Напрежение в Приднестровието: Може ли Русия да се опита да анексира отцепилата се държава на Молдова?
Букурещ, Румъния – Телефонът на Александър Фленчеа звъни без прекъсване от миналата седмица.
„Не мога да ви кажа колко телефонни обаждания получих през последните два дни както от пресата, така и просто от познати“, каза Фленчеа пред Ал Джазира по телефона.
Хората продължават да го питат дали е безопасно да остане в Молдова.
„Просто е лудост“, каза той.
Фленчеа оглавява Асоциацията за мир „Инициатива 4“ в Кишинев, столицата на Молдова, и отправя призиви, откакто Генадий Чорба – опозиционер в Приднестровието, сепаратистки проруски регион в източна Молдова – наскоро каза, че бунтовниците може да призовават референдум за присъединяването на региона към Русия.
В сряда този призив не дойде съвсем на рядък специален конгрес в тясната ивица земя, която е международно призната като молдовска територия, но подкрепена от Русия. Но „конгресът на депутатите от всички нива“ прие резолюция, търсеща подкрепата на Москва за предотвратяване на очевидна икономическа криза, за която те обвиниха Молдова.
„Има социален и икономически натиск върху Приднестровието, което противоречи на европейските принципи и подходи към защитата на правата на човека и свободната търговия“, се казва в резолюцията.
Приднестровието е под контрола на сепаратистките власти от 1992 г. и е дом на около 470 000 души.
Молдовските власти отхвърлиха искането му като пропаганден ход и омаловажаха последните събития, заявявайки, че няма риск от ескалация.
Срещата в сряда се състоя само ден преди годишното обръщение на руския президент Владимир Путин към Руското федерално събрание.
Вклинено между Молдова и Украйна, Приднестровието не е признато от нито един член на ООН като независима държава.
Около 1500 руски войници са разположени в ивицата, която е дом на етнически руснаци, украинци и молдовци.
„Хората от Приднестровието имат свой собствен паспорт, който не е валиден никъде“, каза 36-годишната Кристина Афиногенова, която е родом от Приднестровието и в момента живее в Кишинев.
В резултат на това „мнозина получават вторични документи“, добави тя.
Повечето жители на Приднестровието имат молдовски паспорти, докато някои имат руски и украински документи.
Афиногхенова, която беше на шест години, когато регионът обяви независимост, припомни дискусиите „особено за езика“, аргументирайки се „дали на молдовския език му липсваше престиж“ или „ако руският се смяташе за готин“.
Конфликтът около Приднестровието през 1989 г. беше заради „езиковия въпрос“, според Анатоли Дирун, ръководител на Tiraspol School of Public Studies; Тираспол е столицата на региона.
Приднестровието беше част от това, което беше известно като Молдовската република в рамките на Съветския съюз.
Въпреки това, с провъзгласяването на перестройката, движението за политически и финансови реформи, стартирано от руския лидер Михаил Горбачов, в много съветски републики започна разрастването на националните движения.
„Молдова не беше изключение“, каза Дирун.
След това парламентът на Молдова през 1990 г. реши, че единственият държавен език в републиката ще бъде молдовският на латиница.
Приднестровието, исторически под суверенитета на Руската империя, която току-що се е присъединила към Бесарабия (Молдова) през 1940 г., „не беше съгласна с това решение“, добави Дирун.
„След като исканията им бяха игнорирани, населението на Приднестровието организира широкомащабна стачка“, обясни той.
„Притиснат между Кишинев и Киев
Войната в Украйна поляризира мненията от двете страни на река Днестър.
Дирун смята, че от 2014 г. насам, на фона на конфликта в Донбас и руската анексия на Крим, „Украйна е променила сериозно отношението си към Приднестровието, считайки руските войски, разположени там, като заплаха за националната си сигурност.
След февруари 2022 г., след нахлуването на Русия в нейния съсед, Украйна затвори границата си с Приднестровието.
„Тираспол се оказа притиснат между Кишинев и Киев“, каза Дирун.
Руската агресия в Украйна също повлия на преговорите, каза молдовски правителствен говорител на отдел, фокусиран върху политиките за реинтеграция.
„[В момента] е [невъзможно] да се провеждат срещи, тъй като двама от неговите много важни участници, Украйна и Русия, не могат да седнат на една маса, за да преговарят“, каза говорителят.
Според Афиногенова в Приднестровието има деца и родители, „които имат различни възгледи [по отношение на войната в Украйна] и спряха да се срещат и да говорят помежду си“.
Икономически проблеми
Затварянето на границата с Украйна, съчетано с решението на Молдова да облага стоките, внасяни в сепаратисткия регион, скочи до небесата цените на основните продукти, каза Афиногенова, чиито родители и роднини живеят в Приднестровието.
Според Дирун войната е разтърсила икономиката на Приднестровието, „но също така е принудила ръководството на Приднестровието да заеме по-сдържана позиция“ и „да не демонстрира проруските си възгледи“.
Войната в съседна Украйна също превърна Приднестровието в „още по-голяма почва за кампании за дезинформация“, каза Анастасия Поциумбан, ръководител на проекти в мрежата на мозъчните тръстове за Източното партньорство (DGAP).
Друго предизвикателство „е свързано с доставката на електроенергия“, добави Поциумбан.
Молдова някога беше една от европейските нации, най-зависими от руската енергия.
До 2023 г. тя стана независима от руския газ, но продължава да разчита на електроенергия, доставяна от отцепилия се регион Приднестровието.
Поциумбан твърди, че „предишната пълна зависимост на Молдова от Русия и газ и електричество от Приднестровието е била използвана като уязвимост за изнудването на Русия“.
На другия бряг на река Днестър, в Молдова, „тази война [също] поляризира населението още повече“, каза Александру Фленчеа.
Въпреки това, „ако има нещо общо за всички молдовци, то е, че почти всички ние не искаме война“, добави той.
Молдова получи официално статут на кандидат за членство в Европейския съюз през юни 2022 г., процес, в който блокът все още вярва.
„Европейското бъдеще на Молдова не може да бъде заложник на конфликта“, каза Петер Стано, говорител на ЕС, пред Ал Джазира.
