дългосрочни наблюдения показаха, че има дългосрочна заплаха за екологичните ключови организми.“
Офисът на ФАО за Източна Африка отхвърли тези опасения от собствения си консултативен орган и настоя, че всички пестициди са били доставяни по официални канали и са технически законни, според списъка на Съвета за контрол на пестицидите в Кения.
Вътрешен доклад от септември 2020 г., получен от Al Jazeera от източници в Министерството на земеделието, показа, че FAO не е извършила необходимите оценки на екологичното и социалното въздействие съгласно законите за околната среда на Кения. Докладът осъжда липсата на комуникация с общностите на място относно това кога са били пръскани пестицидите.
В окръг Самбуру в Северна Кения беше установено, че фенитротионът – забранен в Нова Зеландия през 2016 г. – се използва от „необучен персонал“, използващ моторизирани и гръбни пръскачки. Разходното количество също беше опасно високо: 34 литра на хектар, много повече от препоръчителното количество от 1 литър на хектар. Пръскането също беше извършено в дъждовен ден, което увеличи рисковете от изтичане на химикали. Малко след това се наблюдава висока смъртност на медоносните пчели.
Глава на раздел
Всичко това се е случило, казват експерти, въпреки наличието на по-щадяща околната среда алтернатива, Metarhizium acridum, известен също като Novacrid.
Изпитанията с Novacrid бяха проведени в окръзите Туркана и Марсабит в Северна Кения през 2020 г. с голям успех: приблизително 90 процента от скакалците бяха елиминирани от тестовите изпитания. LPRG описа този биопестицид като „най-подходящата опция за контрол … въпреки по-високата му цена“.
И все пак е малко вероятно Novacrid някога да бъде приет и използван в голям мащаб. „Биопестицидите в борбата със скакалците не обслужват икономически интереси“, обяснява Пантений. „Ето защо няма интерес от сериозното използване на биопестициди за контрол на вредителите. Това е въпрос на политическа воля.“
Тъй като биопестициди като Novacrid – предназначени за борба с пустинните скакалци – не могат да се използват за друг контрол на вредителите, за разлика от техните по-вредни органофосфатни аналози, пестицидната индустрия не може да разчита на тях, обяснява той. „Скакалците идват и си отиват. Това е най-голямата пречка при въвеждането на тази стратегия.“
Местните власти се чувстват по подобен начин, продължава Пантений, но институции като FAO трябва да се застъпват за по-строга отчетност, каза той.
„Ние [ФАО] трябва да съобщаваме на правителствата, че искаме да им помогнем, но че не можем да им доставяме токсични химикали“, казва той. „Също така е важно страните донори, ЕС, Световната банка, USAID да окажат по-голям натиск върху [правителствата] следващия път.“
Пол Гачеру, програмен мениджър в Nature Kenya – най-старото природонаучно общество в Източна Африка – е съпричастен към сложните компромиси, пред които са изправени правителствата и институциите, особено по време на извънредни ситуации. Все пак той вярва, че трябва да има по-силно чувство за екологична почтеност – особено от глобални институции като ФАО.
„Има вратичка в закона“, обяснява Гачеру. „Глобалните или международни институции могат да се възползват от по-слабо развитите страни с по-малко строги процеси и политики. Това е, което можете да наречете изхвърляне на химикали. Една европейска страна може да има инсектицид, който е произвела, но сега е забранен и остарял в собствената си страна, продължава той, но трябва да го продаде.
Но Адан просто иска да се върне към някакво подобие на нормален живот. Той дори не е задължително да търси обезщетение от правителството за нараняванията си. „Би било хубаво да се покрият разходите по сметката“, добавя той като закъснение.
