Липсата на оборудване и обучение не е спряла софтуерния инженер Катлийн Ноубъл да направи история с Уганда без излаз на море
От това как да се научи да гребе в лодки, залепени с тиксо, до състезание на световно първенство в съвсем различен спорт, издигането на Катлийн Ноубъл до върха на гребането определено е нетрадиционно.
Нейният път сега предвижда 29-годишната да стане двукратна олимпийка – Ноубъл представляваше Уганда на Игрите в Токио – когато се състезава в Париж 2024 г. Тя е първият олимпийски участник в гребането на Уганда, както и първият и на африканската нация единственият бял олимпиец във всяка спортна дисциплина.
Удивителна плувкиня в младостта си, Ноубъл представляваше Уганда на Световното първенство по плуване през 2012 г. само на 17-годишна възраст. След това, по прищявка по време на времето си като студентка в Принстънския университет, Ноубъл беше убедена да опита ръката си в гребането.
„Когато направих първите си стъпки в спорта, нямах никакви мисли или намерения да се състезавам на високо ниво и със сигурност не можех да си представя, че това ще бъде посоката, в която ще тръгнат нещата“, казва Ноубъл пред CNN Sport.
„Честно казано, все още е малко сюрреалистично да се състезаваш на сцена като тази. Не мисля, че когато наистина ми казаха, че Уганда иска да ме изпрати на олимпийските квалификации, наистина си помислих: „О, добре, може би има нещо тук.“
Проблеми с оборудването
Спортът гребане все още е в начален етап в много части на Африка, включително Уганда.
Той беше въведен правилно в страната през 2009 г., когато Световната федерация по гребане изпрати пратка от дарени лодки, за да помогне за развитието на спорт, който носи със себе си значителни финансови бариери за навлизане.
Именно на тези лодки Ноубъл се научи да гребе череп (индивидуално), за разлика от времето, което гребеше в екипаж (като отбор в една лодка) в университета.
Въпреки че мисълта за тренировка на езерото Виктория, едно от Големите африкански езера и най-голямото тропическо езеро в света, може да донесе със себе си усещане за чар и спокойствие, опитът да се подготвите за състезание на олимпийско ниво просто не е осъществим предвид липсата на възможности и инвестиции, предоставени за гребане в Уганда, реалност, която кара Ноубъл да тренира извън Тенеси под ръководството на бившия американски гребец Джеймс Мартинез.
„Няма история на гребането в Уганда. Искам да кажа, аз съм буквално първият човек, мъж или жена, който дори се е класирал за Олимпиадата“, казва Нобъл. „Все още е изключително ниша и общността е много малка. Сигурно познавам лично всеки един гребец в страната.
„Още през 2016 г. си взех осем месеца отпуск от университета, за да гребя в Уганда и съм толкова благодарен, че го направих, защото трябваше да изпитам от първа ръка всички борби, през които гребците у дома преминават ежедневно.
„Не само липсва конкуренция и подходящ треньор, но липсват и най-основните неща, като например наличието на правилно работещо оборудване.
„Когато гребах на езерото Виктория, все още използвахме лодките, дарени през 2009 г. Ще ги залепим с тиксо и ще се опитаме да накараме хората да ги закърпят с фибростъкло вместо нас.“
Не само липсата на оборудване възпрепятства растежа на гребането в източноафриканската страна.
Управлението също е основен проблем и липсата на подходящ надзор е причината много спортисти да напуснат спорта напоследък, според Ноубъл, поради „давани обещания, но не винаги спазвани“.
Единственият начин спортът да има шанс да се развива е чрез помощта и финансирането от външни донори като Световната федерация по гребане.
Мухумуза Родрик Чанди, техническият директор на Федерацията по гребане на Уганда, казва пред CNN Sport, че цената на оборудването и липсата на треньори са проблем в страната.
„Вярно е, че има липса на треньори, тъй като повечето квалифицирани са напуснали Уганда в търсене на по-зелени пасища“, казва той. „Гребането, както повечето спортове в Уганда, е доброволно, така че след като тези треньори получат по-добри възможности, те мигрират или напускат спорта напълно.
„Угандийската федерация по гребане страда от липса на финансиране, главно защото не получава много бюджетна подкрепа от Националния съвет по спорт, тъй като се смята за малък спорт.“
„Чест“, представляваща Уганда
Родена в Накасеке, централна Уганда, през 1994 г., Ноубъл е дъщеря на ирландски мисионери.
„Уганда беше фантастично място за израстване по много начини, независимо дали става дума за страхотното време през цялата година или за приятелския и весел характер на хората“, спомня си тя. „Но като бяло, русо дете, може би щях да изпитвам отвращение към публичното излизане поради количеството внимание, което щях да получа.“
Въпреки различията й, за които Ноубъл е наясно, спортът й е позволил да създаде по-дълбока връзка с родното си място.
„Въпреки че имам гражданство на Уганда, има идентичност да съм угандиец, което означава, че идвам от едно от местните племена и имам земя, история и предци, датиращи далеч назад“, казва тя.
„Уважавам това, но в същото време израснах в Уганда. Това е място, което е важно за мен и наистина означава много за мен хората да ме приемат като угандиец.
„Огромна чест е да представлявам страната си. Това беше начинът, по който чувствах най-голяма връзка с моята идентичност на угандиец. Израствайки там, когато хората те питат откъде си, бих казал Ирландия, въпреки че съм роден и израснал там.
