Нарастващият брой ранени във войната в Газа е изправен пред мрачен избор: Да загубя крайник или да рискувам да умра?

Световната здравна организация (СЗО) споделя, че ампутациите са станали нещо всекидневно по време на войната сред Израел и Хамас. Повече от 54 500 ранени във войната в Газа би трябвало да се изправят пред сърцераздирателни избори.

Лекарите сложиха Шаймаа Набахин пред неосъществим избор: да загуби левия си крайник или да се изправи пред гибелта.

22-годишната е била в болница в Газа към седмица, откакто глезена й беше травмиран отчасти прекратена, когато лекарите й споделиха, че страда от отравяне на кръвта. Набахин реши да усили оптимално възможностите си за оцеляване и се съгласи кракът й да бъде ампутиран на 15 сантиметра под коляното.

Решението обърна живота на амбициозната студентка с главата надолу, както се случи с безчет други измежду над 54 500 ранени от войната, които са били изправени пред сходни сърцераздирателни избори.

„ Целият ми живот се промени “, сподели Набахин, говорейки от леглото си в болничното заведение на мъчениците в Ал-Акса. „ Ако желая да направя крачка или да отида някъде, нуждая се от помощ. “

Световната здравна организация (СЗО) и министерството на опазването на здравето в ръководената от Хамас Газа споделят, че ампутациите са станали нещо всекидневно по време на спора сред Израел и Хамас война, в този момент в своята 12-та седмица, само че не можа да даде точни числа. В болница Deir al-Balah десетки скорошно ампутирани са в разнообразни стадии на лекуване и възобновяване.

Експертите считат, че в някои случаи крайниците биха могли да бъдат избавени с уместно лекуване.

Болниците са мощно пренаселени, оферират лимитирано лекуване и им липсва главно съоръжение за осъществяване на интервенции. Много от ранените не могат да стигнат до останалите лечебни заведения, които са блокирани от израелски бомбардировки и наземни боеве.

Лекарите са изправени пред изменящи живота си решения

На 13 ноември, когато Израелският въздушен удар удари дома на съседката на Набахин в Газа, нейният гален и артериите на крайници й бяха отчасти прекратени от парче цимент, импортирано в къщата й от прилежащата детонация. Тя беше единственият член на фамилията й, който беше ранен, до момента в който редица нейни съседи бяха убити, сподели тя.

Тя бързо беше откарана в близката болница Al-Aqsa Martyrs, където лекарите съумяха да зашият крайници й и да спре кървенето.

Но по-късно Набахин сподели, че е получила минимално лекуване или внимание от лекари, които се занимават с възходящ брой сериозно ранени хора на фона на намаляващите медицински доставки. Дни по-късно кракът й потъмня, сподели тя.

„ Те откриха, че има шрапнел, който отравя кръвта ми “, сподели тя.

Ампутацията мина добре, само че Набахин споделя, че към момента изпитва остра болежка и не може да спи без успокоителни.

Журдел Франсоа, ортопедичен хирург от Лекари без граници ( MSF), споделя, че рискът от следоперативна зараза е висок в разкъсваната от война Газа.

Франсоа, който работеше в болница „ Насър “ в южния град Хан Юнис през ноември, сподели, че хигиената е неприятна, основно заради дефицита на вода и общия безпорядък в болница, която е претъпкана с пациенти, като в същото време приютява хиляди разселени цивилни.

Той си спомни младо момиче, чиито крайници бяха смачкани и което незабавно се нуждаеше от двойна ампутация, само че не можа да бъде планувана за интервенция този ден заради огромния брой други сериозни пострадвания. Тя умря по-късно тази нощ, сподели Франсоа, евентуално от сепсис или отравяне на кръвта, породено от бактерии.

„ Има 50 (ранени) души, които идват всеки ден, би трябвало да извършите избор “, сподели той AP по телефона след овакантяване на Газа.

Труден живот за оживелите

Преди войната здравната система на Газа беше претрупана от години на спор и гранична обсада, наложена от Израел и Египет в отговор до завладяването на територията от Хамас през 2007 г. 

През 2018 година и 2019 година хиляди бяха ранени от огъня на израелската войска по време на седмичните митинги против блокадата, ръководени от Хамас, а повече от 120 от ранените бяха с ампутирани крака.

Дори тогава ампутираните в Газа се бореха да получат протези, които да им оказват помощ да се върнат към деен живот.

Онези, които се причисляват към редиците на ампутираните, в този момент са изправени пред съвсем невъзможни условия. Около 85% от популацията от 2,3 милиона е разселено, натъпкано в палатки, учебни заведения, които са превърнати в приюти, или домове на родственици. Водата, храната и други съществени потребности са в дефицит.

В болничното заведение Al-Aqsa Martyrs доста от новите ампутирани се борят да се примирят с метода, по който загубата на крака е трансформирала живота им.

54-годишната Навал Джабер беше с ампутирани два крайници, откакто беше ранена на 22 ноември, когато израелска бомбардировка удари празната къща на нейния комшия и повреди дома й в Бурей. Внукът й беше погубен, а брачният партньор и синът й бяха ранени, сподели тя.

„ Иска ми се да мога да посрещна потребностите на децата си, (но) не мога “, сподели майката на осем деца, а по лицето й се стичаха сълзи.

Преди спора Набахин беше почнала да учи интернационалните връзки в Газа и планираше да пътува до Германия, с цел да продължи образованието си.

Тя сподели, че задачата й в този момент е да се измъкне от Газа, „ избави това, което е останало от мен и пребивавам живота си обикновено “.