Президентът на Украйна Зеленски изключва прекратяване на огъня с Русия, заявявайки, че Москва ще го използва за превъоръжаване
Понякога се предлага ограничено прекратяване на огъня, откакто Русия започна своята пълномащабна война през февруари 2022 г., но така и не се утвърждава.
Украинският президент Володимир Зеленски в четвъртък изключи възможността за прекратяване на огъня с Русия, като каза, че силите на Кремъл ще използват паузата, за да се превъоръжат и прегрупират, за да победят войските на Киев.
„A паузата на украинското бойно поле няма да означава пауза във войната“, каза Зеленски по време на посещение в Естония. „Паузата би била в полза на (Русия). След това може да ни смаже.“
От време на време се предлагат ограничени прекратявания на огъня, откакто Русия започна своята пълномащабна война през февруари 2022 г., но така и не се утвърдиха.
И двете страни се борят да попълнят оръжията си след 22 месеца битки и са изправени пред перспективата за продължителен конфликт. С приблизително 1500-километровата фронтова линия, която е предимно статична през зимата, и двете се нуждаят от артилерийски снаряди, ракети и безпилотни летателни апарати, които позволяват удари на голямо разстояние.
Зеленски каза, че Москва получава артилерийски снаряди и ракети от Северна Корея и дронове от Иран. На 4 януари Белият дом цитира представители на американското разузнаване, че Русия е придобила балистични ракети от Северна Корея и ги търси от Иран.
Зеленски беше в естонската столица Талин като част от двудневна акция през балтийските страни, които са сред най-верните поддръжници на Украйна.
Той се срещна с министър-председателя Кая Калас, която му подари тениска с естонския надпис „Kaitsetahe“ – „Волята за защита“ – отпечатана на отпред, който Зеленски носеше, докато се обръщаше към парламента.
„Тиранията трябва да бъде победена. Тиранията трябва да е губеща“, каза Зеленски. „Винаги. Винаги. Винаги.“
Зеленски каза, че той и Калас също са обсъдили украинците, избягали в Естония, когато войната започна, като каза на пресконференция, че всеки от тях които са в наборна възраст, „трябва да помогнат на Украйна и да бъдат в Украйна.“
Коментарите му дойдоха, когато депутатите в Киев върнаха проект на закон за мобилизацията на правителството за поправки, заявявайки, че може да съдържа нарушения на човешките права, наред с други опасения, казаха служители.
Проектозаконът има за цел да наложи ограничения на граждани, които са избегнали мобилизационни задължения, тъй като Украйна се бори с недостиг на военен персонал.
Зеленски каза миналия месец, че Украинската армия иска да мобилизира още до 500 000 войници, но той каза, че е помолил ръководството да разясни подробностите относно това, което е „много чувствителен въпрос“, преди да реши дали да изпълни желанието им.
Той също оказва натиск върху съюзниците да предоставят на Украйна повече подкрепа в допълнение към милиардите долари военна помощ от Запада.
„Украйна се нуждае от повече, има нужда от по-добри оръжия“, каза президентът Алар Карис по време на пресконференция с Зеленски в президентския дворец.
„Трябва да увеличим капацитета за военно производство, за да може Украйна да получи това, от което се нуждае“, каза той. „И това не е утре, те трябва да го получат днес.“
Зеленски по-късно отиде в Рига, столицата на Латвия, където президентът Едгарс Ринкевичс каза, че страната му ще увеличи военната си помощ, според латвийската обществена телевизия LSM.
Латвия ще достави различни видове въоръжение и боеприпаси, включително ракети, гаубици, 155 mm снаряди и дронове, които Зеленски иска, съобщи LSM.
В сряда Зеленски спечели обещание за повече подкрепа от Литва.