Невидима пластмаса: Защо забраната на пластмасовите торбички никога няма да бъде достатъчна

Тази седмица в Отава, Канада, завърши четвъртият кръг от договарянията по контракта на Междуправителствения комитет за договаряния по отношение на замърсяването с пластмаси. Основна ябълка на раздора сред договарящите от 175 страни е дали да се ограничи или не производството на пластмаса, множеството от която е направена от изкопаеми горива и химикали и която предизвиква замърсяване след приложимост, защото не се разгражда изцяло или елементарно биоразгражда.

Въпреки няколко кръга на договаряния, необятно публикуваният проблем с пластмасата остава забранен. Последният кръг от договаряния е плануван да се организира в Южна Корея в края на тази година.

На фона на световните битки за ограничение на замърсяването с пластмаса Обединеното кралство съобщи предишния месец, че ще вкара законодателство за възбрана на мокрите кърпички, които съдържат пластмаса. Доказано е, че мокрите кърпички, направени от пластмаса, отделят нездравословни микропластмаси в околната среда, откакто бъдат изхвърлени.

Всички знаят, че найлоновите торбички са петна за околната среда, само че кои други предмети от всекидневието – известни още като „ невидима пластмаса “ – ненадейно съдържат пластмаса или нездравословна „ микропластмаса “ и има ли решение?

Какво съставляват невидимите пластмаси и „ микропластмасите “?

Това са предмети, които наподобява не са направени от пластмаса – като мокри кърпички – само че които, откакто бъдат изхвърлени, освобождават пластмаса в околната среда.

„ Невидимите пластмаси са на всички места “, сподели Тони Уокър, професор в Училището за проучвания на ресурсите и околната среда към университета Далхаузи в Канада, който също принадлежи към Коалицията на учените за ефикасен контракт за пластмаси.

„ По отношение на световното произвеждане на пластмаса, което включва неща като масата, на която седнал съм, столът, на който съм седнал, компютърът ми – каквото и да е, той евентуално съдържа някакъв тип пластмаса. “

Не всяка пластмаса би трябвало да бъде отстранена, сподели той, изключително в случай че се употребява за произвеждане на мебели, които могат да устоят няколко десетилетия.

Предметите за еднократна приложимост, съдържащи пластмаса, би трябвало да бъдат фокусът, добави той. Те прибавят към „ тонове пластмаса, които стоят в нашите сметища “, сподели той, постоянно извличайки нездравословни микропластмаси в околната среда.

Микропластмасите са дребни частици пластмаса, които даже могат да обхванат в храната ни – да вземем за пример като първо бъдат разградени и погълнати от риба, когато попаднат в морето. Уокър добави, че даже по този начин наречената „ биоразградима пластмаса “, която се популяризира като способна да се разгради естествено, откакто бъде изхвърлена, може да съдържа микропластмаса.

Кои непредвидени предмети може да съдържат пластмаса?

Някои други предмети от всекидневието, които изненадващо съдържат пластмаса, са:

Дъвка : Ключова съставна част, употребена при изработката на дъвка – „ основа за дъвка “ – в действителност съдържа поливинил ацетат, пластмаса, която не се разгражда биоразгражда, откакто дъвката бъде изхвърлена. Пакетчета чай: За да запазят формата си, до момента в който са в гореща вода, множеството пакетчета чай са облицовани с пластмаса, наречена полипропилен. Същото важи и за доста филтри за кафе. Слънцезащитни артикули:  Няколко марки слънцезащитни артикули употребяват микропластмаса като съставна част във формулата си. Алуминиеви кутии: Много алуминиеви кутии, които съдържат сода, имат пластмасова обшивка, с цел да се предотврати реакцията на киселината от содата с метала на кутията. Разписки:  Много разписки се отпечатват върху термична хартия, която е покрита със пласт пластмаса, с цел да й се придаде лъскаво покритие, което прави множеството хартиени разписки нерециклируеми. Тоалетни такъми и артикули за пране: Някои марки пасти за зъби съдържат дребни перли или микро-перли от пластмаса, които работят като ексфолианти. Те не се разграждат и не се разтварят във вода. Микрозърната могат да бъдат открити и в ексфолианти за лице, артикули за грим и прахове за пране.

Какво вършат страните по този проблем?

По време на сесията на Асамблеята на Организация на обединените нации по околната среда през март 2022 година беше призната забележителна резолюция за правене на интернационален правно обвързващ контракт по отношение на замърсяването с пластмаси.

Съгласно резолюцията, междуправителствен комитет за договаряния (INC), включващ представители от 175 страни, организира диалози за правене на контракт до края на тази година. Предишни сесии бяха свикани в Уругвай, Франция и Кения. Четвъртата сесия завърши тази седмица в Канада, а последната ще се организира сред ноември и декември в Южна Корея.

Този път породиха огромни различия по отношение на ограничението на количеството създадена пластмаса в международен мащаб.

Екпертите по околна среда споделят, че е извънредно значимо да реализират съглашение по този въпрос. Производството на пластмаса продължава да нараства по света и годишното произвеждане на пластмаса въз основата на изкопаеми горива се планува от Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР) да се утрои до 2060 година, в случай че нищо не се промени.

Ръководителят на Грийнпийс в Отава, Греъм Форбс, сподели, че ще бъде невероятно да се постави завършек на пластмасовото замърсяване без всеобщо понижаване на производството на пластмаса.

„ Текущото международно произвеждане [на пластмаса] е над 400 милиона метрични тона [тона] годишно “, сподели Уокър. „ Ние обаче рециклираме приблизително като планета, единствено 9 %. Това оставя 91 % от 400 милиона метрични тона като боклуци. ”

Защо някои страни не желаят да понижат производството на пластмаса?

Това се дължи основно на стопански фактори, споделят специалисти.

Някои „ имат персонален интерес в производството на пластмасови артикули или петролни артикули “, изясни Уокър. Тези страни считат, че прекъсването на производството на пластмаса ще навреди на техните стопански системи, добави той.

Ще намерят ли държавните управления решение?

Експертите приканват страните, показани в INC, да работят доста по-усилено, с цел да реализиран консенсус по отношение на производството на пластмаса преди края на тази година.

Уокър уточни, че пластмасата е трансграничен замърсител, пресичащ реки и граници, което значи, че страните би трябвало да имат персонален интерес да се оправят с този проблем. „ Пластмасите в този момент са в атмосферата, във въздуха, който дишаме, тъй че в действителност пътуват сред континентите с въздушни течения “, сподели Уокър.