Някои американци не вярват, че всички хора са създадени равни. Тяхното движение става мейнстрийм, казва този автор

Вижте всички тематики Връзката е копирана! Следвайте <стр class= " paragraph_drop-cap-elevate inline-placeholder vossi-paragraph_drop-cap-elevate " data-uri= " cms.cnn.com/_components/paragraph/instances/cmt1wevgi000x29m7ca5q1cy8@published " data-editable= " текст " data-component-name= " параграф " data-article-gutter= " true " > Те държат тази истина за явна: единствено простакът има вяра, че всички хора са основани равни.

<стр class= " paragraph-elevate inline-placeholder vossi-paragraph_elevate " data-uri= " cms.cnn.com/_components/paragraph/instances/cmt1wkhva000c3b6rprep4p0p@published " data-editable= " текст " data-component-name= " параграф " data-article-gutter= " true " > Огледайте се, споделят. Повечето американци взимат, а не вършат. Богатите хора работят повече. Бедните хора вършат неприятен избор. Някои расови групи се раждат с повече просветеност от други. Това може да звучи жестоко за някои, само че не забравяйте, че те споделят, че „ емпатията е уязвимост “.

<стр class= " paragraph-elevate inline-placeholder vossi-paragraph_elevate " data-uri= " cms.cnn.com/_components/paragraph/instances/cmt1wkhvb000d3b6rggxywtv6@published " data-editable= " текст " data-component-name= " параграф " data-article-gutter= " true " > Тези наблюдения идват от едни от най-видните хора в страната. Привидно те отхвърлят основополагащото американско разбиране – заложено в Декларацията за самостоятелност – че „ всички хора са основани равни “. Вместо това тези хора принадлежат към „ традиция в сянка “ на анти-егалитаристи, които са се борили против основополагащите хрумвания на Америка – и тяхното придвижване става мейнстрийм, споделя един историк в нова книга.

<стр class= " paragraph-elevate inline-placeholder vossi-paragraph_elevate " data-uri= " cms.cnn.com/_components/paragraph/instances/cmt1wkhvb000e3b6rbh9z2d6d@published " data-editable= " текст " data-component-name= " параграф " data-article-gutter= " true " > Тези анти-егалитаристи „ гневно, яростно и буйно “ проповядват вариации на един и същи мотив: че изключителното неравноправие е освен неизбежно в Америка, само че е и положително за страната, споделя Ким Филипс-Фейн. Нейната книга „ Страната на лордовете: неоаристократи, обществени дарвинисти, механически утописти и дългата битка против равенството в Америка “ наблюдава тази линия на мислене до някои от бащите-основатели на страната.

<стр class= " paragraph-elevate inline-placeholder vossi-paragraph_elevate " data-uri= " cms.cnn.com/_components/paragraph/instances/cmt1wkhvb000f3b6r14l0yys2@published " data-editable= " текст " data-component-name= " параграф " data-article-gutter= " true " > Филипс-Фейн цитира видни персони като Илон Мъск и рисковия капиталист Питър Тийл, както и идеологически прародители като Джон Адамс, стоманения магнат Андрю Карнеги и автомобилния производител Хенри Форд.

<стр class= " paragraph-elevate inline-placeholder vossi-paragraph_elevate " data-uri= " cms.cnn.com/_components/paragraph/instances/cmt1wkhvb000g3b6rn4kjxf4i@published " data-editable= " текст " data-component-name= " параграф " data-article-gutter= " true " > „ Открито антиегалитарните хрумвания процъфтяват – изказванието, че монархията може да е за предпочитане пред демокрацията; че автократичните общества, в които властта е строго следена от горната страна, са за предпочитане пред отворените; че богатите хора са по-умни, по-способни и по-талантливи от тези без пари; и че обществото би трябвало просто да одобри концентрацията на благосъстояние сред поколенията “, написа Филипс-Фейн в „ Страната на господарите “.

<стр class= " paragraph-elevate inline-placeholder vossi-paragraph_elevate " data-uri= " cms.cnn.com/_components/paragraph/instances/cmt1wkhvb000h3b6rj0jfelwu@published " data-editable= " текст " data-component-name= " параграф " data-article-gutter= " true " > Тези хрумвания процъфтяват и заради неотдавнашните стопански условия в Съединени американски щати, споделя Филипс-Фейн, финалистка на премията „ Пулицър “ за книга, която е написала за фискалната рецесия в Ню Йорк през 70-те години и възхода на политиката на строги икономии.

<стр class= " paragraph-elevate inline-placeholder vossi-paragraph_elevate " data-uri= " cms.cnn.com/_components/paragraph/instances/cmt1wkhvb000i3b6rb1w8anw5@published " data-editable= " текст " data-component-name= " параграф " data-article-gutter= " true " > Неравенството в приходите и благосъстоянието в Америка е доста по-високо, в сравнение с в съвсем всяка друга развита нация. Малка група богати хора има непропорционална власт над икономическия и политическия живот на страната.

