Палестинците и светът не трябва да губят надежда
Когато в началото на октомври ние, палестинците, изложихме на света какво ще се случи, нашите свидетелства и прозорливост бяха възприети като преувеличени.
Нашите предупреждения за ужасяващия ентусиазъм на Израел да използва прекомерно насилие не бяха взети на сериозно. Още по-лошо, нашите предупреждения, че Израел ще извърши убийства на палестинци в масов мащаб, бяха наречени „антисемитски“.
Днес официалната статистика казва, че 33 000 палестинци са били убити от израелски въздушни удари с произведени от САЩ бомби, обстрел и полеви екзекуции в Газа и Западния бряг. Това число не отчита всички „изчезнали“ под развалините, застреляни по улиците или в домовете си от окупационните войници или заровени под пясъка от техните булдозери.
И докато Газа понася тежестта на мъчителното насилие на Израел, палестинците на Западния бряг биват арестувани от хиляди, включително деца, на повечето от които е отказан процес. Те са държани при мъчителни и жестоки условия, които са довели до убийството на най-малко 13 палестински пленници през последните шест месеца.
Междувременно палестинци с израелско гражданство, както и палестинци в Йерусалим, страдат от драконовските закони на Израел за апартейд, докато са полицейски контролирани, задържани, измъчвани и атакувани от израелски тълпи просто за споделяне на публикации в социалните медии или за използване на това, което Израел нарича „терористични медии“.
Ако трябваше да опиша последните 26 седмици, това щеше да е един час след друг, когато едва успявах да издържам. Запитах се, какъв е смисълът да пиша още един материал за безмилостния садизъм на Израел?
Между представянето на тази статия и намирането на сили да я напиша, повече от 3000 палестински деца, жени и мъже бяха убити. Медицинският комплекс Al-Shifa беше напълно унищожен и извънсъдебните убийства на Западния бряг само се засилиха.
Чувството на вцепенение, на парализа сред палестинците е една от целите на израелската стратегия за „изтощение“. Войната на изтощение има за цел да създаде условия за изтощаване, изтощаване и отслабване на противника. Има за цел да намали способността за отвръщане на удара.
Целта на Израел е емоционалното, морално и умствено изтощаване на онези, които се съпротивляват на неговата окупация и колонизация, така че те да загубят мотивация и ангажимент да се ангажират и мобилизират в лицето на бруталните репресии.
Приложи тази стратегия и в „мирно време“. Следвайки стъпките на европейските колонизатори и тяхната логика на умиротворяване, Израел се опита да измори палестинското население до пълно подчинение, като направи живота невъзможен на всички нива. Докато захранва света с фалшивия разказ за „самозащита“, той се опита да създаде умиращия палестинец: не непременно мъртъв, но винаги на ръба, постоянно изправен пред избора между смъртта и мъченията.
Не мисля, че някога ще мога да обясня напълно какво е да си палестинец – във всички нюанси на натъртвания, в които идваме. Не е заради липсата на думи, колкото заради признанието, че ако трябваше да говоря за ужасите, не съм уверен, че тези, които слушат, биха понесли да чуят цялата болка, вградена в палестинския опит.
През последните 182 дни палестинците бяха потопени във вълни от дълбока скръб, проникваща болка и осакатяващ страх от очаквана загуба. Колчани на ужас остават заседнали в гръбнака ни, неспособни да избягат, точно като нас.
Една от най-изпитателните части на тази агресия е да се справите с тази скръб. Толкова много хора, които познаваме, са убити, арестувани или разселени. Палестинците са претърпели не само физическо, но и психологическо разселване; нашите умствени и емоционални котви са изместени. Мъчителна болка е да продължаваш да си свидетел на различните начини, по които палестинските тела могат да бъдат превърнати в безжизнени.
Няма капацитет за погребване на убитите тела, няма способност колективно да скърбим за загубите си, не само материалните, но и емоционалните: разрушените домове, унищожените спомени и унищожената надежда, която сме искали да имаме.
