Преглед на филма: „Момчетата в лодката“ на Клуни е сага за аутсайдери, която е едновременно вълнуваща и малко тежка
Режисьорът Джордж Клуни започва и завършва „Момчетата в лодката“ на осеяно от слънце езеро. Това е съблазнителна гледка, спокойна и успокояваща и подходящо отразява духа на филм, който често се чувства като човек, който е влязъл в маслена картина: добре изработена, красива за гледане и доста старомодна.
Разказвайки истинската история на отбора по гребане на Университета във Вашингтон, несигурна група, която – невероятно – достига до Олимпиадата в Берлин през 1936 г., Клуни е заложил на раздвижване и малко изтощен, приятен и малко предсказуем. Като се има предвид замесеният занаят, това едва ли е фатален недостатък. И все пак, когато героят на треньора на Джоел Еджъртън оглежда екипа си в един момент и отбелязва: „Имаме нужда от предимство, Том“, ние си мислим: А, да. Малко предимство тук би било добре.
Вместо предимството, ние наистина получаваме моменти на красота, особено когато момчетата се качат в тези лодки. Гребането обаче е последното нещо, за което мисли Джо Ранц (Калъм Търнър), бездомен студент, когато го срещнем за първи път.
Намираме се през 1936 г. в Сиатъл, дълбоко в Голямата депресия. Ранц се опитва да научи инженерство, но едва може да си позволи да остане на повърхността и засега не говорим за водно тяло. Изоставен от баща си на 14 години, той дори не може да си позволи да обядва в кафенето на университета, измъквайки се в кухня за супи. В офиса на бирника му дават две седмици да плати сметката си.
Състудент казва, че екипът на екипажа провежда проби. Перспективата не представлява голям интерес за Джо, докато не научи, че идва със заплата и евтина стая. Единственият проблем: само осем от стотиците, които се пробват, ще влязат в отбора.
Но като всяко съществено препятствие в този филм, това е бързо преодоляно: Джо и неговият приятел са приети. Това радва още един човек в живота на Джо: Джойс (мила и сърдечна Хедли Робинсън), която седи зад него в час, побутва го, когато е на път да заспи, и започва да се влюбва в него. Това не е твърде трудно — русият и атлетичен Джо е, както приятелят му каза за Джойс по-рано, „изглеждащ“ — макар и не много приказлив.
Но така или иначе едва ли има време за бърборене. Дните са изпълнени с практика, практика, практика. Техният треньор по гребане, Ал Улбриксън, също е човек с малко думи, да не говорим за похвали и още по-малко усмивки, но Еджъртън го пропити с грубост, която не прикрива сърцето отдолу (да, обичайна конвенция в спортните драми). Твърде често обаче сценарият на Марк Л. Смит (базиран на нехудожествената книга на Даниел Джеймс Браун) не му оставя нищо друго, освен да вдигне бинокъла си за момент или да изрече реплики като: „Ще влезем там и правете го, докато не го оправим!“
Младшите университетски хъскита са типичните аутсайдери във всяко отношение. И така, никой не очаква много, когато стигне до първия си голям тест, срещу Кал Бъркли. „Нека им покажем какво има в тази лодка!“ казва енергичният рулеви Боби (Люк Слатъри), чиято работа е да управлява лодката, да координира гребците и в ключови моменти да ги подтиква към величие.
Напътстваме се от коментар по радиото: „Вашингтон се бори да поддържа темпото. Вашингтон се разраства! Вашингтон ще го направи!“ Знаем, че екипът ще се противопостави на очакванията и ще премине всеки голям тест, защото ако не го направят, историята им ще приключи, но Клуни и екипът все пак я правят доста вълнуваща. Сцените на тълпата с фенове в старинни дрехи в нюанси на кафяво са прекрасни.
Следва много по-труден тест по поречието на река Хъдсън в Паукипси, Ню Йорк, където победителят ще претендира за правото да се състезава на Олимпийските игри. Улбриксън отправя обсъждания призив да изпрати тези момчета - младшата лодка на университета - на събитието. Преди да си тръгнат обаче, фокусът на Джо е нарушен от обезпокоителна среща с фигура от миналото му.
Но тази среща не се прави много и въпреки че Джо е изгонен за кратко от отбора — той се осмели да кажете на треньора си: „Не ме интересува“ — той скоро отново ще се изправи, след сърдечен разговор с по-възрастна, по-мъдра фигура (Питър Гинес), който дава точно нужния ободряващ разговор. Точно навреме за епичен сблъсък, представен като нещо като класова борба — „стари пари срещу никакви пари“, обявява колоритният радио говорител.
Има още една неуспех, преди този отбор от аутсайдери да успее да направи до Берлин и разрешаването му е един от най-трогателните моменти в сценария. И тогава, най-накрая, те пристигат в нацистка Германия, със свастиките, банерите и патриотичните тълпи, настояващи за германския отбор, с Адолф Хитлер на трибуните.
Ще избегнем спойлера, но е достатъчно да кажа, че финалът прави почти това, което трябва. Не, тук няма много „предимство“, но Клуни и екипът доказват, че понякога бавно и стабилно – или трябва да кажем, красиво и приятно – все още може да спечели някои състезания.
„Момчетата в лодката“, издание на Metro-Goldwyn-Mayer Pictures, е оценено като PG-13 от Motion Picture Association „за език и пушене“. Времетраене: 124 минути. Две звезди и половина от четири.
