Предвестник ли са действията на Китай в Южнокитайско море за Тайван?

На 100 и двайсет благи от брега на Палаван във Филипините се намира Сиера Мадре, ръждясал десантен транспортен съд от епохата на Втората международна война, който е хазаин на дребен контингент филипински морски пехотинци и служи като инфраструктурен гръбнак на атол, наименуван Втори Томас Шол.

През 2016 година Постоянният трибунал в Хага разгласи, че плитчината принадлежи на Филипините и че Китай няма правно съображение да претендира за исторически права върху по-голямата част от Южнокитайско море.

Впоследствие Пекин предприе нападателни дейности, с цел да подчертае общественото си отменяне на решението на съда, като ускори строителството на голям брой основани от индивида острови с военни уреди, с цел да поддържа изказванието си за надзор над съвсем цялото Южнокитайско море.

Ключовият инструмент на Китай във всичко това е неговата голяма брегова защита – най-голямата такава мощ в света.

Корабите на бреговата защита на Китай са таранирали, атакували с водни оръдия или по различен метод принудително се сблъсквали с филипинските плавателни съдове, които се пробват да снабдят или поправят Сиера Мадре и по този начин да я предпазят от раздробяване при неприятно време и бурно море – развиване, което съществено би подкопало продължаващото въздействие на Манила на Втората Томасова плитчина.

Тази обезверена филипинска конкуренция с времето притегли мощното внимание на Съединените щати, чиито все по-тесни връзки с Фердинанд Маркос младши, новия проамерикански водач на Филипините, включват проекти за разширение на американския достъп до военните бази на филипинския континент.

Както президентът Байдън съобщи на 26 октомври, „ Ангажиментът на Съединени американски щати за защита на Филипините е стоманен. Всяко нахлуване против филипински самолети, плавателни съдове или въоръжени сили “ автоматизирано би задействало контракта за взаимна защита сред Вашингтон и Манила.

Но китайското държание съдържа по-дълбока опасност.

Както илюстрира казусът с Филипините, Пекин от дълго време употребява солидната си брегова защита като мощ за прожектиране на власт освен в Южнокитайско море, само че и другаде, пренебрегвайки интернационалните правила, създавайки обстоятелства на земята (или в морето), разширявайки границите, до момента в който предизвиквайки други да отблъскват.

Някои анализатори считат, че Китай може скоро да стартира да разполага бреговата защита, с цел да ускори натиска върху Тайван, демократичния остров, който Пекин се зарече да сложи под собствен надзор, посредством увещание, в случай че е допустимо, и мощ, в случай че е належащо.

Това е изключително правилно с идните на 13 януари президентски и законодателни избори в Тайван.

Ако ръководещата Демократична прогресивна партия на острова, която гледа на Тайван като де факто суверенна нация, а не като част от Китай, би трябвало да завоюва за трети следващ път президентските избори на острова – тя се радва на дребна преднина в изследванията на публичното мнение – възможностите за сложни Китайският отговор ще се усили доста.

И даже в случай че по-приятелският към Китай Гоминданг (КМТ) направи разтърсване и надделее на 13 януари, е доста малко евентуално да отговори на китайските упования за бързо напредване към вероятно обединяване с континента – увеличавайки възможностите за по-нататъшно китайско прегъване на мускулите.

Този тип напън би основал извънредно мъчно предизвикателство за Тайван и Военноморски сили на Съединени американски щати, изключително откакто бреговата защита в този момент има поддръжката на китайски закон, който й разрешава да употребява смъртоносна мощ във води, за които Китай претендира.

„ Ако един ден кораби на китайската брегова защита се появят към Тайван – и те могат да доближат до 10 000 тона – какво вършат Съединени американски щати или Тайван? “ пита някогашният министър на защитата на Тайван Андрю Янг. „ Те са брегова защита, а не флота. Те не стрелят. Съединени американски щати или Тайван първи ли стрелят? “

Бреговата защита също по този начин улеснява Китайската комунистическа партия да употребява други принадлежности за насила, които до момента не е избрала да употребява, в това число ходове, които биха могли непосредствено да застрашат задгранични компании, които вършат бизнес в Тайван.

Такива стъпки могат да включват гледище задграничните кораби, плаващи към острова, първо да преминат през митнически инспекции в околните китайски пристанища или условие задграничните въздушни превозвачи, обслужващи тайванските летища, първо да подадат полетни проекти до китайските управляващи.

Възможността китайски кораби в даден миг да инспектират задгранични търговски кораби в намерено море, с цел да подчертаят претенциите си към Тайван, може да докара до това интернационалните застрахователи да обвържат цените на морската застраховка със сходството с разрастващите се китайски условия, създавайки спомагателен юридически, политически и финансов напън върху задграничните компании, които вършат бизнес в Тайван – като от самото начало непрекъснато подкопават напъните на Тайван да резервира политическото си обособяване от Китай.

Пекин към този момент организира съвсем ежедневни въздушни и военноморски интервенции в самопровъзгласилата се зона за идентификация на противовъздушната защита на Тайван. През септември бяха осъществени рекордните 103 полета за един ден.

По-скорошните нахлувания включват китайски самолети, които заобикалят Тайван, както и все по-често секване на неофициална „ междинна линия “ на Тайванския пролив, предопределена да държи двете страни една от друга и по този начин да понижи заплахата от инцидентен конфликт.

Пекин също провокира американски кораби в пролива, в това число случай през юни, при който боен транспортен съд на Народната освободителна войска пресече носа и се приближи на 150 ярда от американски унищожител с управляеми ракети, до момента в който преминаваше през пролива с канадска фрегата. През септември първият издигнат в Китай самолетоносач Шандонг организира интервенции на юг и по-късно на север от Тайван.

Тези по този начин наречени „ действия в сивата зона “ до момента са съумели да дадат на Китай превъзходство в Южнокитайско море. Ситуацията може скоро да доближи точка, в която приятелите и съдружниците на Тайван ще би трябвало да се изправят пред предизвикването дали ще се окажат еднообразно ефикасни в и към демократичния остров.

Питър Енав е редактор на и някогашен началник на бюрото на Associated Press в Тайпе. Майк Чиной е редактор-консултант в отчета за риска в Тайванския проток и някогашен старши сътрудник на CNN за Азия.