„La Gabarra“: Единственото по рода си празнуване на трофея на Атлетик Билбао подхожда на един от най-уникалните футболни клубове в света

Испанският футболен клуб Атлетик Билбао най-накрая сложи край на десетилетия разбито сърце през уикенда и сега отборът и неговите фенове са на път да се насладят на уникален празник на вода.

Измина толкова много време, откакто Lehoiak („Лъвовете“ на баски) за последен път спечели голям трофей – 40 години, за да бъдем точни – че прочутият речен шлеп, използван за парадиране на последната титла на клуба, оттогава беше пенсиониран в морския музей на града.

Въпреки това „La Gabarra“ – както се нарича шлепът на баски – отново докосва водата, след като Билбао спечели Купата на Краля в събота след напрегната победа с дузпи над Майорка, първият голям трофей на клуба, откакто спечели лигата и двойна купа през сезон 1983-84.

Въпреки че вече е дългогодишна традиция, това се е случвало само два пъти в историята на клуба.

Баржата направи своя дебют през 1983 г., след като Атлетик спечели титлата в Ла Лига за първи път от 27 години, като около един милион души се наредиха по бреговете на река Нервион, за да празнуват.

Един от директорите на клуба, Cecilio Gerrikabeitia, реши, че празнуването на триумфа на балкона на кметството – както беше традицията до този момент – няма да е достатъчно, тъй като той търси начин да повдигне духа на града след икономическите сътресения, които беше преживяване.

През 80-те години на миналия век градът започва да се отдалечава от тежката промишлена дейност – по-специално стоманодобивните фабрики и корабостроителниците – които са в основата на неговата икономика.

Това беше ускорено през 1991 г., когато баското правителство се съгласи на сделка за изграждането на нов музей Гугенхайм в Билбао, който ще приюти някои от известните произведения на изкуството на добре известния музей в Ню Йорк.

Според уебсайта на Athletic, Gerrikabeitia слушаше традиционна баска песен с текст: „Надолу по река Nervión, плаваше шлеп, rumba la rum…“

Някога баржите са били съществена част от индустрията на Билбао и са превозвали желязна руда през града.

Впоследствие, след светлинния момент на Gerrikabeitia, един от шлеповете беше прекръстен на „Атлетик“ и превози играчите и трофея през града – със сигурност уникален поглед върху парадите с открити автобуси, които повечето клубове по света използват, за да отпразнуват своите титли .

Но Атлетик несъмнено е един от най-уникалните футболни клубове в света.

Атлетик Клуб, официалното му име, е известен с прилагането на политиката на „кантера“ за използване само на футболисти, които са родени или израснали в страната на баските, регион от около 21 000 квадратни километра (приблизително 8 100 квадратни мили, или малко по-малък от Новата Джърси), който пресича границата на Испания и Франция.

Това е един от най-автономните региони в Испания и има собствена полиция, образователна система и език, според уебсайта на регионалното правителство.

Според Euskobarometer от 2019 г., проучване, проведено от Университета на Страната на баските, което измерва различните нива на общественото мнение, 25% от анкетираните баски се чувстват повече баски, отколкото испанци, докато 26% се чувстват изцяло баски.

Забележително е, че клубът не само продължава с политиката в тази ера на впечатляващи трансферни такси и суперзвездни футболисти, но също така остава конкурентен.

Осемте титли на Билбао в Ла Лига са четвъртите най-много в историята на испанския футбол и само Барселона е спечелила повече купи на Испания от 24-те триумфа на Zuri-gorriak (червено-белите), докато баският клуб също никога не е изпадал от висшата дивизия на испанския футбол.

Политиката, макар и несъмнено рестриктивна предвид настоящия финансов климат на футбола, поражда уникална връзка на единство и единство между играчи и фенове, за разлика от никъде другаде.

Тази връзка беше отразена в емоционалните празненства на братята Уилямс, Иняки и Нико, които са родени в Страната на баските на родители от Гана и са преживели върховете и паденията – но най-вече ниските – да играят заедно за Атлетик Клуб.< /силен>