Наистина ли европейската левица е в криза? Нашето изследване показва, че е сложно – и има надежда
Макарена Арес и Силя Хаузерман
Мейнстрийм партиите на левицата са в упадък. Но прогресивната политика процъфтява далеч отвъд традиционната база на сините якички
Приемането на десни политики „не помага на лявоцентристите да печелят гласове“През последните две десетилетия резултатите от изборите в Западна Европа бяха оформени в рамките на разказа за криза на левицата. Мислете за почти разпадането на Френската социалистическа партия като пример. През 2022 г. кандидатът за президент на социалистите получи по-малко от 2% от гласовете на първия тур, най-лошият резултат от президентските избори в историята на партията.
Отвъд възходите и паденията на конкретни избори представянето на социалдемократическите партии като цяло е белязано от огромен спад в западноевропейските демокрации, от дял на гласовете от близо 40% до под 20%.
Но фиксирането само върху съдбата на социалдемократическите партии е подвеждащо: то пренебрегва по-широката съдба на прогресивната политика, която дава приоритет на основните принципи на егалитаризъм, приобщаване и устойчивост. Докато масовите партии вляво намаляват, прогресивната политика се трансформира, обновява и в някои случаи дори процъфтява.
Много от диагнозите на предизвикателствата на левицата разчитат на предположения, които са на шансове с последните изследвания (на които се основаваме в шест нови кратки доклада).
Едно от тези погрешни твърдения е предполагаемият спад на подкрепата на работническата класа за левицата, което прикрива огромни печалби от гласоподаватели, които прогресивните партии постигнаха извън традиционните си избирателни райони. Тази погрешна интерпретация се корени в остарели представи за социалния състав на прогресивните партийни електорати. Вярно е, че социално-икономическата структура в Западна Европа днес е много различна от тази, която е в основата на златния век на социалдемокрацията в следвоенните години на 20-ти век. Традиционният ляв електорат – индустриалните работници – се превърна в малцинство в повечето западноевропейски демокрации, представлявайки само 10-20% от работната сила. Упадъкът на промишлената работна сила обаче не е сигнал за смъртта на прогресивната политика по две причини.
Работническата класа се промени: работници в сектора на услугите, особено в грижите , лични и развлекателни услуги днес са в най-неравностойно положение. Те се различават от индустриалната работническа класа по това, че са по-млади, жени и често имат миграционен произход. Второ, избирателите от образованата средна класа, често заети в услугите или публичния сектор, се превърнаха в най-големия и най-лоялен електорат на прогресивните партии, независимо дали са социалдемократически, социалистически, зелени или ляво-либертариански. Прогресивните партии днес се ангажират с разнообразен кръг от избиратели, от хора с несигурна или несигурна работа, жени и мигранти, до разширяващата се средна класа. Всеки анализ, който продължава да настоява за намаляващата работническа класа като единствения жизнеспособен електорален кръг на левицата, подценява електоралната база на прогресивните партии като цяло.
За да упражнява политическо влияние, прогресивните политици и партии трябва да консолидират подкрепа отвъд индустриалната работническа класа. Разширяването на тяхната електорална база до гласоподаватели от средната класа не трябва да отслабва посланието за преразпределение. Напротив, изследванията показват, че дори по-новите сегменти на левия електорат силно подкрепят прогресивни, преразпределителни икономически и социални политики – отвъд подкрепата им за социално включване и устойчивост.
Друга невярна Предположението, което често изкривява анализа на кризата на левицата, е, че гласоподавателите от средната класа предизвикват изместване надясно по теми като преразпределението на доходите и егалитаризма. Такива предположения често се правят за професионалисти, подкрепящи зелени и леви либертариански партии в прогресивния блок. Тези леви гласоподаватели са склонни да имат по-високи нива на доходи и образование от средните и на пръв поглед изглежда дават приоритет на исканията за културен либерализъм, либералната миграционна политика или екологичните мерки пред въпросите на социалната справедливост. Привличането на подкрепата на тези гласоподаватели обаче няма да струва на прогресивните партии техния дневен ред за преразпределение, тъй като гласоподавателите от средната класа са привлечени от партии, които се застъпват както за икономическо преразпределение, така и за социално-културно включване.
Убеждението, че тези гласоподаватели дават предимство един пред друг, не се подкрепя от резултатите от нашето проучване. Що се отнася до намесата на социалната държава и преразпределението на доходите, зелените гласоподаватели изобщо не се различават от социалдемократите. И двете групи са последователно леви в своите икономически съображения. Ангажиментът на тези гласоподаватели към политиката на егалитарно преразпределение също се проявява в ясното им противопоставяне на социалния шовинизъм. Повече от две трети от гласоподавателите на социалдемократите, зелените или радикалните леви отхвърлят ограниченията върху достъпа на мигрантите до социално подпомагане. Освен това въпросите за преразпределението са на първо място в дневния ред на зелените партии. По-специално от 2010 г. насам те наблягат на тези теми в дори по-голяма степен от социалдемократическите партии.
Като цяло левицата се трансформира дълбоко след разцвета на социалдемокрацията: прогресивната политика отговаря и разчита на общество с нови социални групи, нови изисквания и разширени приоритети. Докато тези промени са неотменими и е малко вероятно една лява партия да обхване цялото прогресивно поле на политиката, ние не виждаме много причини да прогнозираме мрачно бъдеще за прогресивните политики. Упадъкът на индустриалната работническа класа не бележи края на левицата; вместо това изисква формирането на нови съюзи между различни социални групи и политически движения, които подкрепят прогресивния дневен ред.
Макарена Арес е асистент професор по политически науки в университета в Барселона. Силя Хойзерман е професор по политически науки в Цюрихския университет. И двамата са съорганизатори на Progressive Politics Research Network, чиито констатации са публикувани тук
