„Планът за извънредни ситуации“ на САЩ: Изпратете отново хаитяни в Гуантанамо
През март, на фона на избухването на насилието между банди, което доведе до обявяването на извънредно положение в Хаити, Съединените щати обявиха, че – както обикновено – хаитяните, които бягат, за да спасят живота си, не биха били добре дошли на бреговете на САЩ.
За тази цел бяха направени приготовления за справяне с потенциална масова морска миграция на заминаващи за САЩ бежанци от Хаити, като ги отклониха към военноморската база в залива Гуантанамо, която се намира на окупирана кубинска територия и разбира се е по-известна с неговия нелегален център за затвори и изтезания в САЩ.
Статия на CNN от 13 март цитира генерал Лора Ричардсън, ръководител на Южното командване на САЩ, относно готовността на военните за такъв случай: „Направихме пълен преглед на нашия план за действие при извънредни ситуации на Gitmo миналото лято с всички междуведомствени и всички от моите компоненти." Военното списание Stars and Stripes предложи допълнително успокоение от Ричардсън: „Всичко е обновено – оборудването, всичко е готово за работа.“
И докато медийните доклади внимателно уточняват, че заловените хаитяни ще бъдат изпращани в съоръжение за обработка на мигранти в Гуантанамо, което е отделно от комплекса, в който се помещават „заподозрени терористи“, трудно е да се види „планът за извънредни ситуации на САЩ относно Gitmo ” като нещо друго, но не и като поредното расистско карцерално начинание.
Както се случи, това няма да е първият път, когато САЩ блокират хаитянските бежанци да влязат в страната, като ги изпращат до залива Гуантанамо. Всъщност хаитяните бяха първите гости на военноморската база през 90-те години на миналия век, като хиляди бяха задържани за неопределено време, докато се опитваха да избягат от Хаити след военния преврат от 1991 г., подкрепян от САЩ срещу президента Жан-Бертран Аристид – да не се бърка със САЩ от 2004 г. -подкрепен преврат срещу същия човек.
Това беше почти десетилетие преди началото на „войната срещу тероризма“ през 2001 г. и последвалото откриване в залива Гуантанамо на любимата на всички офшорна наказателна колония и легална черна дупка. През 2010 г. Гуантанамо отново беше определен като потенциална кошара за хаитянски бежанци от апокалиптичното земетресение през същата година, което уби повече от 200 000 души.
Предвиденото морско изселване не се състоя, но за всеки случай товарен самолет на ВВС на САЩ беше незабавно изпратен да лети по пет часа на ден над опустошената земя, излъчвайки съобщение на креолски от Реймънд Джоузеф, посланика на Хаити към САЩ: „Слушайте, не бързайте с лодки, за да напуснете страната… Защото ще бъда честен с вас: Ако мислите, че ще стигнете до САЩ и всички врати ще бъдат широко отворени за вас, това не е всички случаи.“
Тогава, както и сега, отношението на „затворените врати“ на САЩ спрямо хаитянските бежанци щеше да бъде малко по-малко умопомрачително отблъскващо, ако САЩ не си помогнаха през собствените врати на Хаити повече от век – и не само чрез гореспоменатите преврати.
Джонатан М. Кац, бивш кореспондент на Асошиейтед прес в столицата на Хаити Порт-о-Пренс, пише във Foreign Policy как „през 1910 г. американските елити започнаха да насочват поглед към Хаити“ – след като страната беше принудена да вземе огромни заеми от американски и други международни банки за плащане на репарации на Франция за престъплението на самоосвобождението от френското колониално управление и робство.
След това през 1914 г., използвайки проблема с изплащането на заема като претекст, американските морски пехотинци се спуснаха в централната банка на Хаити в Порт-о-Пренс и изхвърлиха „половината златни резерви на нацията“ на Уолстрийт, както разказва Кац. Полученият смут в Хаити на свой ред послужи като извинение за „всеобхватна инвазия“ от страна на САЩ, които продължиха да окупират страната в продължение на почти две десетилетия и „отново наложиха принудителен, неплатен труд, извършван с оръжие, за изграждане пътна система за осигуряване на военен и търговски контрол”.
Звучи нещо като робство.
Нито Хаити успя да се отърве от имперската задушница през следващите десетилетия, когато в името на борбата с комунизма САЩ подкрепиха хаитянските деспоти Франсоа „Папа Док“ Дювалие и Жан-Клод „Бейби Док“ Дювалие, които убиха десетки хиляди хора и затворени и измъчвани много други.
Казват, че старите навици умират трудно – и според истината САЩ продължават да подхранват физическото и икономическото насилие в Хаити и до днес. По-голямата част от огнестрелните оръжия и боеприпаси в Хаити идват от САЩ, което е решаващ контекст при обмислянето на настоящата бруталност на бандите, която е разселила повече от 360 000 души. Хиляди са останали без дом и надвисва заплахата от глад.
Що се отнася до опустошенията на подкрепяния от САЩ капитализъм в Хаити, припомнете си разкритието на WikiLeaks през 2011 г., че администрацията на Барак Обама е агитирала да блокира увеличението на минималната заплата за хаитянските работници в сборните зони, които печелят 31 цента на час.
С други думи, не е трудно да се разбере защо много хаитяни през последния век и повече са намерили страната си за негодна за живеене. И ролята на САЩ в превръщането му в такъв просто прави настоящия „план за извънредни ситуации“ на Гуантанамо още по-престъпен.
Остава да се види за момента дали историята се повтаря в този случай и бежанците от Хаити отново са опаковани във военна база на САЩ на окупирана кубинска земя. Но каквото и да се случи, за съжаление няма план за извънредни ситуации за край на имперското лицемерие.
Възгледите, изразени в тази статия, са собствени на автора и не отразяват непременно редакционната позиция на Al Jazeera.
