Китай търси дипломатическото „сладко място“ между панда и вълк
С коментари като „Възможно е армията на САЩ да е донесла вируса [COVID-19] в Ухан“ и „Расизъм срещу етническите малцинства в САЩ са хронична болест на американското общество”, бившият говорител на външното министерство Джао Лиджиан беше един от най-пламенните дипломати на така наречения воин вълк в Китай.
Въпреки че беше критикувана от западни дипломати, войнствената реторика на Джао привлече огромна аудитория в социалната медийна платформа X, където той натрупа последователи от над 1,9 милиона, а други китайски дипломати побързаха да възприемат откровения му подход.
Но след това в началото на януари Джао беше внезапно преназначен на много по-малко публична роля в китайското външно министерство, което управлява сухопътните и морските граници.
Оттогава малко се е чувало за него и оттогава той не е публикувал в X.
Преди трансфера на Джао, китайското правителство направи малко опити да овладее своите дипломати воини вълци. Но когато посланикът на Пекин във Франция, Лу Шайе, постави под въпрос суверенитета на постсъветските държави във френско интервю през април, което предизвика възмущение сред няколко европейски страни, Пекин бързо се дистанцира от Лу и неговите забележки.
Воините-вълци са били изтласкани настрана, според доцент Чонг Джа Ян, който преподава външна политика на Китай в Националния университет на Сингапур.
Има и друго животно, което отдавна символизира по-меката страна на китайската дипломация.
Китайските панди в зоологическите градини на Запад се върнаха в Китай тази година, без незабавни планове животните да бъдат заменени.
Според Шаою Юан от университета Рутгерс, който е учен по китайска дипломация, напускането на вълци воини и панди предполага промяна в дипломатическия подход на Пекин.
„В момента се опитват да намерят сладкото място между твърдата и меката дипломация“, каза той.
„По-ярко чувство за национализъм“
Wolf warrior diplomacy черпи името си от китайския филм Wolf Warrior 2 от 2017 г. – за бивш китайски войник, който доброволно отива в неназована разкъсвана от война африканска държава, за да спаси китайски граждани, хванати в капан от боевете между бунтовници и правителствени сили.
Според Чонг от NUS, дипломацията на воините-вълци има своите корени в нарастващото напрежение в Южнокитайско море на фона на решение от 2016 г. на Постоянния арбитражен съд в Хага, че обширните морски претенции на Китай в спорните води са без правно основание.
В този контекст дипломацията на воина-вълк беше начин да се демонстрира решителност както пред външната, така и пред местната публика и да се предаде, че Китайската народна република (КНР) е сериозна в защитата на интересите си, каза Чонг пред Ал Джазира.
„Това също се съчетаваше с нарастващото насърчаване на Китайската комунистическа партия (ККП) на по-ярко чувство за китайски национализъм, което включва силни етнически и културни елементи“, добави той.
Докато китайските дипломати от предишните десетилетия бяха известни с по-предпазлив и бюрократичен дипломатически тон, като рядко се ангажираха с чуждестранни медии или публикуваха в социалните медии, дипломатите вълци воини нагло защитаваха Пекин от чуждестранна критика и проактивно стартираха собствени риторични атаки навсякъде медийни пейзажи срещу възприемани враждебни сили.
Въпреки че дипломацията на вълците воини е сравнително скорошен феномен, дипломацията на панди е много по-утвърдена.
В съвременния си формат той се връща към 50-те години на миналия век, но е възобновен през 70-те години на миналия век с забележителното посещение на президента на Съединените щати Ричард Никсън в Китай и края на международната изолация на Пекин. След посещението тогавашният китайски лидер Мао Цзедун подари две панди на САЩ като подарък. Две години по-късно Обединеното кралство също получи две от животните.
„Пандите предоставиха приятелска и гальовна гледна точка за КНР във време, когато отрицателните впечатления за КНР, произтичащи от Корейската война и Културната революция, бяха все още относително свежи“, обясни Чонг.
