Напрежение в Приднестровието: Може ли Русия да се опита да анексира отцепилата се държава на Молдова?

Букурещ, Румъния – Телефонът на Александър Фленчеа звъни без спиране от предходната седмица.

„ Не мога да ви кажа какъв брой телефонни позвънявания получих през последните два дни както от пресата, по този начин и просто от познати “, сподели Фленчеа пред Ал Джазира по телефона.

Хората не престават да го питат дали е безвредно да остане в Молдова.

„ Просто е полуда “, сподели той.

Фленчеа оглавява Асоциацията за мир „ Инициатива 4 “ в Кишинев, столицата на Молдова, и насочва апели, откогато Генадий Чорба – опозиционер в Приднестровието, сепаратистки проруски район в източна Молдова – неотдавна сподели, че бунтовниците може да приканват референдум за присъединението на района към Русия.

В сряда този апел не пристигна напълно на необичаен специфичен конгрес в тясната линия земя, която е интернационално приета като молдовска територия, само че подкрепена от Русия. Но „ конгресът на депутатите от всички равнища “ одобри резолюция, търсеща поддръжката на Москва за попречване на явна икономическа рецесия, за която те упрекнаха Молдова.

„ Има обществен и стопански напън върху Приднестровието, което опонира на европейските правила и подходи към отбраната на правата на индивида и свободната търговия “, се споделя в резолюцията.

Приднестровието е под контрола на сепаратистките управляващи от 1992 година и е дом на към 470 000 души.

Молдовските управляващи отхвърлиха настояването му като агитационен ход и омаловажаха последните събития, заявявайки, че няма риск от ескалация.

Срещата в сряда се състоя единствено ден преди годишното послание на съветския президент Владимир Путин към Руското федерално заседание.

Вклинено сред Молдова и Украйна, Приднестровието не е прието от нито един член на Организация на обединените нации като самостоятелна страна.

Около 1500 съветски бойци са ситуирани в линията, която е дом на етнически руснаци, украинци и молдовци.

„ Хората от Приднестровието имат собствен личен паспорт, който не е годен на никое място “, сподели 36-годишната Кристина Афиногенова, която е родом от Приднестровието и сега живее в Кишинев.

В резултат на това „ мнозина получават вторични документи “, добави тя.

Повечето поданици на Приднестровието имат молдовски паспорти, до момента в който някои имат съветски и украински документи.

Афиногхенова, която беше на шест години, когато районът разгласи самостоятелност, напомни полемиките „ изключително за езика “, аргументирайки се „ дали на молдовския език му липсваше авторитет “ или „ в случай че съветският се смяташе за готин “.

Конфликтът към Приднестровието през 1989 година беше поради „ езиковия въпрос “, съгласно Анатоли Дирун, началник на Tiraspol School of Public Studies; Тираспол е столицата на района.

Приднестровието беше част от това, което беше известно като Молдовската република в границите на Съветския съюз.

Въпреки това, с провъзгласяването на перестройката, придвижването за политически и финансови промени, стартирано от съветския водач Михаил Горбачов, в доста руски републики стартира разрастването на националните придвижвания.

„ Молдова не беше изключение “, сподели Дирун.

След това Народното събрание на Молдова през 1990 година реши, че единственият държавен език в републиката ще бъде молдовският на латиница.

Приднестровието, исторически под суверенитета на Руската империя, която преди малко се е включила към Бесарабия (Молдова) през 1940 година, „ не беше съгласна с това решение “, добави Дирун.

„ След като настояванията им бяха пренебрегнати, популацията на Приднестровието провежда широкомащабна стачка “, изясни той.

„ Притиснат сред Кишинев и Киев

Войната в Украйна поляризира мненията от двете страни на река Днестър.

Дирун счита, че от 2014 година насам, на фона на спора в Донбас и съветската анексия на Крим, „ Украйна е трансформирала съществено отношението си към Приднестровието, считайки съветските войски, ситуирани там, като опасност за националната си сигурност.

След февруари 2022 година, след нахлуването на Русия в нейния комшия, Украйна затвори границата си с Приднестровието.

„ Тираспол се оказа притиснат сред Кишинев и Киев “, сподели Дирун.

Руската експанзия в Украйна също повлия на договарянията, сподели молдовски държавен представител на отдел, фокусиран върху политиките за реинтеграция.

„ [В момента] е [невъзможно] да се организират срещи, защото двама от неговите доста значими участници, Украйна и Русия, не могат да седнат на една маса, с цел да договарят “, сподели представителят.

Според Афиногенова в Приднестровието има деца и родители, „ които имат разнообразни възгледи [по отношение на войната в Украйна] и стопираха да се срещат и да приказват между тях “.

Икономически проблеми

Затварянето на границата с Украйна, съчетано с решението на Молдова да полза стоките, внасяни в сепаратисткия район, скочи до небесата цените на главните артикули, сподели Афиногенова, чиито родители и родственици живеят в Приднестровието.

Според Дирун войната е раздрусала стопанската система на Приднестровието, „ само че също по този начин е принудила управлението на Приднестровието да заеме по-сдържана позиция “ и „ да не показва проруските си възгледи “.

Войната в прилежаща Украйна също трансформира Приднестровието в „ още по-голяма почва за акции за дезинформация “, сподели Анастасия Поциумбан, началник на планове в мрежата на мозъчните тръстове за Източното партньорство (DGAP).

Друго предизвикателство „ е обвързвано с доставката на електрическа енергия “, добави Поциумбан.

Молдова в миналото беше една от европейските народи, най-зависими от съветската сила.

До 2023 година тя стана самостоятелна от съветския газ, само че продължава да разчита на електрическа енергия, доставяна от отделилия се район Приднестровието.

Поциумбан твърди, че „ предходната цялостна взаимозависимост на Молдова от Русия и газ и електричество от Приднестровието е била употребена като накърнимост за изнудването на Русия “.

На другия бряг на река Днестър, в Молдова, „ тази война [също] поляризира популацията още повече “, сподели Александру Фленчеа.

Въпреки това, „ в случай че има нещо общо за всички молдовци, то е, че съвсем всички ние не желаеме война “, добави той.

Молдова получи публично статут на претендент за участие в Европейския съюз през юни 2022 година, развой, в който блокът към момента има вяра.

„ Европейското бъдеще на Молдова не може да бъде пленник на спора “, сподели Петер Стано, представител на Европейски Съюз, пред Ал Джазира.