На 40-ата годишнина от стачката на миньорите в Обединеното кралство, могат ли лейбъристите да си върнат севера?

Той раздели общностите, раздели фамилиите и промени лицето на една нация.

Стачката на миньорите в Обединеното кралство от 1984-85 година, която стартира тази седмица преди 40 години, беше събитие от ера в обществената история на Англия, защото хиляди въглищни миньори напуснаха своите шахти в символ на митинг против самодейността на консервативния министър председател Маргарет Тачър да затвори въглищни шахти в Северна Англия.

Една година траяла битка ще докара до ареста на повече от 11 000 миньори и ще затвърди статута на Тачър като ненавист измежду синдикалистите и поддръжниците на левицата.

Преди пет години обаче доста от тези някогашни миньорски центрове, в миналото солидно от лейбъристката левица, гласоподаваха всеобщо за дясната Консервативна партия, тласкайки тогавашния министър председател на Обединеното кралство Борис Джонсън до цялостна победа в английския военачалник през 2019 година избори.

Така наречената „ Червена стена “ – 45 изборни региона в Северна Англия и британския Мидландс, които са били държани от лейбъристите от генерации – трансформира Консервативната синя, което докара до най-лошия избирателен резултат на лейбъристите от 1935 година насам.

Но до момента в който Англия се приготвя за вероятността от нови общи избори по-късно тази година, опозиционната Лейбъристка партия гледа да се върне на власт. И от решаващо значение за неговия триумф ще бъде връщането на тези някогашни миньорски градове, които преди 40 години бяха в основата на един от най-острите индустриални разногласия в английската история.

Как се разви стачката на миньорите?

На 6 март 1984 година Националният съвет за въглища (NCB) разгласи желанието си да затвори 20 рудника, които счете за нерентабилни, което значи загуба на към 20 000 работни места. Решението беше подкрепено от Тачър, която искаше да пречупи властта на синдикатите и да приватизира промишленост, която беше мощно субсидирана от държавното управление.

Около три четвърти от 187 000 английски миньори стачкуваха, откакто Националният съюз на миньорите (NUM), воден от социалиста Артър Скаргил, разгласи обща стачка на 12 март.

Но решението на Скаргил да не гласоподава членовете си по въпроса за стачните дейности – от терзание, че може да загуби – значи, че на позицията на NUM липсва политическа легитимност, споделят специалисти.

Пикетиращите миньори в Англия – както и в Шотландия и Уелс – влязоха в конфликти с полицията, на моменти грубо, и враждуваха с нестачкуващи сътрудници, доста от които бяха обозначени като „ струпеи “ (предатели) и остракизирани от своите общности вследствие на това.

В последна сметка стачкуващите миньори, изправени пред финансови усложнения заради загуба на облаги, бяха принудени да правят отстъпка и да се върнат в шахтите.

Как затварянето на мините повлия на северните общности?

Побитите английски миньори се върнаха на работа през март 1985 година, само че опитът на Тачър да затвори мините, които нейното държавно управление смяташе за нерентабилни, продължи и по време на нейния премиерски мандат. (Последната дълбока въглищна мина в Обединеното кралство, в Северен Йоркшир, затворена през декември 2015 г.)

Но общностите в Северна Англия и на други места бяха „ унищожени “ от затварянето на шахти от Тачър, споделят леви политици и поданици.

Депутатът от Лейбъристката партия Иън Левъри беше 21-годишен миньор в северния британски район Нортъмбърланд през 1984 година Тази седмица той сподели пред локалния вестник Northumberland Gazette, че регионите, наранени от затварянето на мини, към момента носят белезите на „ бедността “ заради към дейностите на консервативното държавно управление на Тачър.

Днес се счита, че доста някогашни миньори са умрели в бедност вследствие на съглашението за пенсионна скица на миньорите от 1994 година, съгласно което, настояват деятели, държавните управления на Обединеното кралство са взели 50 % от остатъка от пенсионните фондове на някогашните миньори през връщане против залог, че цената на фонда няма да падне.