С продължаващото излагане на непоколебимата психопатия на Израел идва колективно чувство на прегаряне не само сред населението, което все още се опитва да оцелее след израелското клане, но и сред онези, които се мобилизират, за да спрат геноцида, който все още се извършва, докато пиша тези думи.
Прегарянето е реално. Твърде много от нас са твърде изтощени, за да кажат каквото и да било, за да устоят да се поддадат на заблудата, че гласовете ни нямат значение и няма да постигнат нищо. Докато седим с тези неудобни и безнадеждни чувства, войната продължава и мащабът на ужасите се увеличава.
И не само ние, палестинците в Палестина. Това се отнася и за онези по света, които се надигнаха срещу геноцида. Израел отговори на глобалната съпротива с повече кланета – като убийството на международни хуманитарни работници – и повече лобиране за наказване на критиците му.
Тъй като правителствата отказват да предприемат действия за прекратяване на клането, онези, които се мобилизират срещу геноцида, бавно и стратегически са тласнати към недееспособност, отчаяние и убеждението, че израелската атака не може да бъде спряна.
През май 2021 г., когато палестинците бяха в разгара на най-големите въстания от последните десетилетия, когато показаха истинско единство в Газа, Западния бряг, териториите от 1948 г. и диаспората, написах материал за Guardian, озаглавен , Защо палестинците протестират? Защото искаме да живеем.
Написах статията на телефона си, докато бягах от сълзотворен газ, използван от израелски войници, и едва успях да избягам от бруталните побои в ръцете на силите за сигурност на палестинската власт.
Това бяха брутални времена, ужасяващи времена и определящи времена. В това парче се опитах да уловя стратегията на колониализма: „Ето какво прави колониализмът: той задушава всяка част от живота ви и след това завършва, като ви погребва.“
Не се опитвах да нарисувам силует на убиец. Опитвах се да уловя момента на неподчинение и подновено единство сред палестинците от реката до морето и в диаспората.
„Това е стратегически, преднамерен процес и се възпрепятства или забавя само защото потисниците почти винаги се сблъскват и предизвикват от онези, които са под тяхно управление“, написах.
Наистина през последните много десетилетия Израел не беше оставен без предизвикателство. Палестинците продължиха да се надигат срещу неговите политики на репресии: едно въстание след следващо, от ненасилие към дипломация, към въоръжена съпротива. Тъй като израелското завладяване на палестински земи, ресурси и животи се засили, палестинската борба също се засили.
През последните шест месеца Израел и неговите поддръжници се опитаха да изтрият историята и контекста и да представят 7 октомври като „неоправдана“ брутална атака срещу Израел. Реалността е, че на 7 октомври народ, задушен от десетилетия на колониализъм и потисничество, използва последния си дъх, за да отхвърли невъзможния избор на смърт или мъчение и да извика към света.
Може би това наистина разтърси Израел и неговите съюзници на 7 октомври. Това, което предизвика гнева на Израел, беше фактът, че палестинците все още дишаха след десетилетия на колониално умиротворяване.
Разберете това: Това, което стои между нашето изкореняване и нашето оцеляване, сте вие, глобалната общност. Когато Израел отприщи геноцидната си сила върху нас, той замеси останалия свят.
Геноцидът на Израел е възможен от международна ангажираност. Той използва оръжия, предоставени от чужди правителства, и се радва на безнаказаност, гарантирана от тях, за да избегне отговорност за своите престъпления.
Признайте това: палестинците все още не са погребани и макар разрушенията да са масивни, такъв е и броят на оцелелите с мечти, които да преследват, чудеса, на които да станат свидетели, и вяра в човечеството, която трябва да бъде възстановена.
Сред цялото разрушение има живот и палестинците водят адска битка за него.
Възгледите, изразени в тази статия, са собствени на автора и не отразяват непременно редакционната позиция на Al Jazeera.
