„Планът за извънредни ситуации“ на САЩ: Изпратете отново хаитяни в Гуантанамо

През март, на фона на експлоадирането на насилието сред банди, което докара до оповестяването на изключително състояние в Хаити, Съединените щати оповестиха, че – както нормално – хаитяните, които бягат, с цел да спасят живота си, не биха били добре пристигнали на крайбрежията на Съединени американски щати.

За тази цел бяха направени мерки за справяне с евентуална всеобща морска миграция на заминаващи за Съединени американски щати бежанци от Хаити, като ги отклониха към военноморската база в залива Гуантанамо, която се намира на окупирана кубинска територия и несъмнено е по-известна с неговия незаконен център за затвори и изтезания в Съединени американски щати.

Статия на CNN от 13 март цитира военачалник Лора Ричардсън, началник на Южното командване на Съединени американски щати, по отношение на готовността на военните за подобен случай: „ Направихме цялостен обзор на нашия проект за деяние при изключителни обстановки на Gitmo предишното лято с всички междуведомствени и всички от моите съставни елементи. " Военното списание Stars and Stripes предложи в допълнение утешение от Ричардсън: „ Всичко е актуализирано – оборудването, всичко е готово за работа. “

И до момента в който медийните отчети деликатно прецизират, че хванатите хаитяни ще бъдат изпращани в оборудване за обработка на мигранти в Гуантанамо, което е настрана от комплекса, в който се обитават „ обвинени терористи “, мъчно е да се види „ проектът за изключителни обстановки на Съединени американски щати по отношение на Gitmo ” като нещо друго, само че не и като следващото расистско карцерално начинание.

Както се случи, това няма да е първият път, когато Съединени американски щати блокират хаитянските бежанци да влязат в страната, като ги изпращат до залива Гуантанамо. Всъщност хаитяните бяха първите посетители на военноморската база през 90-те години на предишния век, като хиляди бяха арестувани за неопределен срок, до момента в който се опитваха да избягат от Хаити след военния прелом от 1991 година, подкрепян от Съединени американски щати против президента Жан-Бертран Аристид – да не се бърка със Съединени американски щати от 2004 година -подкрепен прелом против същия човек.

Това беше съвсем десетилетие преди началото на „ войната против тероризма “ през 2001 година и последвалото разкриване в залива Гуантанамо на обичаната на всички офшорна наказателна колония и легална черна дупка. През 2010 година Гуантанамо още веднъж беше избран като евентуална кошара за хаитянски бежанци от апокалиптичното земетресение през същата година, което умъртви повече от 200 000 души.

Предвиденото морско изселване не се състоя, само че за всеки случай товарен аероплан на Военновъздушни сили на Съединени американски щати беше неотложно изпратен да лети по пет часа дневно над опустошената земя, излъчвайки известие на креолски от Реймънд Джоузеф, посланика на Хаити към Съединени американски щати: „ Слушайте, не бързайте с лодки, с цел да напуснете страната… Защото ще бъда почтен с вас: Ако мислите, че ще стигнете до Съединени американски щати и всички порти ще бъдат необятно отворени за вас, това не е всички случаи. “

Тогава, както и в този момент, отношението на „ затворените порти “ на Съединени американски щати по отношение на хаитянските бежанци щеше да бъде малко по-малко умопомрачително отблъскващо, в случай че Съединени американски щати не си помогнаха през личните порти на Хаити повече от век – и освен посредством гореспоменатите преврати.

Джонатан М. Кац, някогашен сътрудник на Асошиейтед прес в столицата на Хаити Порт-о-Пренс, написа във Foreign Policy по какъв начин „ през 1910 година американските елити започнаха да насочват взор към Хаити “ – откакто страната беше принудена да вземе големи заеми от американски и други интернационалните банки за заплащане на репарации на Франция за закононарушението на самоосвобождението от френското колониално ръководство и иго.

След това през 1914 година, употребявайки казуса с изплащането на заема като предлог, американските морски пехотинци се спуснаха в централната банка на Хаити в Порт-о-Пренс и изхвърлиха „ половината златни запаси на нацията “ на Уолстрийт, както споделя Кац. Полученият ужас в Хаити на собствен ред послужи като опрощение за „ всеобхватна инвазия “ от страна на Съединени американски щати, които продължиха да окупират страната в продължение на съвсем две десетилетия и „ още веднъж постановиха насилствен, неплатен труд, осъществяван с оръжие, за създаване пътна система за обезпечаване на боен и търговски надзор ”.

Звучи нещо като иго.

Нито Хаити съумя да се отърве от имперската задушница през идващите десетилетия, когато в името на битката с комунизма Съединени американски щати поддържаха хаитянските деспоти Франсоа „ Папа Док “ Дювалие и Жан-Клод „ Бейби Док “ Дювалие, които убиха десетки хиляди хора и затворени и измъчвани доста други.

Казват, че старите привички умират мъчно – и съгласно истината Съединени американски щати не престават да подхранват физическото и икономическото принуждение в Хаити и до през днешния ден. По-голямата част от огнестрелните оръжия и муниции в Хаити идват от Съединени американски щати, което е решителен подтекст при обмислянето на актуалната грубост на бандите, която е разселила повече от 360 000 души. Хиляди са останали без дом и надвисва опасността от апетит.

Що се отнася до опустошенията на подкрепяния от Съединени американски щати капитализъм в Хаити, припомнете си разкритието на WikiLeaks през 2011 година, че администрацията на Барак Обама е агитирала да блокира нарастването на минималната заплата за хаитянските служащи в сборните зони, които печелят 31 цента на час.

С други думи, не е мъчно да се разбере за какво доста хаитяни през последния век и повече са намерили страната си за негодна за живеене. И ролята на Съединени американски щати в превръщането му в подобен просто прави сегашния „ проект за изключителни обстановки “ на Гуантанамо още по-престъпен.

Остава да се види за момента дали историята се повтаря в този случай и бежанците от Хаити още веднъж са опаковани във военна база на Съединени американски щати на окупирана кубинска земя. Но каквото и да се случи, за жалост няма проект за изключителни обстановки за завършек на имперското двуличие.

Възгледите, изразени в тази публикация, са лични на създателя и не отразяват безусловно публицистичната позиция на Al Jazeera.