Палестинците и светът не трябва да губят надежда
Когато при започване на октомври ние, палестинците, изложихме на света какво ще се случи, нашите свидетелства и проницателност бяха възприети като пресилени.
Нашите предизвестия за ужасяващия възторг на Израел да употребява прекалено принуждение не бяха взети на съществено. Още по-лошо, нашите предизвестия, че Израел ще извърши убийства на палестинци в всеобщ мащаб, бяха наречени „ антисемитски “.
Днес формалната статистика споделя, че 33 000 палестинци са били убити от израелски въздушни удари с създадени от Съединени американски щати бомби, обстрел и полеви изтезания в Газа и Западния бряг. Това число не регистрира всички „ изчезнали “ под руините, убити по улиците или в домовете си от окупационните бойци или заровени под пясъка от техните булдозери.
И до момента в който Газа понася тежестта на мъчителното принуждение на Израел, палестинците на Западния бряг биват задържани от хиляди, в това число деца, на множеството от които е отхвърлен развой. Те са държани при мъчителни и жестоки условия, които са довели до убийството на минимум 13 палестински пленници през последните шест месеца.
Междувременно палестинци с израелско поданство, както и палестинци в Йерусалим, страдат от драконовските закони на Израел за апартейд, до момента в който са полицейски следени, арестувани, измъчвани и атакувани от израелски тълпи просто за шерване на изявления в обществените медии или за потребление на това, което Израел назовава „ терористични медии “.
Ако трябваше да опиша последните 26 седмици, това щеше да е един час след различен, когато едвам успявах да устоявам. Запитах се, какъв е смисълът да пиша още един материал за безмилостния садизъм на Израел?
Между представянето на тази публикация и намирането на сили да я напиша, повече от 3000 палестински деца, дами и мъже бяха убити. Медицинският комплекс Al-Shifa беше изцяло погубен и извънсъдебните убийства на Западния бряг единствено се ускориха.
Чувството на вцепенение, на парализа измежду палестинците е една от задачите на израелската тактика за „ безсилие “. Войната на безсилие има за цел да сътвори условия за изтощение, изтощение и намаляване на съперника. Има за цел да понижи способността за отвръщане на удара.
Целта на Израел е прочувственото, морално и умствено изтощение на тези, които се съпротивляват на неговата окупация и колонизация, тъй че те да изгубят мотивация и ангажимент да се ангажират и активизират в лицето на бруталните репресии.
Приложи тази тактика и в „ спокойно време “. Следвайки стъпките на европейските колонизатори и тяхната логичност на успокояване, Израел се опита да измори палестинското население до цялостно послушание, като направи живота неосъществим на всички равнища. Докато зарежда света с подправения роман за „ самоотбрана “, той се опита да сътвори умиращия палестинец: не безусловно мъртъв, само че постоянно на ръба, непрекъснато изправен пред избора сред гибелта и мъченията.
Не мисля, че в миналото ще мога да обясня изцяло какво е да си палестинец – във всички нюанси на натъртвания, в които идваме. Не е поради неналичието на думи, колкото поради признанието, че в случай че трябваше да приказвам за ужасите, не съм убеден, че тези, които слушат, биха понесли да чуят цялата болежка, вградена в палестинския опит.
През последните 182 дни палестинците бяха потопени във талази от дълбока тъга, проникваща болежка и осакатяващ боязън от предстояща загуба. Колчани на смут остават заседнали в гръбнака ни, неспособни да избягат, тъкмо като нас.
Една от най-изпитателните елементи на тази експанзия е да се справите с тази тъга. Толкова доста хора, които познаваме, са убити, задържани или разселени. Палестинците са претърпели освен физическо, само че и психическо разселване; нашите умствени и прочувствени котви са изместени. Мъчителна болежка е да продължаваш да си очевидец на другите способи, по които палестинските тела могат да бъдат превърнати в безжизнени.
Няма потенциал за погребение на убитите тела, няма дарба групово да скърбим за загубите си, освен материалните, само че и прочувствените: разрушените домове, унищожените мемоари и унищожената вяра, която сме желали да имаме.
