Не задаваме най-важните въпроси за възрастта
След като президентът Байдън изнесе третата си реч за състоянието на Съюза в четвъртък, голяма част от анализа ще се съсредоточи върху очевидните признаци на възрастта на президента. Колко бдителен изглежда? Колко бърз? Дали отговаря на задачата да се кандидатира за длъжност или да управлява? Въпроси като тези със сигурност имат значение, но не са единствените, които трябва да задаваме относно възрастта и остарява в момента. Те дори не са най-важните.
Като историк, който изучава стареенето в Америка, виждам този президентски конкурс като възможност за нас да променим националния разговор за стареенето. Точно сега основната дискусия се фокусира върху способностите на двама индивида, като през цялото време се предполага, че старостта е проблем и че естествените признаци на стареене са плачевни слабости. Проблемът не е, че подобен разговор е възрастов – въпреки че често е такъв – а че заплашва отново да стане единственият, който имаме за стареенето в този изборен цикъл. Той пречи на разговора, който има по-голямо значение: Как можем да гарантираме, че възрастните американци, много от които са уязвими и несигурни, могат да живеят по-здравословен, по-щастлив и по-достоен живот?
В известен смисъл упоритият дебат за възрастта на г-н Байдън представлява масова заблуда, че все още сме нация на младите. Винаги сме обичали да мислим за себе си като за прототипа на страната на младостта: нация от смели стремежи, отличаващи се от старата страна с нашия неспокоен, творчески дух. Такава нация, може да си помислим, трябва да бъде ръководена от някой млад или поне млад по сърце. Може би това дори беше вярно някога. Но вече не е така.
Възрастта на американския президент се покачва и намалява с времето, но възрастта на американската общественост не: Ние остаряваме като нация всяка година. Преброяването от 2020 г. показа, че между 2010 г. и 2020 г. броят на хората над 65 години е скочил от 40 милиона на 56 милиона; това население е нараснало пет пъти по-бързо от общото население, за едно десетилетие, когато размерът на населението под 18 години всъщност се е свил. Струва си да се отбележи, че по-възрастното население също става все по-етнически разнообразно всяка година, тъй като онези, които са пристигнали като млади хора след имиграционната реформа от 1965 г., се насочват към златните си години.
Източник: nytimes.com
