Разходка до Америка

Провлакът на Теуантепек, тясната линия земя, която разделя Мексиканския залив от Тихия океан в южния мексикански щат Оахака, е прочут със своите необикновено свирепи ветрове, които са съборили доста товарен камион, навигиращ по неговите пътни артерии. Понастоящем провлакът също е хазаин на всеобщо човешко придвижване, защото търсещите леговище от Централна Америка до Африка и оттатък обикалят пейзажа с вярата в последна сметка да стигнат до Съединените щати, към момента на към 2500 километра (1550 мили) на север.

И за тези хиляди и хиляди хора в нерешителен пренос, мощните ветрове са единствено една от безбройните екзистенциални спънки.

Наскоро прекарах няколко дни в истмийския град Хучитан и взех такси до близкото село Санто Доминго Инхенио, където се срещнах с 10-членно венецуелско семейство, чието запознанство направих при започване на ноември през прилежащ щат Чиапас, който граничи с Гватемала. Изкачвайки се по автомагистралата от Хучитан, таксито се клатушкаше от вятъра, до момента в който минавахме около залитали групи хора, движещи се в противоположната посока, някои носещи бебета или бутащи колички, други предпазващи лицата си от наказателното слънце от горната страна.

Семейството се беше включило към най-новия мигрантски кортеж на север, който се образува в Мексико – макар че от този момент керванът значително се разпадна в сходство с тактиката „ разделяй и владей “ на мексиканското държавно управление и мафиотските групи, които печелят взаимно от Съединените щати криминализиране на миграцията. Липсвайки пари за храна – още по-малко, с цел да се възползват от проведените от мафията транспортни благоприятни условия или повишените „ цени за мигранти “, импровизирано въведени от мексиканските автобусни компании – това семейство принадлежи към класата на търсещите леговище, които главно са сведени до вървене до Америка.

Най-младият член на разширеното семейство е осемгодишно момче; има и две 13-годишни момче и момиче. Донесох им малко пари, вода и купчина пържено пиле от Хучитан и седнахме на найлоновия лист, който им служеше за легло в централния павилион на Санто Доминго Инхенио, където караваната трябваше да лагерува за нощувка.

Те ми описаха всичко, което се случи след последната ни среща в Чиапас, което включваше хвърлянето на разнообразни предмети по тях от явно ксенофобските локални поданици и насилственото им делене от мексиканските имиграционни чиновници. Благодарение на този садистичен трик от страна на държавни сътрудници, които откараха децата и една от дамите с рейс на неуточнено място на часове разстояние от останалите, фамилията прекара няколко безсънни нощи, преди да успее да се прегрупира.

Повечето от членовете на фамилията едвам можеха да вървят, подметките на обувките и краката им бяха раздрани от часове контакт с изгарящата настилка. Една от дамите със смях ми сподели новаторското си решение за зейналите дупки в долната част на нейните розови пластмасови сабо, което беше да употребява дамски превръзки като вложки. По някакъв метод всички те резервираха ясно изразена вежливост, която, в случай че бях на тяхно място, сигурно щеше да е от дълго време изчезнала, стрита някъде по пътя от Венецуела до Мексико.

При предходната ни среща фамилията описа за прехода си през Darién Gap, изпълнената с трупове част от джунглата сред Колумбия и Панама, която оприличиха на „ филм на ужасите “. В една сцена те споделиха, че са изследвали ръка, стърчаща от палатка по пътя, с цел да открият, че тя принадлежи на мъртва бременна жена вътре.

Независимо от ужасите на джунглата, фамилията заяви, че всеки ден ще завладяват пропастта Дариен над Мексико. Накуцвайки, те ме придружиха назад до таксито ми, което беше паркирано до няколко тежко въоръжени и носещи балаклави контингенти от мексиканската национална армия, безстрашно пазейки нацията от пешеходци, търсещи леговище.

Разбира се, керваните на мигранти, пътуващи към Съединени американски щати, от дълго време провокират оправдано сензационно всяване на боязън. Когато първият кортеж потегли от Хондурас през 2018 година, тогавашният президент на Съединени американски щати Доналд Тръмп се обърна към Twitter, с цел да предизвести, че „ нарушителите и незнайните поданици на Близкия изток са забъркани “ – въпрос, който се трансформира в същинска „ Национална изключителна ситуация[sic]. “

И до момента в който приемникът на Тръмп, Джо Байдън, трябваше да преследва по-хубава и по-малко социопатична миграционна политика, Съединени американски щати остават на основата на „ Национална изключителна обстановка “, защото Байдън нахално уголемява визията на Тръмп за гранични укрепления. Очевидно Съединени американски щати също не престават да носят отговорност за причиняването на огромна част от интернационалния политически и стопански безпорядък, който кара хората да напущат страните си преди всичко.

От своя страна, мексиканският президент Андрес Мануел Лопес Обрадор (AMLO) съзнателно включи Мексико във войната на Съединени американски щати против търсещите леговище и неотдавна похвали Байдън за хипотетичното възпиране от създаване на гранични стени – без подозрение любопитен комплимент за някой, който основава стихия.

Междувременно, назад в Хучитан, изнудването на колаборационистите сред страната и мафията става все по-силно и търсещите леговище с достъп до пари биват издоени за всичко, което заслужават. Когато двама другари датчани и аз посетихме избран хотел в центъра на града да вземем за пример, открихме, че е цялостен с жители на африканската нация Мавритания, доста от които бягат от политическо гонене и боязън от мъчения вкъщи. Във фоайето на хотела две дами, седнали на една маса, боравеха с паспорти, купчини стодоларови банкноти и машина за кредитни карти.

Отпред мъж от мексиканския щат Синалоа, който участваше в координирането на интервенцията, намерено сподели на приятелите ми и мен, че мавританците – които са влезнали в Мексико без визи – са били превозени с рейс от Хучитан до Мексико Сити за „ към 10 000 песо ” на човек, или близо 600 $. Автобусите няма да бъдат спрени от мексиканския имиграционен личен състав, споделиха ни, защото неприличната автобусна цена евентуално е разрешила да се изплатят всички подобаващи хора и към момента да има доста останали.

Същата вечер, когато посетих венецуелското семейство в Санто Доминго Инхенио, получих известие от тях, че караваната е била изместена от селото и преместена в едно, което е още по-далече от Хучитан – което значи, че пътуването им до границата със Съединени американски щати в този момент ще бъде толкоз дълго.

Два дни по-късно те към момента бяха в същото село, където бяха почнали да се появяват известия, че участниците в керваните са били отвличани и държани за откуп. Вкаменено, фамилията планираше да се отдели от това, което е останало от караваната, и да се изправи независимо от вятъра на Теуантепекския провлак.

Само ветровете можеха да съборят границите и да изправят човечеството.

Възгледите, изразени в тази публикация, са лични на създателя и не отразяват безусловно публицистичната позиция на Al Jazeera.