Преглед на филма: „Момчетата в лодката“ на Клуни е сага за аутсайдери, която е едновременно вълнуваща и малко тежка

Режисьорът Джордж Клуни стартира и приключва „ Момчетата в лодката “ на осеяно от слънце езеро. Това е съблазнителна панорама, спокойна и успокояваща и уместно отразява духа на филм, който постоянно се усеща като човек, който е влезнал в маслена картина: добре направена, красива за гледане и много старомодна.

Разказвайки същинската история на тима по гребане на Университета във Вашингтон, несигурна група, която – необикновено – доближава до Олимпиадата в Берлин през 1936 година, Клуни е заложил на оживление и малко отпаднал, прелестен и малко предсказуем. Като се има поради забърканият поминък, това надали е съдбовен минус. И въпреки всичко, когато героят на треньора на Джоел Еджъртън оглежда екипа си в един миг и отбелязва: „ Имаме потребност от преимущество, Том “, ние си мислим: А, да. Малко преимущество тук би било добре.

Вместо преимуществото, ние в действителност получаваме моменти на хубост, изключително когато момчетата се качат в тези лодки. Гребането обаче е последното нещо, за което мисли Джо Ранц (Калъм Търнър), безприютен студент, когато го срещнем за първи път.

Намираме се през 1936 година в Сиатъл, надълбоко в Голямата меланхолия. Ранц се пробва да научи инженерство, само че едвам може да си разреши да остане на повърхността и към този момент не приказваме за водно тяло. Изоставен от татко си на 14 години, той даже не може да си разреши да обядва в кафенето на университета, измъквайки се в кухня за супи. В офиса на бирника му дават две седмици да заплати сметката си.

Състудент споделя, че екипът на екипажа организира проби. Перспективата не съставлява огромен интерес за Джо, до момента в който не научи, че идва със заплата и евтина стая. Единственият проблем: единствено осем от стотиците, които се пробват, ще влязат в тима.

Но като всяко значително затруднение в този филм, това е бързо преодоляно: Джо и неговият другар са признати. Това радва още един човек в живота на Джо: Джойс (мила и сърдечна Хедли Робинсън), която седи зад него в час, побутва го, когато е на път да заспи, и стартира да се влюбва в него. Това не е прекомерно мъчно — русият и атлетичен Джо е, както приятелят му сподели за Джойс по-рано, „ изглеждащ “ — въпреки и не доста разговорлив.

Но по този начин или другояче надали има време за бръщолевене. Дните са изпълнени с процедура, процедура, процедура. Техният треньор по гребане, Ал Улбриксън, също е човек с малко думи, да не приказваме за похвали и още по-малко усмивки, само че Еджъртън го пропити с неучтивост, която не прикрива сърцето изпод (да, нормална спогодба в спортните драми). Твърде постоянно обаче сюжетът на Марк Л. Смит (базиран на нехудожествената книга на Даниел Джеймс Браун) не му оставя нищо друго, с изключение на да вдигне бинокъла си за миг или да изрече реплики като: „ Ще влезем там и правете го, до момента в който не го оправим! “

Младшите академични хъскита са типичните новобранци във всяко отношение. И по този начин, никой не чака доста, когато стигне до първия си огромен тест, против Кал Бъркли. „ Нека им покажем какво има в тази лодка! “ споделя енергичният рулеви Боби (Люк Слатъри), чиято работа е да ръководи лодката, да координира гребците и в основни моменти да ги подтиква към великолепие.

Напътстваме се от коментар по радиото: „ Вашингтон се бори да поддържа темпото. Вашингтон се разраства! Вашингтон ще го направи! “ Знаем, че екипът ще се опълчи на упованията и ще премине всеки огромен тест, тъй като в случай че не го създадат, историята им ще завърши, само че Клуни и екипът въпреки всичко я вършат много вълнуваща. Сцените на тълпата с почитатели в старинни облекла в нюанси на кафяво са прелестни.

Следва доста по-труден тест по поречието на река Хъдсън в Паукипси, Ню Йорк, където спечелилият ще претендира за правото да се състезава на Олимпийските игри. Улбриксън насочва разисквания апел да изпрати тези момчета - младшата лодка на университета - на събитието. Преди да си тръгнат обаче, фокусът на Джо е нарушен от притеснителна среща с фигура от предишното му.

Но тази среща не се прави доста и макар че Джо е изпъден за малко от тима — той се осмели да кажете на треньора си: „ Не ме интересува “ — той скоро още веднъж ще се изправи, след сърдечен диалог с по-възрастна, по-мъдра фигура (Питър Гинес), който дава тъкмо нужния освежителен диалог. Точно в точния момент за героичен конфликт, показан като нещо като класова битка — „ остарели пари против никакви пари “, афишира колоритният радио представител.

Има още една крах, преди този тим от новобранци да успее да направи до Берлин и разрешаването му е един от най-трогателните моменти в сюжета. И тогава, най-сетне, те идват в нацистка Германия, със свастиките, банерите и патриотичните тълпи, настояващи за немския тим, с Адолф Хитлер на трибуните.

Ще избегнем спойлера, само че е задоволително да кажа, че финалът прави съвсем това, което би трябвало. Не, тук няма доста „ преимущество “, само че Клуни и екипът потвърждават, че от време на време постепенно и устойчиво – или би трябвало да кажем, красиво и прелестно – към момента може да завоюва някои надпревари.

„ Момчетата в лодката “, издание на Metro-Goldwyn-Mayer Pictures, е оценено като PG-13 от Motion Picture Association „ за език и пушене “. Времетраене: 124 минути. Две звезди и половина от четири.