Откъде идва нашата странна употреба на „харесвам“?

Преди няколко месеца един от моите читатели ми изпрати безценен кеш със записи на членове на семейството по време на терапевтични сесии през 60-те години на миналия век . Те са обикновени, привидно образовани бели североизточни жители, вариращи от края на 20-те до края на средната възраст, говорещи небрежно. И това, което прави впечатление днес, 60 години по-късно, е колко често спират за кратко, когато говорят. Речта им звучи почти натрапчиво за съвременното ухо.

Причината, поради която речта им звучи някак странно по този начин, е, че днес хора като тези на записа биха запълнили тези много от тези паузи с „харесвам“.

Не е, както понякога се предполага, че хората са говорили официално или са „харесвали книги“, както и сега. Небрежната реч, винаги и навсякъде на всеки език, се състои изцяло от кратки изречения, често недовършени, често с моментни колебания. Но едва в края на 70-те години на миналия век думата „харесвам“ се наложи уверено в американския английски.

Въпросът е защо. Отговорът не е сладката песен на Франк Запа от 1982 г. „Момиче от долината“ с участието на неговата дъщеря тийнейджърка Муун. От една страна, една единствена песен не променя начина, по който хората говорят всеки ден. От друга страна, тази песен води само до въпроса защо Муун използва „като“ по този начин, като се има предвид, че това не беше само нейна лична странност – тя беше част от това, което сега наричаме „нещо“.

По отношение на като, измисляне как да направите това точно, като какво да харесате, хм, потърсете конкретно, особено защото като, те са, знаете ли, като, в обстановка на работното място като, вашата работа е да следвате насоките, така че, като , нали знаете, нещо като измисляне как да се учи като какво, как протичат конфликтите...

„Харесванията“ в този цитат не не се случва навсякъде, но преди нещо ново, нещо с малко въздействие: задачата да измислиш нещо, проблемът, че това е работното място, а не къщата ти, предизвикателството да следваш нови правила, драмата на конфликтите. Човек със сигурност би могъл да изрази всичко това без използването на „като“ и „ти знаеш“ и „някак си“, но резултатът би бил малко свеж за непринуден разговор, може би малко бойскаут или Лесли Ноуп.

Изкушението е силно да се свърже появата на „харесвам“ с нещо за това да си американец някъде около администрацията на Картър. Можем да предложим да бъдем по-учтиви, отколкото в старите дни, като го поддържаме меко с „харесвам“, вместо просто да го излагаме директно. Но защо би било така? В края на краищата 70-те години на миналия век се предполагаше за „аз поколението“, което вероятно би насърчило известна смелост в речта. И нещо друго, с което можем да го свържем - повече трева след 60-те години? — ще трябва да обясни както защо се е запазило отдавна през онази епоха, така и защо се е случило в други англоговорящи земи с култури, различни от нашата.

Вместо това случайното „харесвам“ е вероятно просто тик, който случайно се е хванал, несвързан с нищо лично или културно, като романския подлог, местоименията Kwaio или бъдещето в нашия собствен език. В крайна сметка френскоговорящите не са професионално хипотетични. Говорителите на Kwaio нямат причина да се обсебват кой точно е включен в препратката към „ние“. Англоговорящите нямат духовна нужда от начин да се отнасят към бъдещето с намек за заплаха.

С други думи, небрежното „харесване“ е просто работа както обикновено с еволюцията на езика - и тази еволюция често обърква. През 90-те години на миналия век, например, попитах мъж на около 100 години дали има нещо, което е забелязал в начина, по който младите хора са говорили през 20-те години на миналия век. Неговият отговор: „Хората казаха „ти знаеш“ твърде много!“

Последвайте ни в