Палестинските семейства, държани разделени от израелските „правила“, скърбят за близки в Газа
На 8 октомври Еман Радуан се обади на родителите си от Западния бряг и разговаря с тях за последен път. Те бяха в Газа, където Израел беше започнал безмилостна бомбардировка след смъртоносната атака на Хамас срещу израелски села и военни постове предишния ден.
От години Радуан не можеше да посещава родителите си редовно, защото Израел забрани на палестинците да се движат между Западния бряг и Газа, с редки изключения.
Израел нареждаше на всички палестинци в Газа да бягат на юг, но родителите на Радван не можеха да напуснат дома си. Те живееха в град Газа, близо до Ислямския университет, който Израел атакува с въздушни нападения на 11 октомври.
Баща й се грижеше за майка й, която страдаше от сърдечно заболяване и се нуждаеше от кислород, за да диша – беше невъзможно да си тръгнат. На следващия ден бомба удари вилата им и уби и двамата, заедно с най-малкия й брат и млад мъж, който идваше да им помага в домакинската работа.
„Роднините ми намериха първи брат ми Хасан и майка ми.
„На майка ми липсваха ръката, крайниците и главата“, каза Радван пред Ал Джазира, опитвайки се да сдържи сълзите си по телефона. „Два дни по-късно [те] използваха трактор, за да потърсят баща ми под развалините и намерихме и неговия [труп].“
Радуан е един от хилядите палестинци, живеещи на Западния бряг, чиито семейства са в Газа. Ограниченията за движение, които Израел налага на палестинците в и между двете територии, които окупира, означаваха, че тя е виждала родителите и братята и сестрите си само няколко пъти през последните 20 години.
Тя казва, че все още не може да повярва, че никога повече няма да види майка си, баща си или брат си.
„Много от семейните приятели и роднини, които ни помогнаха да погребем моето семейство, по-късно също бяха убити [от израелска бомбардировка]“, каза Радван пред Al Jazeera.
Погрешна надежда
Много палестинци, които са били разделени от близките си в Газа в резултат на израелската окупация, са ужасени, че техните роднини ще умрат.
Фатима Абдала* и съпругът й – и двамата от Газа и чието фамилно име е променено, тъй като се страхуват от репресии – се преместиха на Западния бряг през 1997 г., четири години след подписването на Споразуменията от Осло и предложиха надежда, че ще има палестинец състояние.
Те току-що бяха завършили обучението си в Обединеното кралство и имаха големи надежди, че през следващите две години ще бъде създадена палестинска държава, както беше обещано в мирното споразумение.
Но самата майка на Абдала вече беше бежанец, прокудена в Газа по време на Накба, когато стотици хиляди палестинци бяха насилствено прогонени, за да направят път за създаването на Израел през 1948 г., и тя предупреди дъщеря си, че Израел няма да им позволи да видят един на друг, ако са живели на различни територии.
„Тя ми каза, че ще има по-голям шанс да ме види, ако емигрирам в Канада, отколкото ако се преместя на Западния бряг“, спомня си Абдала.
Майка й не вярваше, че Израел ще позволи на палестинците да имат държава.
Съгласно споразуменията от Осло, Западният бряг и Газа трябваше да се третират като една териториална единица. На практика Израел удвои незаконните си селища и изиска от палестинците от Западния бряг да получат разрешителни за посещение в Газа.
Палестинска интифада – която произлиза от думата „отърсване“ на арабски – избухна в отговор на разширяващата се окупация на Израел на 28 септември 2000 г. През първите пет дни бяха убити 47 палестинци и петима израелци.
Израелските ограничения се влошиха, докато за палестинците на Западния бряг стана почти невъзможно да посещават роднини и близки в Газа и обратно.
В изключителни случаи палестинците могат да получат разрешение да посетят умиращ член на семейството или да присъстват на събитие или дейност като служител на международна неправителствена организация.
Ограниченията бяха затегнати още повече, след като Хамас спечели изборите в Газа през 2006 г. и запази контрола над Ивицата, въпреки че беше атакуван от доминиращата палестинска политическа партия Фатах. На следващата година Израел наложи задушаваща сухопътна, въздушна и морска блокада на Газа с помощта на Египет, който контролира преминаването през Рафа в анклава.
Правозащитни групи описват Газа като „затвор на открито“, тъй като едва ли някой има право да влиза или излиза от територията. Абдала каза, че не е могла да види семейството си в Газа между 2006 и 2018 г.
„Цяло едно поколение от моето семейство – племенници и племенници – израснаха в тийнейджъри и завършили университет, без да имаме много общуване лице в лице. Пропуснах цяла част от живота им и децата ми не знаят кои са собствените им братовчеди в Газа“, каза тя пред Al Jazeera.
Умирам да видя семейството
До 7 октомври палестинците обикновено можеха да виждат роднини от Газа само ако им беше дадено разрешение да потърсят медицинско лечение на Западния бряг, в окупирания Източен Йерусалим или Израел, според Мунир Нусейбех, палестински адвокат по правата на човека и активист на гражданското общество.
През последното десетилетие той е виждал роднините си от Газа само ако са имали нужда от спешна операция.
„По принцип единственият шанс за мен да видя някого от тях е, ако имат рак“, каза той пред Al Jazeera.
През август 2023 г. Световната здравна организация каза, че 1492 души са получили медицинско разрешение да напуснат Газа за лечение от 1851 молби този месец.
През 2022 г. Абдала видя сестра си и майка си, тъй като първата имаше тумор, за който лекарите се опасяваха, че може да е рак (те по-късно откриха, че е доброкачествен). Единственият човек, на когото беше позволено да придружи сестрата на Абдала, за да бъде тествана на Западния бряг, беше възрастната им майка.
И Нусейбех, и Абдала сега се страхуват, че техните болни или възрастни роднини ще умрат под бомбардировката на Израел или от неговата задушаваща обсада над Газа. От 7 октомври Израел затегна блокадата, като спря храната, водата и електричеството на 2,3 милиона души в Газа, повечето от които сега са натъпкани в южната част на анклава.
Експерти на ООН и стотици специалисти по право и конфликти предупредиха, че кампанията на Израел в Газа се равнява на колективно наказание и може да се квалифицира като геноцид.
„Моето разбиране за този геноцид е, че той всъщност е насочен срещу цивилни и цивилен живот по толкова много различни начини. Имахме [в нашето голямо семейство] няколко жертви.
„По-близкото ни семейство, те успяха да оцелеят в ситуацията досега. Но всички те бяха изселени от град Газа на юг“, каза Нусейбех пред Al Jazeera.
80-годишната майка на Абдала също напусна дома си, за да се отправи на юг, който Израел бомбардира, въпреки че каза на палестинците, че регионът ще бъде безопасен в началото на войната.
След като Израел поднови бомбардировките, за да наруши седемдневното прекратяване на огъня на 1 декември, генералният директор на правителствената медийна служба в Газа каза, че повече от 700 палестинци са били убити за 24 часа.
„Майка ми беше само на четири години, когато се случи Накба и тя не може да го понесе повече“, каза Абдала. „Дори не е бомбардировката или войната, а фактът, че тя отново напусна дома си.
„Тя се чувства така, сякаш животът й свършва по същия начин, по който е започнал.“
*Името е променено за защита на самоличността
