Кенийски фермери се борят с токсичното наследство на чумата от скакалци три години по-късно

Гариса, Кения – През януари 2020 година една от най-големите епидемии от скакалци, блъснала Африканския рог от 70 години насам, доближи Гариса, далечен град в североизточна Кения покрай границата със Сомалия. Регионът е пъстър с дребномащабни обработваеми площи, отглеждащи най-вече царевица и редица артикули – домати, дини, банани, лимони – принадлежащи на фермери като Мохамед Адан.

Докато милиони скакалци се спуснаха, поглъщайки цялата жива флора пред очите, Адан и неговите сътрудници фермери бяха ужасени. Този район не е чужд за скакалците – Организацията на Обединените народи по издръжка и земеделие (FAO) даже има избран Комитет за битка с пустинните скакалци (DLCC), с цел да смекчава периодическите вреди от скакалци. Все отново хаосът настъпи по време на чумата.

ФАО оглави акция „ Пустинен скакалец “ с бюджет над 230 милиона $ в партньорство със Световната банка и Световната стратегия за издръжка. Заедно те помогнаха на Министерството на земеделието на Кения при пръскането на коктейл от пестициди върху 100 000 хектара (250 000 акра) земя, където живеят 26 650 семейства.

Адан, виновен за 11-членно семейство, изпита облекчение да получи такава поддръжка, както и неговите съседи. След бърз, спонтанен семинар, проведен от държавен чиновник по разширението на селското стопанство, където те се научиха по какъв начин да смесват пестицидите с вода, с цел да изпълнят гръбните пръскачки, фермерите потеглиха да избавят това, което е останало от реколтата им. Но фермерите споделят, че не са били осведомени какви химикали са им дадени, нито са им били предоставени защитни средства.

Посред лудостта, Адан плисна малко от сместа върху торса си. Тогава той не мислеше доста за това. Минаха часове, преди да се изплакне с вода, и седмици, преди да стартира да се усеща в действителност зле с болки в корема, гадене и неспособност за уриниране. Така стартира дългото пътешестване на влизане и излизане от лечебни заведения. Сега, три години по-късно, той е изправен пред опцията за шеста интервенция.

„ Трудно е да се пресметна какъв брой възлизат вредите “, споделя 28-годишният Абубакар Мохамед (Абу), един от синовете на Адан, пред Ал Джазира. „ Много от тях не могат да бъдат [количествено определени]. “

Бюрократични последици

Министерството на земеделието отхвърли да издава пестициди на фермерите; Бен Гачури, информационен чиновник в Гариса, сподели пред Ал Джазира по телефона, че е „ невероятно фермерите да са били инструктирани сами да пръскат [пестициди] “ и че през „ трите години от последното напръскване никой в никакъв случай не е излязъл с недоволства за страдалчество от въздействието на пестицидите ”.

Представители на ФАО отхвърлиха да разгласяват обществено отчети за документирани потребителски неточности и точна информация за състава на пестицидите или тяхната процедура за възлагане на социална поръчка. Регионалният офис на Източна Африка изпрати по имейл изказване, в което се омаловажава ролята на FAO при избора на артикули – позволени или не. Те също по този начин отхвърлиха опцията за присъединяване на необучени членове на общността, настоявайки, че единствено „ добре обучени/правилно оборудвани екипи подхващат надзор, а не общности или фермери “.

През март 2023 година DLCC беше хазаин на среща в Найроби, с цел да популяризира своя триумф в спасяването на продоволствената сигурност на Северна Кения. Срещата, съгласно Кристиан Пантениус, някогашен член на личния състав на ФАО, който участва, не съумя да адресира голям брой неточности, вътрешно позволени от ФАО като част от тяхната акция за напръскване през 2020 година в Кения и Етиопия.

„ Бях толкоз, толкоз отчаян “, сподели Пантений, който работеше като самостоятелен съветник, координиращ акцията, пред Ал Джазира. „ Това беше голяма пропусната опция. “

От 193 600 литра (51 000 галона) пестициди, предоставени от FAO за държавното управление на Кения, 155 600 литра бяха органофосфати като фенитротион и хлорпирифос. Тези химикали са неразрешени за приложимост върху хранителни или фуражни култури в множеството западни страни заради тяхната потвърдена неврологична токсичност за хората и екологично опустошаване.

Все отново FAO ги набави и раздаде на необучени членове на общността против съвета на личния си самостоятелен съвещателен орган, Locust Pesticide Referee Group (LPRG).

