Китайските комици, живеещи в чужбина, печелят фенове. Но някои теми са забранени
ВАШИНГТОН (АП) — Комедиантът Си Диао казва, че знае, че трябва да избягва да говори за политика на сцената, но споделянето на фамилно име с китайския президент Си Дзинпин го прави трудно да се устои.
Дори името му е политически чувствително, казва на публиката базираният в Мелбърн аматьорски комик, подготвяйки шега за групов чат в китайската услуга за съобщения WeChat, който е затворен веднага щом той се е присъединил към нея.
33-годишният строителен инженер се смее нервно всеки път, когато наруши де факто правилото на китайската комедия: Не казвайте нищо, което кара Китай да изглежда зле. За повечето комедианти това означава без шеги за цензурата, без споменаване на името на президента и без обсъждане на извънредно строгите мерки за блокиране на COVID в Китай или социални теми като домашното насилие.
„Жалко е, че ако средата беше отворена, щеше да се появи някой от световна класа“, каза Си.
Стандап комедията на мандарин се разраства и не само в Китай. Медиумът придоби популярност през последното десетилетие и емигрантското население на Китай създаде клубове в градове като Ню Йорк, Токио и Мадрид.
Комедиантите са известни с това, че са настръхнали до предела на възможностите си, но повечето комедианти, говорещи мандарин, и много фенове казват, че някои теми нямат място в комедийния клуб.
В Китай има цензори, които преглеждат вицовете предварително и наказват изпълнителите, които прекрачват политическите червени линии. По-рано тази година развлекателна компания беше глобена с около 2 милиона долара, когато звездният комик Ли Хаоши направи шега, която споменава китайски военен лозунг.
Отвъд океана комедиантите казват, че не се страхуват от наказание, но повечето казват, че политическите шеги не са забавни или карат хората да се чувстват неудобно. Мнозина не са много запознати с политическия хумор, след като са израснали в страна, която до голяма степен го цензурира.
„Ние правим това, което харесва публиката“, каза Гуо Джиа, бизнесмен, който управлява комедиен клуб в Токио. Той каза, че дискомфортът от политиката е част от китайската култура, сравнявайки го с чувствителността към расата в Съединените щати.
„Има някои райони, където хората няма да отидат, но това обикновено не се дължи на правителствени политики, а на по-голям социален натиск, култура или религия“, каза Мишел Хокс, професор по китайска литература и директор на Институтът Лиу за Азия и азиатски изследвания в Университета на Нотр Дам.
Комедиантите наистина натискат социалните граници.
За Лин Донгсяо, 28-годишен комик, който започна да играе, докато живееше в Торонто, това беше шанс да говори публично за вродено заболяване, което го кара да накуцва, и да накара тълпите да се смеят с за това как китайското общество се отнася към хората с увреждания.
Лин, който се изявява под сценичното име „Guazi“, каза на публика, че жените, които е срещнал онлайн, се оплакали, че не ги е предупредил, че има увреждане, така че той го е добавил към своя профил за запознанства.
“Ти превърташ … о треньор във фитнеса, хубаво тяло; бизнес ръководител, милионна заплата; и след това… свидетелство за инвалидност трета класа без никакви надбавки.“ Хората избухнаха в смях.
Стандап фен Уенлай Цай, базиран в Лос Анджелис софтуерен инженер в началото на 30-те си години, каза, че обича да слуша вицове за живота на LGBTQ и расовите отношения, теми, които са строго забранени в континент.
Но „трябва да има ограничения върху (шегите за) политиката на високо ниво“, каза Цай. „Тоест политически лидери, партизанство... Не мисля, че има смисъл да се говори за това.“
Има и няколко места, които противоречат на чувствителността на Пекин. Женската идея, феминистка група в Ню Йорк, е домакин на нецензурирани комедийни предавания, които често засягат политиката, насърчавайки жените да изразяват себе си по социални и политически въпроси.
Но дори заобиколните препратки към политика карат повечето китайскоезични аудитории да се чувстват неудобно, каза Си. След като изнесе концерт в китайски ресторант в Австралия, собственикът го помоли да внимава; на стендъп състезание той получи нула зрителски гласове. Той завърши почти изключително в англоезични зали.
Zhu Jiesheng, който управлява стендъп комедиен клуб в Мадрид, преглежда шегите на други изпълнители, преди да излязат на сцената, като ги моли да измислят шеги, които биха могли да се разсеят политически линии.
Но когато един комик настоя да разказва вицове за блокирането в Шанхай, Джу не го спря. Публиката не разбра шегите, каза Джу, и това започна спорове зад кулисите, оставяйки го още по-убеден, че политиката и комедията не се смесват.
Комедиантите са много наясно, че хората могат да си изпаднат в беда за това, което те казват. Попитани за Ли Хаоши, комедиантите казаха, че е трябвало да знае по-добре.
„Дори да не правите грешки, а някой друг да прави грешки, това се отразява на цялата индустрия“, каза Zhong Di, 30-годишен студент в Милано, който също изпълнява стендъп.
Лин, който наскоро се върна в Китай, за да преследва кариера в стендъп, каза, че индустрията все още се възстановява от репресиите, предизвикани от неговата шега.
Асошиейтед прес не можа да се свърже с Ли за коментар , а компанията, която го управлява, не отговори на искане за интервю.
Китай има досие за тормоз на свои граждани в чужбина за активизъм. Той също така заплаши международни звезди от чужбина с бойкот или забрана за концерти в Китай. Найджъл Нг, малайзийски комик, базиран в Обединеното кралство, който създаде популярния герой „Чичо Роджър“, загуби акаунтите си в китайските социални медии, след като клип от шоу на живо стана вирусен, в който той се шегува, че Китай слуша през мобилни телефони.
Вики Сю, роден в Китай журналист в Австралия, който също изпълнява стендъп на английски, каза, че китайците имат дълга история на пускане на шеги по чувствителни теми.
„Ако погледнете назад към много от филмите или телевизионните предавания, направени в Китай преди 20, 30 години, има повече политически вицове, отколкото днес. И така, как си обяснявате това?" каза тя.
Су, чиято работа е критична към китайското правителство и който получи бурен удар от официалните китайски медии и националистическите тролове, каза, че политиката засяга живота на хората в Китай толкова много, че да не се говори за това е „игнориране на слона в стаята.“
Когато комиците се върнат в Китай, те се сблъскват с ограничения, надхвърлящи тези, които си налагат в чужбина.
Лин каза, че цензурата е важна за предотвратяване на „хаоса“ ”, но предаването на неговия материал на цензурата седмици преди представленията все още е предизвикателство.
„Никой не ми каза какво мога да кажа или не,” каза Лин, „което е доста трудно. Просто предавам всичко, което имам, и го променям, ако не бъде одобрено.“
В Австралия Си не планира да спре да се шегува с известния си съименник.
„Аз съм никой“, каза Си, „и в крайна сметка имам австралийски паспорт… Ще продължа да разказвам тези вицове.“
