Предвестник ли са действията на Китай в Южнокитайско море за Тайван?
На сто и двайсет мили от брега на Палаван във Филипините се намира Сиера Мадре, ръждясал десантен кораб от епохата на Втората световна война, който е домакин на малък контингент филипински морски пехотинци и служи като инфраструктурен гръбнак на атол, наречен Втори Томас Шол.
През 2016 г. Постоянният арбитражен съд в Хага обяви, че плитчината принадлежи на Филипините и че Китай няма правно основание да претендира за исторически права върху по-голямата част от Южнокитайско море.
Впоследствие Пекин предприе агресивни действия, за да подчертае публичното си отхвърляне на решението на съда, като засили строителството на множество създадени от човека острови с военни съоръжения, за да подкрепи твърдението си за контрол над почти цялото Южнокитайско море.
Ключовият инструмент на Китай във всичко това е неговата огромна брегова охрана – най-голямата такава сила в света.
Корабите на бреговата охрана на Китай са таранирали, атакували с водни оръдия или по друг начин насилствено се сблъсквали с филипинските плавателни съдове, които се опитват да снабдят или поправят Сиера Мадре и така да я предпазят от разпадане при лошо време и бурно море – развитие, което сериозно би подкопало продължаващото влияние на Манила на Втората Томасова плитчина.
Тази отчаяна филипинска надпревара с времето привлече силното внимание на Съединените щати, чиито все по-тесни връзки с Фердинанд Маркос младши, новия проамерикански лидер на Филипините, включват планове за разширяване на американския достъп до военните бази на филипинския континент .
Както президентът Байдън заяви на 26 октомври, „Ангажиментът на САЩ за отбрана на Филипините е железен. Всяко нападение срещу филипински самолети, плавателни съдове или въоръжени сили“ автоматично би задействало договора за взаимна отбрана между Вашингтон и Манила.
Но китайското поведение съдържа по-дълбока заплаха.
Както илюстрира случаят с Филипините, Пекин отдавна използва масивната си брегова охрана като сила за прожектиране на власт не само в Южнокитайско море, но и другаде, пренебрегвайки международните норми, създавайки факти на земята (или в морето), разширявайки границите, докато предизвиквайки други да отблъскват.
Някои анализатори смятат, че Китай може скоро да започне да разполага бреговата охрана, за да засили натиска върху Тайван, демократичния остров, който Пекин се зарече да постави под свой контрол, чрез убеждаване, ако е възможно, и сила, ако е необходимо.
Това е особено вярно с предстоящите на 13 януари президентски и законодателни избори в Тайван.
Ако управляващата Демократична прогресивна партия на острова, която гледа на Тайван като де факто суверенна нация, а не като част от Китай, трябва да спечели за трети пореден път президентските избори на острова – тя се радва на малка преднина в проучванията на общественото мнение – шансовете за трудни Китайският отговор ще се увеличи значително.
И дори ако по-приятелският към Китай Гоминданг (КМТ) направи сътресение и надделее на 13 януари, е много малко вероятно да отговори на китайските очаквания за бързо придвижване към евентуално обединение с континента – увеличавайки шансовете за по-нататъшно китайско огъване на мускулите.
Този вид натиск би създал изключително трудно предизвикателство за Тайван и ВМС на САЩ, особено след като бреговата охрана сега има подкрепата на китайски закон, който й позволява да използва смъртоносна сила във води, за които Китай претендира.
„Ако един ден кораби на китайската брегова охрана се появят около Тайван – и те могат да достигнат до 10 000 тона – какво правят САЩ или Тайван?“ пита бившият министър на отбраната на Тайван Андрю Янг. „Те са брегова охрана, а не флота. Те не стрелят. САЩ или Тайван първи ли стрелят?“
Бреговата охрана също така улеснява Китайската комунистическа партия да използва други инструменти за принуда, които досега не е избрала да използва, включително ходове, които биха могли директно да застрашат чуждестранни компании, които правят бизнес в Тайван.
Такива стъпки могат да включват настояване чуждестранните кораби, плаващи към острова, първо да преминат през митнически проверки в близките китайски пристанища или изискване чуждестранните въздушни превозвачи, обслужващи тайванските летища, първо да подадат полетни планове до китайските власти.
Възможността китайски кораби в даден момент да инспектират чуждестранни търговски кораби в открито море, за да подчертаят претенциите си към Тайван, може да доведе до това международните застрахователи да обвържат тарифите на морската застраховка със съответствието с развиващите се китайски изисквания, създавайки допълнителен правен, политически и финансов натиск върху чуждестранните компании, които правят бизнес в Тайван – като през цялото време постоянно подкопават усилията на Тайван да запази политическото си отделяне от Китай.
Пекин вече провежда почти ежедневни въздушни и военноморски операции в самопровъзгласилата се зона за идентификация на противовъздушната отбрана на Тайван. През септември бяха извършени рекордните 103 полета за един ден.
По-скорошните нахлувания включват китайски самолети, които заобикалят Тайван, както и все по-често пресичане на неофициална „средна линия“ на Тайванския проток, предназначена да държи двете страни една от друга и така да намали опасността от случаен сблъсък.
Пекин също предизвика американски кораби в пролива, включително инцидент през юни, при който военен кораб на Народната освободителна армия пресече носа и се приближи на 150 ярда от американски разрушител с управляеми ракети, докато преминаваше през пролива с канадска фрегата. През септември първият построен в Китай самолетоносач Шандонг проведе операции на юг и след това на север от Тайван.
Тези така наречени „дейности в сивата зона“ досега са успели да дадат на Китай надмощие в Южнокитайско море. Ситуацията може скоро да достигне точка, в която приятелите и съюзниците на Тайван ще трябва да се изправят пред предизвикателството дали ще се окажат еднакво ефективни в и около демократичния остров.
Питър Енав е редактор на и бивш шеф на бюрото на Associated Press в Тайпе. Майк Чиной е редактор-консултант в доклада за риска в Тайванския пролив и бивш старши кореспондент на CNN за Азия.
