Невидима пластмаса: Защо забраната на пластмасовите торбички никога няма да бъде достатъчна

Тази седмица в Отава, Канада, приключи четвъртият кръг от преговорите по договора на Междуправителствения комитет за преговори относно замърсяването с пластмаси. Основна ябълка на раздора между преговарящите от 175 държави е дали да се ограничи или не производството на пластмаса, повечето от която е направена от изкопаеми горива и химикали и която причинява замърсяване след употреба, тъй като не се разгражда напълно или лесно биоразгражда.

Въпреки няколко кръга на преговори, широко разпространеният проблем с пластмасата остава неразрешен. Последният кръг от преговори е планиран да се проведе в Южна Корея в края на тази година.

На фона на глобалните борби за ограничаване на замърсяването с пластмаса Обединеното кралство заяви миналия месец, че ще въведе законодателство за забрана на мокрите кърпички, които съдържат пластмаса. Доказано е, че мокрите кърпички, направени от пластмаса, отделят вредни микропластмаси в околната среда, след като бъдат изхвърлени.

Всички знаят, че найлоновите торбички са петна за околната среда, но кои други предмети от ежедневието – известни още като „невидима пластмаса“ – неочаквано съдържат пластмаса или вредна „микропластмаса“ и има ли решение?

Какво представляват невидимите пластмаси и „микропластмасите“?

Това са предмети, които изглежда не са изработени от пластмаса – като мокри кърпички – но които, след като бъдат изхвърлени, освобождават пластмаса в околната среда.

„Невидимите пластмаси са навсякъде“, каза Тони Уокър, професор в Училището за изследвания на ресурсите и околната среда към университета Далхаузи в Канада, който също принадлежи към Коалицията на учените за ефективен договор за пластмаси.

„По отношение на глобалното производство на пластмаса, което включва неща като масата, на която седя, столът, на който съм седнал, компютърът ми – каквото и да е, той вероятно съдържа някакъв вид пластмаса.“

Не всяка пластмаса трябва да бъде елиминирана, каза той, особено ако се използва за производство на мебели, които могат да издържат няколко десетилетия.

Предметите за еднократна употреба, съдържащи пластмаса, трябва да бъдат фокусът, добави той. Те добавят към „тонове пластмаса, които стоят в нашите сметища“, каза той, често извличайки вредни микропластмаси в околната среда.

Микропластмасите са малки частици пластмаса, които дори могат да проникнат в храната ни – например като първо бъдат разградени и погълнати от риба, когато попаднат в морето. Уокър добави, че дори така наречената „биоразградима пластмаса“, която се рекламира като способна да се разгради естествено, след като бъде изхвърлена, може да съдържа микропластмаса.

Кои неочаквани предмети може да съдържат пластмаса?

Някои други предмети от ежедневието, които изненадващо съдържат пластмаса, са:

Дъвка: Ключова съставка, използвана при направата на дъвка – „основа за дъвка“ – всъщност съдържа поливинил ацетат, пластмаса, която не се разгражда биоразгражда, след като дъвката бъде изхвърлена. Пакетчета чай: За да запазят формата си, докато са в гореща вода, повечето пакетчета чай са облицовани с пластмаса, наречена полипропилен. Същото важи и за много филтри за кафе. Слънцезащитни продукти: Няколко марки слънцезащитни продукти използват микропластмаса като съставка във формулата си. Алуминиеви кутии: Много алуминиеви кутии, които съдържат сода, имат пластмасова облицовка, за да се предотврати реакцията на киселината от содата с метала на кутията. Разписки: Много разписки се отпечатват върху термична хартия, която е покрита със слой пластмаса, за да й се придаде лъскаво покритие, което прави повечето хартиени разписки нерециклируеми. Тоалетни принадлежности и продукти за пране: Някои марки пасти за зъби съдържат малки перли или микро-перли от пластмаса, които действат като ексфолианти. Те не се разграждат и не се разтварят във вода. Микрозърната могат да бъдат намерени и в ексфолианти за лице, продукти за грим и прахове за пране.

Какво правят държавите по този проблем?

По време на сесията на Асамблеята на ООН по околната среда през март 2022 г. беше приета забележителна резолюция за изготвяне на международен правно обвързващ договор относно замърсяването с пластмаси.

Съгласно резолюцията, междуправителствен комитет за преговори (INC), включващ представители от 175 държави, провежда разговори с цел изготвяне на договор до края на тази година. Предишни сесии бяха свикани в Уругвай, Франция и Кения. Четвъртата сесия приключи тази седмица в Канада, а последната ще се проведе между ноември и декември в Южна Корея.

Този път възникнаха големи разногласия относно ограничаването на количеството произведена пластмаса в световен мащаб.

Екпертите по околна среда казват, че е изключително важно да постигнат споразумение по този въпрос. Производството на пластмаса продължава да нараства по света и годишното производство на пластмаса на базата на изкопаеми горива се предвижда от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) да се утрои до 2060 г., ако нищо не се промени.

Ръководителят на Грийнпийс в Отава, Греъм Форбс, каза, че ще бъде невъзможно да се сложи край на пластмасовото замърсяване без масово намаляване на производството на пластмаса.

„Текущото световно производство [на пластмаса] е над 400 милиона метрични тона [тона] годишно“, каза Уокър. „Ние обаче рециклираме средно като планета, само 9 процента. Това оставя 91 процента от 400 милиона метрични тона като отпадъци.”

Защо някои държави не искат да намалят производството на пластмаса?

Това се дължи главно на икономически фактори, казват експерти.

Някои „имат личен интерес в производството на пластмасови продукти или петролни продукти“, обясни Уокър. Тези страни смятат, че спирането на производството на пластмаса ще навреди на техните икономики, добави той.

Ще намерят ли правителствата решение?

Експертите призовават страните, представени в INC, да работят много по-усилено, за да постигнат консенсус относно производството на пластмаса преди края на тази година.

Уокър посочи, че пластмасата е трансграничен замърсител, пресичащ реки и граници, което означава, че държавите трябва да имат личен интерес да се справят с този проблем. „Пластмасите сега са в атмосферата, във въздуха, който дишаме, така че всъщност пътуват между континентите с въздушни течения“, каза Уокър.