От 80-те години на миналия век Пекин адаптира програмата, за да предоставя вместо това панди на заем – срещу заплащане и за ограничен период – в знак на приятелство на страни по света.
Към 2023 г. Пекин е наел панди на около 26 зоопарка в 20 различни страни.
„Дипломатически термометър“
Но според Чонг дипломацията за животните в Пекин е надживяла по няколко начина.
По отношение на пандите, сладкият и дружелюбен образ на Китай, който те трябваше да предадат, беше заменен от по-нюансиран възглед след десетилетия, през които страната беше отворена към външния свят, каза доцентът.
Юан от университета Рутгерс вижда как пандите напускат западните зоологически градини без нови да ги заменят като знак за настоящите мразовити връзки между Китай и страните в Европа и Северна Америка.
„Пандите са в известен смисъл дипломатически термометър“, каза Юан.
„Това може да е начин за Пекин да даде фина нотка, че не е доволен от начина, по който се развиват двустранните отношения.“
Междувременно западните институции не са непременно нетърпеливи да придобият символи на китайско приятелство в момент, когато настроенията на Запада към Пекин далеч не са положителни.
Юан смята, че дипломацията на воина вълк е отчасти виновна.
„Подходът определено е една от причините зад по-негативните настроения“, каза той.
„Дипломацията на воина-вълк може да се разглежда като предизвикателство към ценностите и принципите, които мнозина на Запад поддържат, като открит диалог, взаимно уважение в международните отношения и придържане към международното право и норми.“
Но според Чонг, това не е непременно проблем за Пекин, стига войнствената реторика да може да помогне за уплашването на други страни да се приспособят към ККП.
Подобни опити не бяха ограничени до преките съседи на САЩ или Китай.
Остра реторика заедно с икономическа принуда беше насочена към Австралия, след като нейното правителство се присъедини към призивите за разследване на произхода на COVID-19, след като Пекин беше обвинен, че не е бил прозрачен относно първоначалното огнище.
Подобен китайски бараж удари Литва през 2021 г., когато балтийската страна позволи на Тайван да създаде представителство във Вилнюс под името на самоуправляващия се остров. Пекин смята Тайван за неделима част от Китай и е чувствителен към всяко развитие, което предполага обратното.
Но тактиката за натиск не успя да наложи промяна.
Австралия успя да намери нови пазари за много от стоките, които вече не отиват в Китай, докато Европейският съюз, който включва Литва, се обедини зад Вилнюс и започна дело срещу Китай в Световната търговска организация (СТО), обвинявайки го на дискриминационни търговски практики.
„Оттогава Пекин осъзна, че по-агресивната му дипломация не работи“, каза Чонг.
„Прекомерната абразивност създаде повече опасения към КНР.“
Икономически реалности
Китайското правителство нормализира отношенията както с Австралия, така и с Литва.
Пекин също постигна по-примирителен тон със САЩ, откакто китайският президент Си Дзинпин се срещна с президента на САЩ Джо Байдън в Сан Франциско през ноември – рязък контраст с началото на годината, когато свалянето на заподозрян китайски шпионски балон, който беше открит да лети през САЩ, което доведе до ново дъно на двустранните отношения.
Експертите казват, че дипломатическата промяна на Пекин е свързана и с икономическите затруднения, пред които е изправен в момента.
Растежът се бореше да постигне целта на правителството, младежката безработица достигна 21,3 процента през юни, преди властите да спрат да публикуват числата, а Китай регистрира първия си дефицит на преки чуждестранни инвестиции в периода юли-септември на 2023 г.
„В момента достъпът до чуждестранни инвестиции и технологии е особено важен за икономическия растеж на Китай“, каза Чонг.
„Китай не може да оцелее икономически сам“, отбеляза Юан.
„Глобалният му икономически план изисква по-малко агресивен дипломатически стил, който намалява конфронтацията.“
Това обаче не означава, че е изчезнало завинаги.
„Дипломацията на воина на вълка е средство за постигане на целта и ако Пекин очаква, че ще бъде полезна един ден, може да се върне отново“, каза Чонг.