В отчет от 2021 година LPRG изрази безпокойствие по отношение на избора на FAO на остарели химикали: „ С оглед на възходящите опасения по отношение на потреблението на синтетични инсектициди и неналичието на нови артикули, оценени за надзор на скакалци, би трябвало да се акцентира на минимум токсичните съединения, които към този момент са оценени по отношение на човешкото здраве и въздействието върху околната среда. “

„ Ако страни решат да употребяват пестициди, които не се поддържат от FAO, като да вземем за пример карбофуран, те са в границите на своите права. ФАО просто няма да ги употребява в акции, които сама организира “, сподели Джеймс Евъртс, екотоксиколог от LPRG, в изявление по имейл за Al Jazeera. „ Съединение като фипронил – неразрешено в Обединеното кралство, утвърдено в Съединени американски щати, Австралия, Белгия и Холандия – е извънредно дейно против скакалци. Въпреки това, широкомащабни, дълготрайни наблюдения демонстрираха, че има дълготрайна опасност за екологичните основни организми. “

Офисът на ФАО за Източна Африка отхвърли тези опасения от личния си съвещателен орган и настоя, че всички пестициди са били доставяни по публични канали и са механически законни, съгласно листата на Съвета за надзор на пестицидите в Кения.

Вътрешен отчет от септември 2020 година, получен от Al Jazeera от източници в Министерството на земеделието, сподели, че FAO не е направила нужните оценки на екологичното и общественото влияние според законите за околната среда на Кения. Докладът осъжда неналичието на връзка с общностите на място по отношение на това по кое време са били пръскани пестицидите.

В окръг Самбуру в Северна Кения беше открито, че фенитротионът – неразрешен в Нова Зеландия през 2016 година – се употребява от „ необразован личен състав “, употребяващ моторизирани и гръбни пръскачки. Разходното количество също беше рисково високо: 34 литра на хектар, доста повече от целесъобразното количество от 1 литър на хектар. Пръскането също беше осъществено в дъждовен ден, което усили рисковете от приключване на химикали. Малко по-късно се следи висока смъртност на медоносните пчели.

Глава на раздел

Всичко това се е случило, споделят специалисти, макар съществуването на по-щадяща околната среда опция, Metarhizium acridum, прочут също като Novacrid.

Изпитанията с Novacrid бяха извършени в окръзите Туркана и Марсабит в Северна Кения през 2020 година с огромен триумф: почти 90 % от скакалците бяха отстранени от тестовите тествания. LPRG разказа този биопестицид като „ най-подходящата алтернатива за надзор … макар по-високата му цена “.

И въпреки всичко е малко евентуално Novacrid в миналото да бъде признат и употребен в огромен мащаб. „ Биопестицидите в битката със скакалците не обслужват стопански ползи “, изяснява Пантений. „ Ето за какво няма интерес от сериозното потребление на биопестициди за надзор на вредителите. Това е въпрос на политическа воля. “

Тъй като биопестициди като Novacrid – предопределени за битка с пустинните скакалци – не могат да се употребяват за различен надзор на вредителите, за разлика от техните по-вредни органофосфатни аналози, пестицидната промишленост не може да разчита на тях, изяснява той. „ Скакалците идват и си отиват. Това е най-голямата спънка при въвеждането на тази тактика. “

Местните управляващи се усещат по сходен метод, продължава Пантений, само че институции като FAO би трябвало да се застъпват за по-строга отчетност, сподели той.

„ Ние [ФАО] би трябвало да оповестяваме на държавните управления, че желаеме да им помогнем, само че че не можем да им доставяме токсични химикали “, споделя той. „ Също по този начин е значимо страните донори, Европейски Съюз, Световната банка, USAID да окажат по-голям напън върху [правителствата] идващия път. “

Пол Гачеру, програмен управител в Nature Kenya – най-старото природонаучно общество в Източна Африка – е съпричастен към комплицираните взаимни отстъпки, пред които са изправени държавните управления и институциите, изключително по време на изключителни обстановки. Все отново той има вяра, че би трябвало да има по-силно възприятие за екологична честност – изключително от световни институции като ФАО.

„ Има малка врата в закона “, изяснява Гачеру. „ Глобалните или интернационалните институции могат да се възползват от по-слабо развитите страни с по-малко строги процеси и политики. Това е, което можете да наречете изхвърляне на химикали. Една европейска страна може да има инсектицид, който е произвела, само че в този момент е неразрешен и стар в личната си страна, продължава той, само че би трябвало да го продаде.

Но Адан просто желае да се върне към някакво сходство на естествен живот. Той даже не е наложително да търси обезщетение от държавното управление за пострадванията си. „ Би било хубаво да се покрият разноските по сметката “, прибавя той като забавяне.