„La Gabarra“: Единственото по рода си празнуване на трофея на Атлетик Билбао подхожда на един от най-уникалните футболни клубове в света

Испанският футболен клуб Атлетик Билбао най-сетне постави завършек на десетилетия разрушено сърце през уикенда и в този момент тимът и неговите почитатели са на път да се насладят на неповторим празник на вода.

Измина толкоз доста време, откогато Lehoiak („ Лъвовете “ на баски) за финален път завоюва огромен трофей – 40 години, с цел да бъдем точни – че фамозният речен шлеп, употребен за фукане на последната купа на клуба, от този момент беше пенсиониран в морския музей на града.

Въпреки това „ La Gabarra “ – както се назовава шлепът на баски – още веднъж допира водата, откакто Билбао завоюва Купата на Краля в събота след напрегната победа с дузпи над Майорка, първият огромен трофей на клуба, откогато завоюва лигата и двойна купа през сезон 1983-84.

Въпреки че към този момент е дългогодишна традиция, това се е случвало единствено два пъти в историята на клуба.

Баржата направи своя дебют през 1983 година, откакто Атлетик завоюва купата в Ла Лига за първи път от 27 години, като към един милион души се подредиха по крайбрежията на река Нервион, с цел да честват.

Един от шефовете на клуба, Cecilio Gerrikabeitia, реши, че празнуването на триумфа на балкона на кметството – както беше традицията до този миг – няма да е задоволително, защото той търси метод да повдигне духа на града след икономическите разтърсвания, които беше прекарване.

През 80-те години на предишния век градът стартира да се отдалечава от тежката промишлена активност – по-специално стоманодобивните заводи и корабостроителниците – които са в основата на неговата стопанска система.

Това беше ускорено през 1991 година, когато баското държавно управление се съгласи на договорка за построяването на нов музей Гугенхайм в Билбао, който ще приюти някои от известните творби на изкуството на добре известния музей в Ню Йорк.

Според уеб страницата на Athletic, Gerrikabeitia слушаше обичайната баска ария с текст: „ Надолу по река Nervión, плаваше шлеп, rumba la rum… “

Някога баржите са били основна част от промишлеността на Билбао и са превозвали желязна руда през града.

Впоследствие, след светлинния миг на Gerrikabeitia, един от шлеповете беше прекръстен на „ Атлетик “ и транспорти играчите и трофея през града – сигурно неповторим взор върху парадите с открити рейсове, които множеството клубове по света употребяват, с цел да отпразнуват своите трофеи.

Но Атлетик безспорно е един от най-уникалните футболни клубове в света.

Атлетик Клуб, формалното му име, е прочут с използването на политиката на „ кантера “ за потребление единствено на футболисти, които са родени или израснали в страната на баските, район от към 21 000 квадратни километра (приблизително 8 100 квадратни благи, или малко по-малък от Новата Джърси), който пресича границата на Испания и Франция.

Това е един от най-автономните райони в Испания и има лична полиция, просветителна система и език, съгласно уеб страницата на районното държавно управление.

Според Euskobarometer от 2019 година, изследване, извършено от Университета на Страната на баските, което мери другите равнища на публичното мнение, 25% от интервюираните баски се усещат повече баски, в сравнение с испанци, до момента в който 26% се усещат напълно баски.

Забележително е, че клубът освен продължава с политиката в тази епоха на впечатляващи трансферни такси и суперзвездни футболисти, само че също по този начин остава конкурентен.

Осемте трофеи на Билбао в Ла Лига са четвъртите най-вече в историята на испанския футбол и единствено Барселона е спечелила повече купи на Испания от 24-те триумфа на Zuri-gorriak (червено-белите), до момента в който баският клуб също в никакъв случай не е изпадал от висшата дивизия на испанския футбол.

Политиката, въпреки и безспорно рестриктивна поради сегашния финансов климат на футбола, поражда неповторима връзка на единение и единение сред играчи и почитатели, за разлика от на никое място другаде.

Тази връзка беше отразена в прочувствените празненства на братята Уилямс, Иняки и Нико, които са родени в Страната на баските на родители от Гана и са претърпели върховете и паденията – само че най-много ниските – да играят дружно за Атлетик Клуб . < /силен>