<стр class= " paragraph-elevate inline-placeholder vossi-paragraph_elevate " data-uri= " cms.cnn.com/_components/paragraph/instances/cmt1wkhvb000j3b6r06i8mf58@published " data-editable= " текст " data-component-name= " параграф " data-article-gutter= " true " > Тъй като нацията чества своята 250-годишнина, е елементарно да се не помни какво е тласкало доста американци от революционната ера: ненавист към йерархията и неравенството. Те си представяха „ страна без лордове, крале или наследствена аристокрация “, написа Филипс-Фейн.

<стр class= " paragraph-elevate inline-placeholder vossi-paragraph_elevate " data-uri= " cms.cnn.com/_components/paragraph/instances/cmt1wkhvb000k3b6r9emhirza@published " data-editable= " текст " data-component-name= " параграф " data-article-gutter= " true " > Филипс-Фейн неотдавна приказва с CNN за това по какъв начин тези идеали са ерозирали през последните години и за какво някои работническа класа и небогати хора одобряват убеждението, че изключителното неравноправие е положително за Америка. Тя също по този начин разиска по какъв начин възходящата известност на демократичните социалистически претенденти в Съединени американски щати може да съставлява връщане към егалитарните хрумвания.

<стр class= " paragraph-elevate inline-placeholder vossi-paragraph_elevate " data-uri= " cms.cnn.com/_components/paragraph/instances/cmt1wkhvb000l3b6ralpi93do@published " data-editable= " текст " data-component-name= " параграф " data-article-gutter= " true " > Нейните мнения бяха редактирани за краткост и изясненост.

Какво ви въодушеви да напишете тази книга?

<стр class= " paragraph-elevate inline-placeholder vossi-paragraph_elevate " data-uri= " cms.cnn.com/_components/paragraph/instances/cmt1wkhvc000n3b6rnepgpiir@published " data-editable= " текст " data-component-name= " параграф " data-article-gutter= " true " > Опитвах се да отговоря на въпроса за какво консерватизмът е толкоз надълбоко затвърден в американската история. Защо тези хрумвания толкоз постоянно се харесват? Един от методите да мислим за това е да погледнем дългата история на тези хрумвания, а освен в миг като изборите през 2016 година или на Роналд Рейгън през 70-те и 80-те години.

<стр class= " paragraph-elevate inline-placeholder vossi-paragraph_elevate " data-uri= " cms.cnn.com/_components/paragraph/instances/cmt1wkhvc000o3b6rpztoierm@published " data-editable= " текст " data-component-name= " параграф " data-article-gutter= " true " > Книгата се пробва да се оправи с това какъв брой неизмеримо неравностойни са станали американската стопанска система и общество през днешния ден. за какво е по този начин И по какъв начин става по този начин, че хората одобряват това необикновено високо равнище на икономическо неравноправие, което... прави все по-трудно действието на демокрацията?

<стр class= " paragraph-elevate inline-placeholder vossi-paragraph_elevate " data-uri= " cms.cnn.com/_components/paragraph/instances/cmt1wkhvc000p3b6revli3nov@published " data-editable= " текст " data-component-name= " параграф " data-article-gutter= " true " > Когато започнах да работя върху тази книга, не знаех, че тя ще излезе през лятото, в което ще забележим първия трилионер в света (Илон Мъск, накратко). Това е, за което приказва книгата. Как се случи тази невероятна централизация на благосъстояние?

Казвате, че „ традиция в сянка “ е разрешила това равнище на неравноправие. Каква е тази традиция?

<стр class= " paragraph-elevate inline-placeholder vossi-paragraph_elevate " data-uri= " cms.cnn.com/_components/paragraph/instances/cmt1wkhvc000r3b6rxtq4122e@published " data-editable= " текст " data-component-name= " параграф " data-article-gutter= " true " > Ако погледнете обратно през размаха на американската история, има една очевидна традиция, която чества концепцията за тъждество и народна власт. Чувате хора да приказват на думи за това и да приказват за версията на учебника за това какво съставлява американската история. Но до него и в разговор с него има сянка, тясно обвързвана с различен набор от хрумвания, който споделя, че в действителност хората не са равни.

<стр class= " paragraph-elevate inline-placeholder vossi-paragraph_elevate " data-uri= " cms.cnn.com/_components/paragraph/instances/cmt1x4jjk00033b6r3zpwgaoj@published " data-editable= " текст " data-component-name= " параграф " data-article-gutter= " true " > Тези хрумвания споделят, че някои хора са по-добри от други и неравенството, което съществува в света към нас, отразява тези вродени разлики, а неравенството е положително нещо, належащо нещо и единственият действителен метод за образуване на обществения живот.

<стр class= " paragraph-elevate inline-placeholder vossi-paragraph_elevate " data-uri= " cms.cnn.com/_components/paragraph/instances/cmt1wkhvc000s3b6rwqe1gtjn@published " data-editable= " текст " data-component-name= " параграф " data-article-gutter= " true " > Учудващо е какъв брой пъти чувате хора категорично да се опълчват на езика на Декларацията за самостоятелност. (Тя цитира Форд, автомобилния магнат, който написа в автобиографията си: „ Със сигурност всички хора не са равни и всяка демократична идея, която се стреми да направи хората равни, е единствено опит да се блокира напредъкът. “)

Източник: cnn.com