Защо някогашни британски миньорски градове гласоподаваха за консерваторите през 2019 година?

Районите на Северен Мидландс и Северна Англия в миналото са били наричани „ Червената стена “, тъй като постоянно са дали своят вот за лейбъристите. Това обаче се промени през 2019 година, когато доста от тях „ посиняха “ и гласоподаваха за консерватори – постоянно за първи път.

Излизането на Англия от Европейския съюз през 2020 година след гласуването на болшинството за овакантяване на референдума за Брекзит четири години по-рано се показва като една от аргументите тези някогашни бастиони на лейбъристите да извърнат тил на опозицията.

Много някогашни миньорски градове в Червената стена подкрепяха Brexit. Професор Хю Бейнън, съавтор на The Shadow of the Mine: Coal and the End of Industrial Britain, сподели пред Al Jazeera, че тези региони са върнали болшинството за Брекзит на референдума през 2016 година, тъй като „ един път са се виждали в центъра на една стопанска система основани на въгледобива и стоманата [и] реагираха на това, че бяха изтласкани настрана и пренебрегнати ”.

Той добави: „ Имаше яд, обвързван със загубата на вяра, която беше употребена в акцията за Брекзит, идентифицирайки Европейски Съюз като причина за всички промени. “

Например, Бишъп Оукланд, някогашен миньорски град в североизточна Англия, гласоподава за народен представител от Консервативната партия за първи път.

Според отчетите от това време, мантрата на водача на консерваторите Борис Джонсън „ Да свършим Brexit “ в навечерието на изборите е резонирала с доста от тези дългогодишни напускащи лейбъристите. Както написа коментаторът Хедър Пари в списание Big Issue от декември 2019 година, служащите там се усещат „ покровителствани и пренебрегнати, като че ли гласът им през 2016 година е бил подценен “ от управлението на лейбъристите, което, в противен случай, даде обещание да организира второ гласоподаване за Брекзит, в случай че определен в държавното управление.

Това въодушевление продължи и след 2019 година На междинни избори през 2021 година крепостта на лейбъристите Хартълпул, крайбрежен град покрай някогашната минодобивна фабрика Блекхол в Северна Англия, посиня, когато титулярът, който заемаше мястото на лейбъристите от 1974 година, беше отхвърлен през междинни избори в интерес на консерватора Джил Мортимър.

Могат ли лейбъристите да си върнат старите миньорски центрове на идващите избори?

Обединеното кралство би трябвало да организира нови общи избори до януари 2025 година и се чака това да стане по-късно тази година.

Неотдавнашен разбор от световната социологическа компания Redfield & Wilton Strategies допуска, че Лейбъристката партия има безапелационна преднина пред консерваторите в местата на Червената стена, които включват мразещите Тачър миньорски градове, и се радва на преднина от към 20 пункта пред Консервативна партия в цялата страна.

Джеймс Мичъл, професор в Училището по обществени и политически науки към Университета в Единбург, сподели пред Al Jazeera, че „ до момента в който доста от тези места [на Червената стена] към момента не са превърнати в Останали или Отвърнали се, мнозина са наясно, че Brexit е не е реализирано “ повишението на виталния стандарт, което, сподели той, „ беше дадено “ от про-Брекзит политическите водачи.

Той добави: „ Гласоподавателите на тези места ще бъдат добре осведомени с болката от рецесията с разноските за живот. Можем да погледнем обратно и да забележим този [2019] интервал, когато Червената стена се срути като отклоняване. “

Но Бейнън добави: „ Политическото мислене на тези места в този момент се характеризира със песимизъм и съмнение. Те евентуално ще извърнат тил на консерваторите идващия път, само че това няма да е връщане към лейбъристите, както преди. Доверието е изгубено и няма да бъде елементарно възвърнато. ”