На 40-ата годишнина от стачката на миньорите в Обединеното кралство, могат ли лейбъристите да си върнат севера?
Той раздели общностите, раздели семействата и промени лицето на една нация.
Стачката на миньорите в Обединеното кралство от 1984-85 г., която започна тази седмица преди 40 години, беше събитие от епоха в социалната история на Великобритания, тъй като хиляди въглищни миньори напуснаха своите шахти в знак на протест срещу инициативата на консервативния премиер Маргарет Тачър да затвори въглищни шахти в Северна Англия.
Една година продължила борба ще доведе до ареста на повече от 11 000 миньори и ще затвърди статута на Тачър като омраза сред синдикалистите и поддръжниците на левицата.
Преди пет години обаче много от тези бивши миньорски центрове, някога солидно от лейбъристката левица, гласуваха масово за дясната Консервативна партия, тласкайки тогавашния премиер на Обединеното кралство Борис Джонсън до пълна победа в британския генерал през 2019 г. избори.
Така наречената „Червена стена“ – 45 избирателни района в Северна Англия и английския Мидландс, които са били държани от лейбъристите от поколения – превърна Консервативната синя, което доведе до най-лошия изборен резултат на лейбъристите от 1935 г. насам.
Но докато Великобритания се подготвя за вероятността от нови общи избори по-късно тази година, опозиционната Лейбъристка партия гледа да се върне на власт. И от решаващо значение за неговия успех ще бъде връщането на онези бивши миньорски градове, които преди 40 години бяха в основата на един от най-острите индустриални спорове в британската история.
Как се разви стачката на миньорите?
На 6 март 1984 г. Националният съвет за въглища (NCB) обяви намерението си да затвори 20 рудника, които счете за нерентабилни, което означава загуба на около 20 000 работни места. Решението беше подкрепено от Тачър, която искаше да сломи властта на синдикатите и да приватизира индустрия, която беше силно субсидирана от правителството.
Около три четвърти от 187 000 британски миньори протестираха, след като Националният съюз на миньорите (NUM), воден от социалиста Артър Скаргил, обяви обща стачка на 12 март.
Но решението на Скаргил да не гласува членовете си по въпроса за стачните действия – от притеснение, че може да загуби – означава, че на позицията на NUM липсва политическа легитимност, казват експерти.
Пикетиращите миньори в Англия – както и в Шотландия и Уелс – влязоха в сблъсъци с полицията, на моменти жестоко, и враждуваха с нестачкуващи колеги, много от които бяха обозначени като „струпеи“ (предатели) и остракизирани от своите общности в резултат на това .
В крайна сметка стачкуващите миньори, изправени пред финансови затруднения поради загуба на печалби, бяха принудени да отстъпят и да се върнат в шахтите.
Как затварянето на мините повлия на северните общности?
Побитите британски миньори се върнаха на работа през март 1985 г., но опитът на Тачър да затвори мините, които нейното правителство смяташе за нерентабилни, продължи и по време на нейния премиерски мандат. (Последната дълбока въглищна мина в Обединеното кралство, в Северен Йоркшир, затворена през декември 2015 г.)
Но общностите в Северна Англия и на други места бяха „унищожени“ от затварянето на шахти от Тачър, казват леви политици и жители.
Депутатът от Лейбъристката партия Иън Левъри беше 21-годишен миньор в северния английски регион Нортъмбърланд през 1984 г. Тази седмица той каза пред местния вестник Northumberland Gazette, че районите, засегнати от затварянето на мини, все още носят белезите на „бедността“ поради към действията на консервативното правителство на Тачър.
Днес се смята, че много бивши миньори са умрели в мизерия в резултат на споразумението за пенсионна схема на миньорите от 1994 г., според което, твърдят активисти, правителствата на Обединеното кралство са взели 50 процента от излишъка от пенсионните фондове на бившите миньори през връщане срещу залог, че стойността на фонда няма да падне.
Защо бивши английски миньорски градове гласуваха за консерваторите през 2019 г.?
Районите на Северен Мидландс и Северна Англия някога са били наричани „Червената стена“, защото винаги са гласували за лейбъристите. Това обаче се промени през 2019 г., когато много от тях „посиняха“ и гласуваха за консерватори – често за първи път.
Излизането на Великобритания от Европейския съюз през 2020 г. след гласуването на мнозинството за напускане на референдума за Брекзит четири години по-рано се посочва като една от причините тези бивши бастиони на лейбъристите да обърнат гръб на опозицията.
Много бивши миньорски градове в Червената стена подкрепяха Brexit. Професор Хю Бейнън, съавтор на The Shadow of the Mine: Coal and the End of Industrial Britain, каза пред Al Jazeera, че тези райони са върнали мнозинството за Брекзит на референдума през 2016 г., защото „веднъж са се виждали в центъра на една икономика базирани на въгледобива и стоманата [и] реагираха на това, че бяха изтласкани встрани и игнорирани”.
Той добави: „Имаше гняв, свързан със загубата на надежда, която беше използвана в кампанията за Брекзит, идентифицирайки ЕС като причина за всички промени.“
Например, Бишъп Оукланд, бивш миньорски град в североизточна Англия, гласува за депутат от Консервативната партия за първи път.
Според докладите от онова време, мантрата на лидера на консерваторите Борис Джонсън „Да свършим Brexit“ в навечерието на изборите е резонирала с много от тези дългогодишни напускащи лейбъристите. Както пише коментаторът Хедър Пари в списание Big Issue от декември 2019 г., работниците там се чувстват „покровителствани и игнорирани, сякаш гласът им през 2016 г. е бил пренебрегнат“ от ръководството на лейбъристите, което, напротив, обеща да проведе второ гласуване за Брекзит, ако избран в правителството.
Това настроение продължи и след 2019 г. На междинни избори през 2021 г. крепостта на лейбъристите Хартълпул, крайбрежен град близо до бившата минодобивна фабрика Блекхол в Северна Англия, посиня, когато титулярът, който заемаше мястото на лейбъристите от 1974 г., беше отстранен през междинни избори в полза на консерватора Джил Мортимър.
Могат ли лейбъристите да си върнат старите миньорски центрове на следващите избори?
Обединеното кралство трябва да проведе нови общи избори до януари 2025 г. и се очаква това да стане по-късно тази година.
Неотдавнашен анализ от глобалната социологическа фирма Redfield & Wilton Strategies предполага, че Лейбъристката партия има убедителна преднина пред консерваторите в местата на Червената стена, които включват мразещите Тачър миньорски градове, и се радва на преднина от около 20 пункта пред Консервативна партия в цялата страна.
Джеймс Мичъл, професор в Училището по социални и политически науки към Университета в Единбург, каза пред Al Jazeera, че „докато много от тези места [на Червената стена] все още не са превърнати в Останали или Отвърнали се, мнозина са наясно, че Brexit е не е постигнато“ повишаването на жизнения стандарт, което, каза той, „беше обещано“ от про-Брекзит политическите лидери.
Той добави: „Гласоподавателите на тези места ще бъдат добре запознати с болката от кризата с разходите за живот. Можем да погледнем назад и да видим този [2019] период, когато Червената стена се срути като отклонение.“
Но Бейнън добави: „Политическото мислене на тези места сега се характеризира със скептицизъм и недоверие. Те вероятно ще обърнат гръб на консерваторите следващия път, но това няма да е връщане към лейбъристите, както преди. Доверието е загубено и няма да бъде лесно възвърнато.”
