ООН обявява 11 юли за ден в памет на клането в Сребреница
държави-членки на ООН гласуваха да обявят 11 юли за ежегоден ден в памет на жертвите на клането в Сребреница през 1995 г. Предложението на Германия и Руанда беше прието въпреки яростното лобиране от страна на Сърбия срещу резолюцията. Президентът Александър Вучич заяви, че то е „политизирано“ и рискува да заклейми Сърбия и сръбския народ като колективно отговорни за геноцида. В крайна сметка 84 държави-членки гласуваха в подкрепа на създаването „Международен ден за размисъл и възпоменание на геноцида в Сребреница от 1995 г.“. Сърбия може да отбележи, че това беше повече от 19 гласа против и 68 въздържали се. Но по-голямо удовлетворение ще изпитат роднините на повече от осем хиляди босненски мюсюлмани мъже и момчета, загинали в клането. Босненско-сръбските сили систематично ги убиваха, след като прегазиха миротворци, които уж защитаваха „безопасната зона“ на ООН Сребреница в източна Босна. Режисирано от босненски сърбин военен лидер Ратко Младич, войските разделиха мъжете и момчетата от техните съпруги и майки, сестри и дъщери. Повечето никога не са били видени живи отново. Ужасът не свършва с убийствата. През следващите месеци, в опит да прикрият мащаба на клането, босненско-сръбските войски изровиха масовите гробове на своите жертви. След това разпръснаха останките на множество места. В резултат на това частите от тялото бяха разпръснати, което затрудни идентификацията. Някои роднини чакат с десетилетия, за да погребат членовете на семейството си. Но 29 години по-късно повечето семейства са успели да погребат поне някои останки в гробището Поточари, близо до мястото на клането. Международната комисия за изчезналите Хората са пионери в ДНК технологията, за да помогнат за идентифицирането на повече от седем хиляди жертви. Той излезе с изявление, в което приветства резолюцията на ООН. „Това тържествено решение представлява важен крайъгълен камък в признаването и почитането на паметта на жертвите и оцелелите от геноцида в Сребреница, ”, пише в него, добавяйки, че денят на възпоменание ще действа като „трогателно напомняне за трайното въздействие на геноцида върху индивиди, семейства и общности”. Това не е начинът, по който правителството на Сърбия го вижда. По време на дебата в Общото събрание на ООН президентът Вучич предупреди, че гласуването „за“ ще „отвори кутията на Пандора“ – и ще доведе до повече резолюции, свързани с други случаи на геноцид. Той намекна, че Сърбия може сама да направи подобно предложение, като посочи, че никога не е имало резолюция на ООН, насочена към сръбските жертви на геноцид – като тези, убити от режима на съюзниците на нацистите в Хърватия по време на Втората световна война. Г-н Вучич настоя, че резолюцията за Сребреница „не е за помирение, не за спомени, а за нещо, което ще отвори нови рани не само в нашия регион, но и в тази зала .” Дори в Сърбия обаче някои се чудят защо тяхното правителство се противопостави толкова силно на резолюцията. В края на краищата в предложението изрично се посочва, че само отделни лица са били осъдени за геноцид и че вината „не може да бъде приписана на нито една етническа, религиозна или друга група или общност като цяло“. През 2007 г. Международният съд постанови, че в Сребреница е извършен геноцид, но установи, че Сърбия не е пряко отговорна или съучастник. Съдиите обаче решиха, че Сърбия не е успяла да предотврати клането. Три години по-късно Народното събрание на Сърбия прие резолюция, която осъжда клането и се извинява, че не е направено повече за предотвратяването му. През 2015 г. г-н Вучич – при това точка министър-председател – отдаде почитта си в Сребреница на 20-ата годишнина от клането. Някои протестиращи хвърляха бутилки и камъни по него, но той обеща, че ще „продължи [своята] политика на помирение“. Сърбия – и нейният президент – показаха последователност в някои отношения. Г-н Вучич нарече клането „ужасно престъпление“. Нито той, нито страната му някога са признавали, че това е геноцид – но не са оспорвали и присъдите за геноцид на босненско-сръбските лидери Радован Караджич и Ратко Младич в Хага. Офанзивните лудории на г-н Додик може да са предизвикали резолюцията на ООН, т.к. начин да се потвърди отново, че клането наистина е геноцид – и че страданието на семействата на жертвите не трябва да се използва за етнонационалистическо възхваляване. Република Сръбска президентът все пак опита. Той заплаши „края на Босна и Херцеговина“, ако резолюцията бъде приета, с „мирно отделяне“ на Република Сръбска. Онези, запознати с редовните сепаратистки изблици на г-н Додик, завъртяха очи. След гласуването босненско-сръбският лидер обяви победа. Това дори не беше абсолютно мнозинство, каза той. „Планът им да обвинят сърбите, че са геноцидна нация се провали“. Никога не е имало такъв план. Но за политиците, разчитащи на националистическа подкрепа, да се преструват, че е имало, е удобна измислица.
