Ревю: „Чувството, че времето за правене на нещо е минало“ обявява вълнуващ нов глас
В „Чувството, че времето за правене на нещо е минало“ на сценариста, режисьор и звезда Джоана Арноу, Ан (Арноу) , 30-годишна нюйоркчанка, лежи гола в леглото с по-възрастен мъж, Алън (Скот Коен), с когото има дългогодишна БДСМ връзка. Тя му казва, че е благодарна, че го е грижа само за собственото му удоволствие.
„Сякаш дори не съществувам“, казва тя.
Много неща са недостижими в проницателния и много забавен нов филм на Арноу. Любовта със сигурност не е близо до живота на Ан въпреки поредица от романтични срещи. Говори се за музика – от шоуто на Андрю Лойд Уебър до аплодисментите на отбора от „A League of Their Own“ – но рядко се чува. В една сцена по време на среща с композитор, Ан казва, че любимият й саундтрак е „In the Act of Wishing for Love“, но тя има предвид „In the Mood for Love“.
Дори екзистенциалната криза на Ан не се материализира напълно в този непоколебимо сардоничен портрет на хилядолетно неразположение. Животът й се разиграва в поредица от кратки, хрупкави редактирани винетки, които прескачат между мрачния й професионален живот и нейния екстремен, но също толкова мрачен сексуален живот.
И на двете места й се налага подчинение, както и етикети, повечето от които Ан приема тихо, но не непременно апатично. Един партньор (Париш Брадли), който я инструктира да общува на „поредица от глупости“, пише непристойното име, което й е дал, на корема й с маркер. На работа невиждан HR й дава нова длъжност: „Специалист по електронно обучение по клинични медии“. Кое е по-лошо е трудно да се каже. След три години на работа, тя получи трофей за една годишнина.
Как се чувства Ан за всичко това не винаги е очевидно, вероятно дори за нея. Арноу я изобразява много, докато тя режисира и монтира филма, с безразлична позиция. Понякога Ан отблъсква. Тя казва на по-възрастния си любовник, че тя не е интернет прозорец, който той може да отваря и затваря. Но има и нещо в Ан, което се отдръпва от по-сантиментални срещи. По-късно във филма тя започва да се среща с някой сладък, макар и наивно романтичен (Бабак Тафти), който не е запознат с ролевата игра на робство, с която Ан е свикнала. Но неговата сладост е по-скоро удар срещу него. Ан може да е жертва на своята модерна, отчуждаваща среда, но тя е и продукт от нея.
Арноу, която също направи филма от 2013 г. „Мразя себе си :)“, често е сравнявана с Лена Дънам като представител на поколението, заради готовността й да понесе всичко на екрана и заради склонността й към автобиография. (Родителите на Ан във филма се играят от истинските майка и баща на Арноу, Барбара Вайзербс и Дейвид Арноу.)
Но чувствителността на Арноу е много по-суха и по-сатирична. Дали Ан може да се освободи от обстоятелствата си е едно, но Арноу, като силно проницателен режисьор, доказва отново и отново, че го е направила. Как иначе можете да обясните острата абсурдност на достойния за поема диалог, който минава през филма? Сексуален партньор, чийто първи ред е: „Благодаря ви, че ми простихте, че се измъкнах за Лос Анджелис.“ Шеф, който обявява: „Ако не сте в Spotify, значи сте изостанали от времето.“ И Ан, която след като се унижи с по-възрастния си любовник, казва: „Свещите бяха хубави“, само за да отговори той: „Имаше само една свещ.“
„Чувството, че времето за правене Something Has Passed, издание на Magnolia Pictures, не е оценено от Motion Picture Association, но съдържа голота и език за възрастни. Времетраене: 87 минути. Три звезди от четири.
