Наранен, уплашен, но вече свободен. Палестинско момче си спомня малтретиране в израелски затвор

Хеброн, окупиран Западен бряг –  След осем месеца в израелски затвори, без да бъде упрекнат или упрекнат, 18-годишният Мохамад Салхаб Тамими най-сетне съумя да се върне при фамилията си като част от настояща договорка за замяна на пандизчии.

Момчешкото му лице беше съществено, до момента в който прегръщаше родителите си и стоеше, леко комплициран, като че ли не беше сигурен дали да приказва с пресата или не.

Той беше претърпял доста през последните осем месеца на неустановеност, мъчения, които единствено се усилиха от началото на интервенцията по наводнението в Ал-Акса на 7 октомври.

Последното нещо, което му споделиха жестоките израелски затворнически надзиратели, беше, че ще бъде задържан още веднъж и още веднъж подложен в невъзможност на административно задържане, в случай че фамилията и приятелите му покажат признаци, че честват завръщането му.

„ Кажете на приятелите си [те казаха] “… Ако имаме огромен празник, ще се върна в пандиза “, спомня си той.

Без нерешителност от израелския боен контролно-пропускателен пункт и противозаконното заселване до дома им, фамилията му мълчеше за щастието си, като участваха единствено най-близките членове на фамилията и някои чичовци.

Оковаван, ритан, унижаван

За благополучие на фамилията, усмивките не вършат никакъв звук и никой не можеше да спре усмивките по лицата на майка му Фатима и татко Муршид, до момента в който те се държаха крепко за своето „ малко момче “.

Тяхното момче беше измежду четвъртата група палестински пандизчии, които бяха освободени от пандиза Офер покрай Рамала в дребните часове на вторник през нощта. До последната минута той не беше сигурен какво се случва с него.

В 7 часа сутринта (05:00 GMT) в понеделник, 27 ноември, надзорник в пандиза Римон упорства Мохамед да се приготви за пренасяне в пандиза Офер. Това беше всичко; нищо за повода, заради която е изместен. Просто му споделиха да се съблече изцяло, да облече единствено сив затворнически спортен екип и да събере всичките си движимости.

„ Пъхнах облеклата си в един от тези пластмасови пликове и отидох до вратата на килията, където ми сложиха белезници на ръцете и принудително наведоха главата ми, тъй че да виждам в земята.

„ След това служителят на реда ме ритна мощно. В ботушите му има стомана, тъй че имах възприятието, че е смачкал краката ми, в действителност ме болеше.

„ Той ме завлече до двора на пандиза, само че до момента в който ме измъкваше от пандиза, спря да ми вземе облеклата и ги хвърли в кофа за отпадък. След това, ругаейки ме с нецензурни думи, той ме измъкна на открито ”, спомня си нерешително Мохамад.

Мохамед беше претрупан в транспортно средство за прекачване на пандизчии, известно като „ боста “ – микробус със затъмнени прозорци и тесни килии с железни седалки, към които пандизчиите са приковани с вериги.

Пътуванията с Bosta могат да лишават 12 часа или повече. Няма спирки за отмора, храна или тоалетна. „ Държаха ме в килията на транспортното средство без нищо за ястие или пиянство до след среднощ “, сподели Мохамад.

Баща му и чичо му стояха там пред Офер и го чакаха, когато той най-сетне беше освободен в дребните часове във вторник, с цел да могат да го закарат вкъщи в Хеброн в южната част на окупирания Западен бряг.

Решение за оскърбление

Нещата бяха по-неприятни от нормално в пандиза след 7 октомври, когато Хамас предприе изненадваща офанзива от Газа против Южен Израел, убивайки към 1200 души.

Хората, държани в няколко институции, оповестяват за тежки побои, отвод от здравна помощ, визити на юрист и фамилията, време на двора, електричество, вода и съществени хигиенични артикули от затворническия магазин.

Поне шестима палестински пандизчии починаха или бяха убити в израелски арест от 7 октомври, в това число някои малко след ареста им.

Непрестанните бомбардировки на Израел над линията Газа след офанзивата на Хамас продължиха 48 дни и убиха повече от 15 000 палестинци, в това число повече от 6 000 деца.

На 49-ия ден, петък, стартира четиридневна „ филантропична пауза “, контрактувана от Египет и Катар. И двете страни споделиха, че ще освободят пленници – Хамас ще освободи партиди от хора, които взе в плен на 7 октомври, в подмяна на три пъти повече палестинци, държани – с и без причина – в израелските центрове за задържане.

Тъй като обменът продължи и оптимизмът се увеличи, примирието беше удължено с два дни, с цел да продължи обменът.

В същите дни, когато освободи към 150 палестински арестувани, Израел арестува 133 души, съвсем толкоз, от окупирания Западен бряг и Източен Йерусалим, съгласно палестинските асоциации на пандизчиите. От 7 октомври Израел е направил 3290 ареста в същите региони, които е окупирал от 1967 година

Мохамед не е първият освободен човек, който споделя, че има извънредно претъпканост в израелските затвори.

„ Имаше 10 пандизчии, натикани в килии, които имаха единствено шест кревати. Преди трябваше да постиламе одеяла или нещо сходно на пода, с цел да спим “, сподели той.

Количеството храна, която им беше дадена, беше незадоволително, защото също беше за шестима пандизчии, а не за 10. Съкилийниците трябваше деликатно да разпределят храната, която получават.

Няколко пандизчии също бяха ранени един ден, сподели Мохамад, когато пазачите нападнаха две секции на пандиза Римон

Освен пострадванията и докладваните смъртни случаи, Мохамад сподели: „ [Израелската] окупация съвсем беше решила, че ще унижи пандизчиите, още от експлоадирането на бурята Ал-Акса. “

Откъснати от всевъзможни вести от външния свят, арестуваните се оказаха лишени от съвсем всичко, в това число всички движимости, които бяха в килиите им като принадлежности и уреди, които те използваха, с цел да създадат нещата малко по-приятни. Те бяха лишени от закупуването на хигиенични консумативи, в това число перилни препарати, и им беше неразрешено да употребяват пералните машини за пране на облеклата си.

Затворническите управляващи също държаха пандизчиите надалеч от единствения им излаз, с цел да изтърван малко пара – „ фората “ или двора на пандиза, и им попречиха да подвигат звук.

„ Обичах да насочвам апела за молитва от килията си, тъй че цялата секция да може да чуе, само че това също беше неразрешено.

„ Имаше възприятието, че не желаеха даже да дишаме. “