С продължаващото излагане на непоколебимата психопатия на Израел идва групово възприятие на прегаряне освен измежду популацията, което към момента се пробва да оцелее след израелското кръвопролитие, само че и измежду тези, които се активизират, с цел да спрат геноцида, който към момента се прави, до момента в който пиша тези думи.
Прегарянето е действително. Твърде доста от нас са прекомерно изтощени, с цел да кажат каквото и да било, с цел да устоят да се поддадат на заблудата, че гласовете ни нямат значение и няма да реализират нищо. Докато седим с тези неуместни и безнадеждни усеща, войната продължава и мащабът на ужасите се усилва.
И освен ние, палестинците в Палестина. Това се отнася и за тези по света, които се надигнаха против геноцида. Израел отговори на световната опозиция с повече кланета – като убийството на интернационалните филантропични служащи – и повече лобиране за наказване на критиците му.
Тъй като държавните управления отхвърлят да подхващат дейности за преустановяване на клането, тези, които се активизират против геноцида, постепенно и стратегически са тласнати към неправоспособност, обезсърчение и убеждението, че израелската офанзива не може да бъде спряна.
През май 2021 година, когато палестинците бяха в разгара на най-големите въстания от последните десетилетия, когато демонстрираха същинско единение в Газа, Западния бряг, териториите от 1948 година и диаспората, написах материал за Guardian, озаглавен, Защо палестинците стачкуват? Защото желаеме да живеем.
Написах публикацията на телефона си, до момента в който бягах от сълзотворен газ, употребен от израелски бойци, и едвам съумях да избягам от бруталните побои в ръцете на силите за сигурност на палестинската власт.
Това бяха брутални времена, ужасяващи времена и определящи времена. В това парче се пробвах да уловя тактиката на колониализма: „ Ето какво прави колониализмът: той задушава всяка част от живота ви и по-късно приключва, като ви погребва. “
Не се пробвах да обрисувам контур на палач. Опитвах се да уловя момента на непокорство и възобновено единение измежду палестинците от реката до морето и в диаспората.
„ Това е стратегически, умишлен развой и се попречва или забавя единствено тъй като потисниците съвсем постоянно се сблъскват и провокират от тези, които са под тяхно ръководство “, написах.
Наистина през последните доста десетилетия Израел не беше оставен без предизвикателство. Палестинците продължиха да се надигат против неговите политики на репресии: едно въстание след последващо, от ненасилие към дипломация, към въоръжена опозиция. Тъй като израелското завземане на палестински земи, запаси и животи се ускори, палестинската битка също се ускори.
През последните шест месеца Израел и неговите поддръжници се пробваха да изтрият историята и подтекста и да показват 7 октомври като „ неоправдана “ брутална офанзива против Израел. Реалността е, че на 7 октомври народ, задушен от десетилетия на колониализъм и подтисничество, употребява последния си мирис, с цел да отхвърли невъзможния избор на гибел или изтезание и да извика към света.
Може би това в действителност раздруса Израел и неговите съдружници на 7 октомври. Това, което провокира гнева на Израел, беше фактът, че палестинците към момента дишаха след десетилетия на колониално успокояване.
Разберете това: Това, което стои сред нашето премахване и нашето оцеляване, сте вие, световната общественост. Когато Израел отприщи геноцидната си мощ върху нас, той замеси останалия свят.
Геноцидът на Израел е вероятен от интернационална ангажираност. Той употребява оръжия, предоставени от непознати държавни управления, и се радва на безотговорност, обезпечена от тях, с цел да избегне отговорност за своите закононарушения.
Признайте това: палестинците към момента не са заровени и въпреки разрушенията да са солидни, подобен е и броят на оживелите с фантазии, които да преследват, чудеса, на които да станат очевидци, и религия в човечеството, която би трябвало да бъде възобновена.
Сред цялото опустошение има живот и палестинците водят адска борба за него.
Възгледите, изразени в тази публикация, са лични на създателя и не отразяват безусловно публицистичната позиция на Al Jazeera.
