Провинциите, в които имигрантите отиват — и остават
Някои канадски провинции са се справили по-добре със задържането на имигрантското си население от други, разкрива нов доклад на канадската статистика в сряда.
Докладът, озаглавен „ Провинциални вариации в процентите на задържане на имигрантите, 2022 г.“, разглежда процента на имигрантите, които са подали данъци в провинцията или територията, където възнамеряват да живеят, както е посочено в молбата им за постоянно пребиваване, една и пет години след приемането им в Канада.
Сред имигрантите, приети между 2012 г. и 2016 г., онези, които възнамеряваха да пребивават в Онтарио, Британска Колумбия или Алберта, бяха най-склонни да останат в тези провинции пет години след приемането си.
ЗАДЪРЖАНЕ ЗА ПЕТ ГОДИНИ
Онтарио имаше най-висок процент на задържане (93,1 процента) сред имигрантите, пристигнали през 2016 г., с пр.н.е. (87,3 процента) и Алберта (84,5 процента) идват на второ и трето място. Квебек има петгодишен процент на задържане от 81 процента сред имигрантите, дошли в Канада през 2016 г.
Алберта е сред провинциите, които имат спад в петгодишния процент на задържане от 2012 г. За тази кохорта , Алберта имаше процент на задържане от 91,5 процента.
Другите прерийни провинции имаха още по-големи спадове в процентите си на задържане. Саскачеван спадна от 72 процента за групата от 2012 г. до 57,9 процента за 2016 г. В Манитоба тази цифра спадна от 75,1 процента на 64,1 процента.
Териториите на Канада също отбелязаха спад в задържането от 73 процента за кохортата от 2012 г. до 64,3 на сто от имигрантите, приети през 2016 г.
Въпреки че общият процент на задържане в атлантическите провинции е по-нисък от някои от по-големите провинции, тенденциите са до голяма степен положителни за източната част на Канада Крайбрежие, като Ню Брунсуик и остров Принц Едуард отбелязват подем.
Вземете последните национални новини. Изпраща се на вашия имейл, всеки ден.Тенденциите също се различават в зависимост от имиграционните категории. В доклада се казва, че 91,7 процента от имигрантите, спонсорирани от семейството, и 84,4 процента от бежанците, приети през 2016 г., са подали данъци в същата провинция пет години по-късно.
Процентът на задържане е по-нисък (77,9 процента) за икономическите мигранти в кохортата от 2016 г., която е надолу (82,1 процента) от кохортата от 2012 г.
Манан Гупта, имиграционен консултант със седалище в Брамптън, Онтарио, каза, че защо един новодошъл избира определена провинция може да зависи от много фактори.
„Ако някой се мести в Канада, за да бъде със своите деца, внуци или съпруг, е по-вероятно да остане в същата провинция. Но икономическите мигранти търсят възможности за работа, културни общности и добри възможности за образование за децата си“, каза той.
„Въпреки високите разходи за живот и високите цени на имотите, провинции като Онтарио и Б.К. успяха да осигурят добри работни места и услуги за установяване на новодошлите.“
Тенденциите също сочат надолу за икономическите мигранти, които са попаднали в Програмата за номинирани в провинцията (PNP), която е поток за влизане, предназначен да отговарят на специфичните потребности от работна ръка на провинциите. Този брой е намалял за кохортата от 2016 г. (77,7 процента) от групата от 2012 г. (83,5 процента).
Гупта каза, че това не е изненадващо.
„Много новодошли често използват Програма PNP за увеличаване на шансовете им да получат статут на постоянно пребиваване. Но ако конкретната провинция, в която са се преместили, не им предоставя достатъчно възможности, те ще се преместят в някои от по-големите провинции.”
КРАТКОСРОЧНО ЗАДЪРЖАНЕ
Някои провинции се справят по-добре в задържането на новодошли през последните години — поне в краткосрочен план.
Докато Алберта и Манитоба имаха по-големи спадове за пет години, техните едногодишни проценти на задържане бяха по-стабилни.
В Атлантическа Канада се забелязва повече задържане на новодошлите, откакто Пилотната програма за имиграция в Атлантическия океан (AIPP) стартира през 2017 г. Скокът в процентите на задържане е експоненциален. Нова Скотия отбеляза най-голямото увеличение от едногодишен процент на задържане от 21,5 процента за кохортата от 2016 г. до 63,9 процента през 2020 г. – скок от над 42 процентни пункта.
Ню Брънзуик отбеляза скок на процента на задържане от 50 процента за имигрантите, приети през 2016 г., на 65,8 процента през 2020 г.
Увеличението в процента на едногодишно задържане в Нюфаундленд и Лабрадор е още по-високо, от 31,3 процента за квалифицираните имигранти, приети през 2016 г., на 50 процента за приетите през 2020 г.
Гупта каза, че има много фактори зад нарастващата популярност на атлантическите провинции сред новодошлите.
„Някои новодошли със семейства не искат суетата, която идва с живот в района на Голям Торонто или в долната част на континента на Б.К. За такива хора атлантическите провинции предлагат добро качество на живот. Освен това Програмата за атлантическа имиграция помогна на Maritimes да увеличи имиграцията.“
Той добави: „Някои хора може да открият, че по-големите провинции започват да се чувстват малко наситени. Те не трябва да губят сърце, тъй като възможности могат да бъдат намерени и извън по-големите провинции.“
