Преглед на Бернадет – Катрин Деньов подгрява биографичния филм за първата дама на Франция

Френската икона е най-стилното нещо в тази недостатъчна история за съпругата на президента Ширак, опитваща се да създаде нов публичен имидж

Катрин Деньов прави величествено, но добродушно шествие през скучна политическа драма от истинския живот с недостатъчна сила, която по някакъв начин успява да бъде много аполитична. Деньов играе Бернадет Ширак, съпругата на Жак Ширак, бившият кмет на Париж, който стана президент на Франция от 1995 до 2007 г., изпращайки крайната десница на Льо Пен, но сочена във Вашингтон като „маймуна, която яде сирене и се предава“, която не би подкрепила войната в Ирак и накрая беше затънала в корупционни скандали.

Деньов описва Бернадет като надменната, но откровена първа дама на Ширак, блестяща в модата на Лагерфелд, която отдавна търпи безкрайните афери на съпруга си – и всъщност, подобно на френската преса и обществеността, едва ли изглежда да ги забелязва, галска светскост, съвсем различна от отношението във Великобритания или Съединените щати. И все пак, когато принцеса Даяна е убита в автомобилна катастрофа в Париж през 1997 г., а президентът неудобно отсъства от поста си в този исторически момент, той най-накрая е проследен в Италия от нещо като екип за спешни инциденти с поразена Бернадет в стаята; всички те чуват неназована италианка по високоговорителя да казва на „Джакомо“, че някой иска да говори с него. (Този епизод сам по себе си, ако приемем, че е някъде близо до истината, може да е бил в основата на цял филм.)

Мишел Вуилермоз играе Жак Ширак като придирчив кумир, дълбоко не одобрява опитите на Бернадет да бъде по какъвто и да е начин важна или полезна за неговата администрация – на един етап всъщност й предава бележка, докато тя изнася реч, гласяща: „Taisez-vous!“ („Млъкни!“) Вуилермоз не ни показва нищо от оживената страна на Ширак и в мандариновата си надменност той всъщност повече прилича на бившия социалистически титуляр, когото всички те презират: Франсоа Митеран. Но той започва да уважава политическите инстинкти на Бернадет. Превъплъщението на героя-ветеран Денис Подалидес дава любезно шеговито изпълнение в ролята на Бернар Нике, пиарът, привлечен, за да придаде по-мек имидж на Бернадет, а Лоран Стокър играе Никола Саркози, макиавелисткото смути, на чиято двуличие и двамата Ширак не вярват.

Всичко се бърбори достатъчно непоследователно, като дневен сапун за нищо особено; всички уж важни неща се чувстват незначителни от гледна точка на политическа или емоционална тежест. Самата Деньов внася стил и присъствие във филма, но е трудно да се знае какво да се направи с леко неразгадаемото й излъчване на смущение в лицето на целия декласиран идиотизъм, с който тя рутинно се сблъсква. Това е маниер, който работи идеално в почти всяка сцена, но може просто да е Лицето на почиващата икона на Деньов. Във всеки случай тя играе първата дама по начина, по който се е родила.

Бернадет е освободена на 5 януари във Френския институт, Лондон.

Последвайте ни в